Църковнослужител

от енциклопедия Двери
Версия от 19:57, 18 юни 2006 на WikiSysop (беседа | приноси) (първоначална версия)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Иподякон в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски"
Църковнослужител - служител в Църквата, помагащ при подготовката и провеждането на богослуженията, като например четец, певец, иподякон и др. под. Сведения за наличието на църковнослужители могат да се намерят намерят още в първите произведения на християнската литература (1-2 век). Така например в Откровението на св. Йоан Богослов: „Блажен е оня, който чете, и ония, които слушат думите на пророчеството и пазят писаното в него; защото времето е близо” (Откр. 1:3)

До трети век подобни задължения е можел да изпълнява всеки от обикновените вярващи, който присъства на богослужението. Към края на 3-и, началото на 4-и век, когато започва масовото разпространение на християнството в рамките на Византийската империя, е била въведена практиката на избор на църковнослужители чрез жребий измежду най-изкусните в четенето и пеенето. Оттам произлиза думата „клирик” – т.е. избран чрез жребий. По време на служба, клириците са се намирали от лявата и дясната страна пред олтара, оттам тези места са получили наименованието „клироси”.

През четвърти век е утвърден и определен чин за посвещаване на църковнослужители, който се извършва от архиерея извън олтара, пред олтарните врати. Посвещаването на църковнослужителите чрез благословението на епископа се нарича хиротесия.