Разлика между версии на „Сергей Аверинцев“
м („Аверинцев, Сергей“ преместена като „Сергей Аверинцев“: унификация) |
|||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | [[Картинка:Averinsev.jpg|right|200px]]'''Сергей Сергеевич Аверинцев (10.12.1937-21.02.2004)''' - руски филолог, историк на културата, библеист, критик и преводач; поет. Роден е в Москва, в семейството на професор от Московския държавен университет. През 1961 г. завършва класическа филология в Московския държавен университет; през 1967 защитава кандидатска дисертация на тема "Плутарх и античната биография: Към въпроса за класическия жанр в историята на жанра" (публикувана през 1973). През 1977 защитава докторска степен с дисертация на тема "Поетика на ранновизантийската литература". Работи в Института по история и теория на изкуството и в Института по световна литература към АН на СССР. Доктор на филологическите науки (от 1981), а от 1987 е член-кореспондент на АН на СССР (от 1991 Руска АН). През 1989-1991 е депутат във Върховния съвет на бившия СССР. | |
| − | |||
| − | ''' | ||
| − | руски филолог, историк на културата, библеист, критик и преводач; поет. Роден е в Москва, в семейството на професор от Московския държавен университет. През 1961 г. завършва класическа филология в Московския държавен университет; през 1967 защитава кандидатска дисертация на тема "Плутарх и античната биография: Към въпроса за класическия жанр в историята на жанра" (публикувана през 1973). През 1977 защитава докторска степен с дисертация на тема "Поетика на ранновизантийската литература". Работи в Института по история и теория на изкуството и в Института по световна литература към АН на СССР. Доктор на филологическите науки (от 1981), а от 1987 е член-кореспондент на АН на СССР (от 1991 Руска АН). През 1989-1991 е депутат във Върховния съвет на бившия СССР. | ||
В областта на [[Библейска история|библейската история]], от нейния междузаветен период, е работата му ''“Греческая "литература" и ближневосточная "словесность".'' Там анализира източниците на взаимодействие между културите на старозаветния и елинистичния свят. По проблемите на [[богословие]]то и ролята на учителните книги на [[Стар Завет|Стария Завет]] и особено на Кн. [[Притчи]], е статията: ''«К уяснению надписи над конхой центральной апсиды Софии Киевской»'' («Древне-русское искусство», М., 1972). След това излиза негов ''превод на [[Книга на Йов]]'' («Поэзия и проза Древнего Востока», М., 1973), в която Аверинцев акцентира върху поетическия и диалогичен характер на книгата. На различни аспекти на библейската семантика е посветен очеркът ''«EUSPLAGCNIA»'' (см. сб. памяти Н.И.Конрада «Историко-филологич. исследования», М., 1974). Сравнително-религиозен анализ на Библията и античните възгледи се съдържа в книгата ''«Поэтика ранневизантийской литературы»'' (М., 1977). По негови материали е съставена 12 глава на «Истории древнего мира» (т. 3, М., 1983), посветена на ''историята на ранното християнство''. Автор е на два очерка по история на библейските книги, включени в сборника «Древнееврейская литература» (гл. 4) и «Истоки и развитие раннехристианской литературы» (гл. 9). Преводите на Аверинцев на сирийски старозаветни и новозаветни [[апокриф]]и в това число и гностическите са поместени в неговия сборник: ''«От берегов Босфора до берегов Евфрата»'' (М., 1987). През 1988 -1989 г. списанието «В мире книг» публикува коментари на Аверинцев към синодалния превод на [[Евангелие]] от [[Матей]]. Това е само малка част от голямото наследство на известния руски учен. | В областта на [[Библейска история|библейската история]], от нейния междузаветен период, е работата му ''“Греческая "литература" и ближневосточная "словесность".'' Там анализира източниците на взаимодействие между културите на старозаветния и елинистичния свят. По проблемите на [[богословие]]то и ролята на учителните книги на [[Стар Завет|Стария Завет]] и особено на Кн. [[Притчи]], е статията: ''«К уяснению надписи над конхой центральной апсиды Софии Киевской»'' («Древне-русское искусство», М., 1972). След това излиза негов ''превод на [[Книга на Йов]]'' («Поэзия и проза Древнего Востока», М., 1973), в която Аверинцев акцентира върху поетическия и диалогичен характер на книгата. На различни аспекти на библейската семантика е посветен очеркът ''«EUSPLAGCNIA»'' (см. сб. памяти Н.И.Конрада «Историко-филологич. исследования», М., 1974). Сравнително-религиозен анализ на Библията и античните възгледи се съдържа в книгата ''«Поэтика ранневизантийской литературы»'' (М., 1977). По негови материали е съставена 12 глава на «Истории древнего мира» (т. 3, М., 1983), посветена на ''историята на ранното християнство''. Автор е на два очерка по история на библейските книги, включени в сборника «Древнееврейская литература» (гл. 4) и «Истоки и развитие раннехристианской литературы» (гл. 9). Преводите на Аверинцев на сирийски старозаветни и новозаветни [[апокриф]]и в това число и гностическите са поместени в неговия сборник: ''«От берегов Босфора до берегов Евфрата»'' (М., 1987). През 1988 -1989 г. списанието «В мире книг» публикува коментари на Аверинцев към синодалния превод на [[Евангелие]] от [[Матей]]. Това е само малка част от голямото наследство на известния руски учен. | ||
| − | + | == Източници == | |
| + | {{Библиология Мен}} | ||
| + | [[Категория:Съвременни автори|Аверинцев]] | ||
Текуща версия към 06:09, 13 юли 2006
В областта на библейската история, от нейния междузаветен период, е работата му “Греческая "литература" и ближневосточная "словесность". Там анализира източниците на взаимодействие между културите на старозаветния и елинистичния свят. По проблемите на богословието и ролята на учителните книги на Стария Завет и особено на Кн. Притчи, е статията: «К уяснению надписи над конхой центральной апсиды Софии Киевской» («Древне-русское искусство», М., 1972). След това излиза негов превод на Книга на Йов («Поэзия и проза Древнего Востока», М., 1973), в която Аверинцев акцентира върху поетическия и диалогичен характер на книгата. На различни аспекти на библейската семантика е посветен очеркът «EUSPLAGCNIA» (см. сб. памяти Н.И.Конрада «Историко-филологич. исследования», М., 1974). Сравнително-религиозен анализ на Библията и античните възгледи се съдържа в книгата «Поэтика ранневизантийской литературы» (М., 1977). По негови материали е съставена 12 глава на «Истории древнего мира» (т. 3, М., 1983), посветена на историята на ранното християнство. Автор е на два очерка по история на библейските книги, включени в сборника «Древнееврейская литература» (гл. 4) и «Истоки и развитие раннехристианской литературы» (гл. 9). Преводите на Аверинцев на сирийски старозаветни и новозаветни апокрифи в това число и гностическите са поместени в неговия сборник: «От берегов Босфора до берегов Евфрата» (М., 1987). През 1988 -1989 г. списанието «В мире книг» публикува коментари на Аверинцев към синодалния превод на Евангелие от Матей. Това е само малка част от голямото наследство на известния руски учен.
Източници
В статията е използван речника по библеистика на прот. Александър Мен с разрешение, дадено за OrthodoxWiki на Фонд имени протоиерея Александра Меня Текстът и неговите бъдещи модификации могат да се използват и допълват свободно в рамките на обявените лицензи на проекта.
