Разлика между версии на „Орар“
м (пълен член) |
м (призрачни препратки) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | [[Картинка:орар.jpg|right|120px|thumbnail|дяконски орар]][[Орарът]] е дълга и тясна лента от плат която [[дякон]]ите носят на лявото си рамо. Дяконът не може да извършва никакво богослужение без орар. Това е одежда свойствена само на дяконския чин. Орарът изобразява [[ангел]]ски криле затова в древността и днес на някои орари се извезва ангелското славословие „Свят, свят, свят”. Орара служи на дякона и за това да дава знак на | + | [[Картинка:орар.jpg|right|120px|thumbnail|дяконски орар]][[Орарът]] е дълга и тясна лента от плат която [[дякон]]ите носят на лявото си рамо. Дяконът не може да извършва никакво [[богослужение]] без орар. Това е одежда свойствена само на дяконския чин. Орарът изобразява [[ангел]]ски криле затова в древността и днес на някои орари се извезва ангелското [[славословие]] „Свят, свят, свят”. Орара служи на дякона и за това да дава знак на [[клир]]а и богомолците в определени моменти на богослужението. Това дякона прави като повдига предния край на орара си с трите пръста на дясната си ръка. Счита се че [[Църква]]та приема орара в богослужебните одежди и по примера на традицията в [[синагога|синагогите]], където при четенето на [[Стар завет|Стария Завет]] се давал знак с кърпа от високо място когато трябвало да се каже „[[амин]]” в края на четенето на Свещените книги. |
[[Категория:Богослужебни одежди]] | [[Категория:Богослужебни одежди]] |
Версия от 21:22, 20 юни 2006
Орарът е дълга и тясна лента от плат която дяконите носят на лявото си рамо. Дяконът не може да извършва никакво богослужение без орар. Това е одежда свойствена само на дяконския чин. Орарът изобразява ангелски криле затова в древността и днес на някои орари се извезва ангелското славословие „Свят, свят, свят”. Орара служи на дякона и за това да дава знак на клира и богомолците в определени моменти на богослужението. Това дякона прави като повдига предния край на орара си с трите пръста на дясната си ръка. Счита се че Църквата приема орара в богослужебните одежди и по примера на традицията в синагогите, където при четенето на Стария Завет се давал знак с кърпа от високо място когато трябвало да се каже „амин” в края на четенето на Свещените книги.