Камбани

Камбани

През първите векове на християнството, поради гоненията, християните са привиквани на богослужение от дякона или специално определени за това лица, или сам свещеникът обявява на последното богослужение времето и мястото на следващото. След прекратяване на гоненията (4 век) вярващите са приканвани за богослужение по друг начин. В древните манастири това става като се изпява пред вратите на килиите „алилуия” или с чукане с дървено чукче по вратите или по специална за целта дъска - клепало. Съществуват два вида дървени клепала: голямо и малко. Голямото клепало, както и желязното клепало, се закачват неподвижно на два високи стълба в построени за целта малки звънарници. Малкото клепало се носи в ръце. Клепалата се използват в манастирите и до днес. Желязното клепало се бие най-вече на празници.

Камбаните, като по-удобен начин за привикване на вярващите за богослужение, се появяват първо на Запад. Тяхното откритие се приписва на св. Павлин, Нолански епископ (+ 431г.) в областта Кампания, от където и получават названието си. В източната църква започват да се използват от 9 век. Камбаните се поставят в специално построени за целта кули, от западната страна на храма или отделно, но близо до храма, наречени камбанарии или звънарници.

В зависимост от начина на биенето на камбаните, произлизат и различните видове и названия на камбанния звън. Благовест – равномерно биене на една камбана, с което се призовават вярващите за началото на богослужението. Тризвън – биене на няколко камбани по три начина. Тризвън се полага преди началото на тържествените служби. Презвън – биене на много камбани подред, като обикновено се започва от най-голямата. Този звън се използва също за празнични богослужения. Биене на всички камбани – при особено тържествени събития и най-големите църковни празници. Една камбана се бие и при особено важни части от литургията, като претворяването на Светите Дарове. На празници като Великден и Рождество Христово, биенето на камбаните може да продължи и през целия ден.