Промени

Западният обряд продължил да се развива. През 1890  г. в Швейцария в стара католическа енория в Уисконсин, била ръководена от отец Йосиф Рене Вилат, който я наследил от отец Владимир (Соколовски); отец . Отец Вилат повел църквата по стъпките на [Старокатолицизъм|СтарокатолизизмаСтарокатолицизма]. През 1911  г. Арнолд Харис Матю, стар католически eпископ, влязъл в съюз с Антиохийската Патриаршияпатриаршия, но скоро след това се оттеглил, оставяйки зад след себе си модел за бъдещето на Западния западния обряд и неговото присъединяване към Правослаиетоправославието. През 1926  г. ''Полска Католическа Полската католическа национална църква'', състояща се от шест енории , била приета в Полската Православна Църква православна църква и е процъфтявала, докато не била премахната от Нациститенацистите. [http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-five.html] [http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-four.html]

Връзките на Свсв.  Тихон в Западния Обряд са със западния обряд били още по-трайни. Докато бил глава на Руската мисия в Америка, някои от епископите били заинтересувани от възможността за присъединяване към Православната църква, но като в същото време да запазят Англиканската англиканската литургия. Св.  Тихон, взема взел през 1892  г. "Книгата за общи молитви" (Book of Common Prayers), заинтересуван от приложимостта на подобна идея. През 1904  през 1904г. Светият Синод синод допуска подобна възможост. Свети Тихон включва многобройни бележки относно това как книгата може да бъде използвана по Православен православен начин. St. Tikhon did not receive any Episcopalians who used revised Anglican forms, but it lay the groundwork for the reception and liturgics of the Western Rite Vicariate. [3]