0
редакции
Промени
м
→Деветнадесети век
През 1867 г. Овербек подава петиция със 122 подписа от т.нар. [[Оксфордско движение]] до Руската църква за приемането на Западнообрядната църква в пълно канонично общение с Източния обряд. Била сформирана седемчленна синодална комисия и Овербек бил поканен да отправи своите искания. Идеята била одобрена и Овербек се заел с предоставянето на чернова за западния обряд. В основата си това, което представил Овербек, било богслужението от 1570 г., към което добавил епиклеза (молитва към Бог за претворяване на Даровете) и трисвятата песен. Този обряд бил представен през 1871 г., бил изпитан и одобрен от комисията. Овербек насочил усилията си към старокатолическото движение, което отхвърля непогрешимостта на папата. Той продължил полемиката с католиците, англиканите и отказалите се от източното православие, като използвал византийското богослужение.
През 1876 г. Овербек апелирал до различни Свети Синоди, пътувайки до Константинопол през 1879. Там той срещнал Цариградския Патриарх, който го благословил да издава проповеди и апологетика. През 1881, г. Овербек имал известен късмет, когато Цариградският Патриаршия се съгласила, че Западът има правото на свое богослужение.
Обаче нищо повече не се случило. Бракът на Овербек след неговото католическо ръкоположение бил канонична пречка за неговото свещенство, Светия Светият Синод в Гърция отхвърлил неговите схими. ''Православен Католически католически преглед'' спрял да се издава. Овербек починал през 1905.
===Двадесети век===
