Промени

'''Западният обряд''' е разновидност на православното богослужение, основаваща се на литургичните традиции от древността преди [[великата схизма]]. Православните християни от западния обряд защитават пълнотата на православната вяра съвместно със своите събратя, извършващи Византийското византийското богослужение. Понастоящем всички [[епископ]]и, които отговарят за подобни [[епархия|епархии]], са последователи на Византийското византийското богослужение.

През 1864,  г. 44 годишния -годишният [[Йосиф Юлиан Овербек]], бивш свещеник в Германската [[Римокатолическа църква]], който напуска духовенстнотодуховенството, разочарован от папското надмощие, лутеран, а по-късно и женен, е [[миропомазване|миропомазан]] в [[Православната църква]]. През 1866 г., тои той публикува, книгата ''Католическо Православие и Англокатолицизъм'', поставил поставила основите на неговата работа през следващите 20 години. Година по-късно, започва периодично издаване на ''Православен католически преглед'', с цел да изтъкне Източното Православие и да се отхвърли Католицизма предимствата на източното православие пред католицизма и Протестантствотопротестантството.

През 1867  г. Овербек дава подава петиция с със 122 подписа от т.нар. [[Оксфордско движение]], до Руската Църква църква за приемането на Западнообрядна Западнообрядната църква в пълно канонично общение с Източния обряд. Била сформирана седемчленна синодална комисия и Овербек бил поканен да отправи своите искания. Идеята била одобрена, и Овербек се заел с предоставянето на чернова за Западния западния обряд. Основата на В основата си това, което представил Овербек , било богслужението от Богслужението през 1570 г., към което добавяло ''epiclesis'' добавил епиклеза (молитва към Бог да претвори за претворяване на Даровете) и Трисвятата трисвятата песен. Този обряд бил представен през 1871 г., бил изпитан и одобрен от комисията. Овербек насочил усилията си към Старокатолическото старокатолическото движение, което отхвърля непогрешимостта на Папатапапата. Той продължил да се въвлича в спорове полемиката с Католицитекатолиците, Англиканите англиканите и отказалите се от Източното Православиеизточното православие, използвайки Византииското Богослужениекато използвал византийското богослужение.

През 1876,  г. Овербек апелирал до различни Свети Синоди, пътувайки до Константинопол през 1879. Там той срещнал Цариградския Патриарх, който го благословил да издава проповеди и апологетика. През 1881,Овербек имал известен късмет, когато Цариградският Патриаршия се съгласила, че Западът има правото на свое богослужение.