0
редакции
Промени
м
→Седемте вселенски събора
В Православната църква се признават седем вселенски събора. В посланието си до княз [[Борис І]] патриарх [[Фотий]] казва, че сведенията за вселенските събори са "чистото учение на [[православие|православието]]".
• '''[[Първи вселенски събор в Никея]]''' (Първи [[Никея|никейски]]; Събор на 318-те отци) (325 г.), : свикан е от император [[Константин Велики]], взима 20 приема двадесет решения, осъжда [[Арий]] (ок. 256-–336 г.), създател на арианската ерес, според която [[Исус Христос|Иисус Христос]] не е единосъщен на Бог-Отец в Светата Троица. Решават се тринитарни въпроси. Формулиран е [[Символ на вярата|никейският символ на вярата]].
Други решения:
Четвърто правило: епископите се избират от епископите на дадената провинция и се утвърждават от митрополита.
Паметта на 318-те свети отци в Никея се чества на седмата неделя след [[Великден]].
• '''[[Втори вселенски събор в Цариград]]''' (Първи [[Цариград|цариградски]]) (387 г.) : свикан е свикан от император [[Теодосий I]], приема седем решения, попълва с някои изрази и окончателно утвърждава [[Символ на вярата|никейския символ на вярата]]. Осъден е цариградският епископ [[Македоний]], който не признава единосъщието на Бог-Дух с Отца и Сина. Решават се тринитарни въпроси.
Второ и шесто правило: Изтокът се дели на седем окръга с отделни църковни инстанции. На цариградския епископ (патриарх) се дава предимство по чест пред другите източни патриарси "след римския епископ, понеже Цариград е втори Рим" (трето правило).
Седмо правило: ред за приемане в Църквата на покаяли се еретици.
• '''[[Трети вселенски събор в Ефес]]''' ([[Ефес|Ефески]]; Събор на 200-ата отци) (431 г.) : свикан е свикан от император [[Теодосий II]] (408–450 г.), който oглавява събора. Под ръководството на папа [[Целестин]] (422-–432 г.) и [[Кирил Александрийски]], александрийски патриарх (412–444 г.), са приети осем решения, в първите шест от които е осъдено [[несторианство|несторианството]]. Отлъчени са от Църквата [[Несторий]] и неговите последователи, които твърдят, че [[Богородица|Дева Мария]] не е родила Христа-Бога. Дева Мария е призната за Богородица. За пръв път се решават христологически въпроси. Седмото правило забранява да бъде променян "Символът на вярата". Осмото освобождава кипърските епископи от зависимостта от антиохийския патриарх.
• '''[[Четвърти вселенски събор в Халкидон]]''' ([[Халкидон|Халкидонски]]) (451) — : свикан е от папа [[Лъв Велики]] (440–461 г.), цариградския патриарх [[Анатолий (патриарх)|Анатолий]] (449–458 г.) и император [[Маркиан]] (450–457 г.). Повод за това е свиканияш през 449 г. в Ефес събор, наречен „разбойнически”, който оправдава монофизитството. Халкидонският събор приема тридесет правила, осъжда [[монофизитство|монофизитството]] и определя догматично, че човешката и божествената природа на Иисус Христос са неслитно и неразделно съединени. Освен канонични правила Халкидонският събор подчинява монасите на местния епископ (4-то правило), и заповядва църковното имущество да се управлява от иконом. Важно е двадесет и осмото правило, и до днес непризнато от Рим, което определя съдебната и административната власт на цариградския епископ (патриарх), на когото се дават еднакви права с римския епископ (папата).
• '''[[Пети вселенски събор]]''' (Втори Цариградски; Събор на трите глави) (553 г.) : свикан е свикан в Цариград при император [[Юстиниан I]] (527–565 г.). Сто петдесет и шест делегати осъждат възгледите на [[Ориген]] (185–254 г.) и [[Евагрий]] (+399 г.), [[Теодор Мопсуетски]] е [[анатема|анатемосан]].
• '''[[Шести вселенски събор в Цариград]]''' (Трети цариградски или "Трулски" - на името на двореца, в който се е състоял) (680-681 г.), свикан по инициатива на император [[Константин IV Погонат]] (668-685), е насочен срещу [[монотелитство|монотелитството]] - една разновидност на монофизитството, според което Христос има една воля и едно действие — божественото, а човешката му същност се отхвърля. Съборът взима 102 важни решения, осъжда цариградските патриарси [[Сергий I]] (610-638) и Пир (638-642) и другите им привърженици. В събора участва и папа [[Агатон (папа)|Агатон]] (678-681), канонизиран от църквата. 36-то правило потвърждава равенството межди Цариградския патриарх и папата и определя иерархията на източните патриархати. 8-то правило задължава митрополита да свиква ежегодно събор на епископите. Правила 12, 13 и 48 решават въпросите, свързани с брака на духовно лице. 33-то осъжда арменската страна, която приема в духовен сан само лица, произхождащи от род на свещеник. 64-то и 70-то забраняват на миряни и жени да поучават в църквата по време на богослужение. 80-то: наказва се християнин, който през три празнични дни не посети богослужение. 53-то: кръстниците са духовно сродени с кумците. 54-то: правила за встъпване в брак на роднини. Паметта на светите отци (Неделя на св. отци от VI Вселенски събор и ) се чества на 6-тата неделя след [[Петдесетница]]. Четвърта неделя след Петдесетница – памет на светите отци от шестте Вселенски събори.
