14
редакции
Промени
м
редакция без резюме
• '''[[Втори вселенски събор в Цариград]]''' (Първи [[Цариград|цариградски]]) (387 г.), свикан от император [[Теодосий I]], 7 решения, попълва с някои изрази и окончателно утвърждава [[Символ на вярата|Никейският символ на вярата]].Цариградският епископ [[Македоний]], който не признава единосъщието на Бог-Дух с Отца и Сина е осъден. Решават се тринитарни въпроси. 2-то и 6-то правило: Изтокът се дели на 7 окръга с отделни църковни инстанции. На цариградския епископ (патриарх) се дава предимство по чест пред другите източни патриарси "след римския епископ, понеже Цариград е втори Рим" ("3-то правило"). 7-то: правила за приемане в Църквата на каещи се еретици.
• '''[[Трети вселенски събор в Ефес]]''' ([[Ефес|Ефески]]; Събор на 200-ата отци) (431) е свикан от император [[Теодосий II]] (408-450), който oглавява събора. Под ръководството на папа [[Целестин]] (422-432) и [[Кирил Александрийски]], александрийски патриарх (412-444) са взети 8 решения, осъдено е [[несторианство|несторианството]] - първите 6 решения. [[Несторий]] и неговите последователи, които твърдят, че [[Богородица|Дева Мария]] не е родила Христа-Бога, са отлъчени от Църквата. Дева Мария е призната за Богородица. За пръв път се решават христологически въпроси. 7-то решение забранява да се променя Символа на вярата. 8-то: кипърските епископи се освобождават от зависимостта на Антиохийския патриарх.
• '''[[Четвърти вселенски събор в Халкидон]]''' ([[Халкидон|Халкидонски]]) (451) - свикан от папа [[Лъв Велики]] (440-461), цариградският патриарх [[Анатолий (патриарх)|Анатолий]] (449-458) и император [[Маркиан]] (450-457). Повод за това е свикания през 449 г. в Ефес събор, наречен „разбойнически”, който оправдава монофизитството. Халкидонският събор взима 30 решения, осъжда [[монофизитство|монофизитството]] и определяя догматично, че човешката и божествената природа на Иисус Христос са неслитно и неразделно съединени. Освен канонични правила Халкидонският събор подчинява монасите на местния епископ (4-то правило), заповядва се, църковното имущество да се управлява от економ. Важно е 28-то правило, и до днес не се признава от Рим и което определя съдебната и административна власт на цариградския епископ (патриарх), на който се дават еднакви права с римския епископ (папата).
