Промени

В Православната църква се признават седем Вселенски вселенски събора. В посланието си до княз [[Борис І]] патриарх [[Фотий]] казва, че сведенията за Вселенските вселенските събори са "чистото учение на [[православие|православието]]".

• '''[[Първи вселенски събор в Никея]]''' (Първи [[Никея|никейски]]; Събор на 318-те отци) (325  г.), : свикан е от император [[Константин Велики]], взима 20 реченияприема двадесет решения, осъжда [[Арий]] (ок.  256-–336 г.), създател на арианската ерес, според която [[Исус Христос|Иисус Христос]] не е единосъщен на Бог-Отец в Светата Троица. Решават се тринитарни въпроси. Формулиран е [[Символ на вярата|Никейският никейският символ на вярата]]. 4-то решениеДруги решения:Четвърто правило: епископите се избират от епископите на дадената провинция и се утвърждават от митрополитмитрополита. 5-тоПето правило: епископите на провинцията да се събират на синод два пъти годишно и разлеждат молбите на миряните и клира и техните оплаквания. 6-оШесто правило: потвърждава се върхобната върховната власт на някои епископи над други епископи - : на римския (папата)  — над западните, на антиохийския  — над източните, на александрийския  — над епископите на Египет, Либия и Пентапол. Паметта на 318-те свети отци в Никея се чества на 7-та седмата неделя след [[Великден]].

• '''[[Втори вселенски събор в Цариград]]''' (Първи [[Цариград|цариградски]])  (387  г.), : свикан е от император [[Теодосий I]], 7 приема седем решения, попълва с някои изрази и окончателно утвърждава [[Символ на вярата|Никейският никейския символ на вярата]].Цариградският Осъден е цариградският епископ [[Македоний]], който не признава единосъщието на Бог-Дух с Отца и Сина е осъден. Решават се тринитарни въпроси. 2-то Второ и 6-то шесто правило: Изтокът се дели на 7 седем окръга с отделни църковни инстанции. На цариградския епископ (патриарх) се дава предимство по чест пред другите източни патриарси "след римския епископ, понеже Цариград е втори Рим" ("3-то трето правило"). 7-тоСедмо правило: правила ред за приемане в Църквата на каещи покаяли се еретици.

• '''[[Трети вселенски събор в Ефес]]''' ([[Ефес|Ефески]]; Събор на 200-ата отци)  (431 г.) : свикан е свикан от император [[Теодосий II]] (408-–450 г.), който oглавява събора. Под ръководството на папа [[Целестин]] (422-–432 г.) и [[Кирил Александрийски]], александрийски патриарх (412-–444 г.) , са взети 8 приети осем решения, в първите шест от които е осъдено е [[несторианство|несторианството]] - първите 6 решения. Отлъчени са от Църквата [[Несторий]] и неговите последователи, които твърдят, че [[Богородица|Дева Мария]] не е родила Христа-Бога, са отлъчени от Църквата. Дева Мария е призната за Богородица. За пръв път се решават христологически въпроси. 7-то решение Седмото правило забранява да се променя Символа бъде променян "Символът на вярата". 8-то: Осмото освобождава кипърските епископи се освобождават от зависимостта на Антиохийския от антиохийския патриарх.

• '''[[Четвърти вселенски събор в Халкидон]]''' ([[Халкидон|Халкидонски]])  (451) - : свикан е от папа [[Лъв Велики]] (440-–461 г.), цариградският цариградския патриарх [[Анатолий (патриарх)|Анатолий]] (449-–458 г.) и император [[Маркиан]] (450-–457 г.). Повод за това е свикания свиканияш през 449  г. в Ефес събор, наречен „разбойнически”, който оправдава монофизитството. Халкидонският събор взима 30 решенияприема тридесет правила, осъжда [[монофизитство|монофизитството]] и определяя определя догматично, че човешката и божествената природа на Иисус Христос са неслитно и неразделно съединени. Освен канонични правила Халкидонският събор подчинява монасите на местния епископ (4-то правило), и заповядва се, църковното имущество да се управлява от економиконом. Важно е 28-то двадесет и осмото правило, и до днес не се признава непризнато от Рим и , което определя съдебната и административна административната власт на цариградския епископ (патриарх), на който когото се дават еднакви права с римския епископ (папата).

• '''[[Пети вселенски събор]]''' (Втори Цариградски; Събор на трите глави) (553  г.) : свикан е свикан в Цариград при император [[Юстиниан I]] (527-–565 г.). 156 Сто петдесет и шест делегати осъждат възгледите на [[Ориген]] (185-–254 г.) и [[ЕвгарийЕвагрий]] (+ 399 г.), [[Теодор Мопсуетски]] е [[анатема|анатемосан]].

• '''[[Шести вселенски събор в Цариград]]''' (Трети цариградски или "Трулски" - на името на двореца, в който се е състоял) (680-681 г.), свикан по инициатива на император [[Константин IV Погонат]] (668-685), е насочен срещу [[монотеитствомонотелитство|монотеитствотомонотелитството]] - една разновидност на монофизитството, според което Христос има една воля и едно действие — божественото, а човешката му същност се отхвърля. Съборът взима 102 важни решения, осъжда цариградските патриарси [[Сергий I]] (610-638) и Пир (638-642) и другите им привърженици. В събора участва и папа [[Агатон (папа)|Агатон]] (678-681), канонизиран от църквата. 36-то правило потвърждава равенството межди Цариградския патриарх и папата и определя иерархията на източните патриархати. 8-то правило задължава митрополита да свиква ежегодно събор на епископите. Правила 12, 13 и 48 решават въпросите, свързани с брака на духовно лице. 33-то осъжда арменската страна, която приема в духовен сан само лица, произхождащи от род на свещеник. 64-то и 70-то забраняват на миряни и жени да поучават в църквата по време на богослужение. 80-то: наказва се християнин, който през три празнични дни не посети богослужение. 53-то: кръстниците са духовно сродени с кумците. 54-то: правила за встъпване в брак на роднини. Паметта на светите отци (Неделя на св. отци от VI Вселенски събор и ) се чества на 6-тата неделя след [[Петдесетница]]. Четвърта неделя след Петдесетница – памет на светите отци от шестте Вселенски събори.

• '''[[Седми вселенски събор в Никея]]''' (Втори Никейски) (786/787), свикан при императрица [[Ирина (императрица)|Ирина]] (вдовица на император [[Лъв Хазар]]) възстановява [[иконопочитание|иконопочитанието]]. Състои се от 367 отци, които създават 22 правила. Бъдещият цариградски патриарх [[Никифор (патриарх)|Никифор]] взема участие в него. Установен е празника [[Тържество на Православието]], който Вселенската Православна Църква празнува и до днес в първия неделен ден от [[Велик пост|Великия пост]]. 4-то и 6-то правило осъждат рязко симонията при встъпване в свещенически сан. 10-то правило забранява смесени (женско-мъжки) манастири, а 13-то правило забранява отчуждаването на църковното имущество на манастири и епископии. Църковните длъжности на миряни са недействителни (правила 15, 16, 18 и 22). Паметта на светите отци се чества на 4-тата неделя след Въздвижение. Почитанието на светите икони е окончателно възстановено и утвърдено на Поместния събор в Константинопол в [[872]] година, при императрица [[Теодора (императрица)|Теодора]].

== Вселенскте Вселенските събори и Свещеното Писание ==