Брак

В ранната Църква бракът се е извършвал в рамките на св. Евхаристия, тоест по време на литургията, като младоженците са получавали благословия от епископа (или по-късно на презвитера) и са се причастявали с Тялото и Кръвта Христови. Присъствието на епископ било подражание на присъствието на Христос на сватбата в Кана (Йоан 2:1-11). В писмо на св. Игнатий Антиохийски до Поликарп (2 век) се казва, че за бракосъчетаване е необходимо съгласието на епископа.

Постепенно бракът се откъснал от евхаристията и се обособил в самостоятелно последование, но в него се запазили много елементи от литургията като началото "Благословено е царството...", великата ектения, молитвата "Отче наш", причастният канон и др. В периода 9-12 век бракосъчетанието останало свързано с литургията, но по различен начин. Най-често се извършвало след края на литургията или непосредствено след причастяването на присъстващите. По-рядко се извършвало по време на Преждеосвещената литургия. До края на византийската епоха през 15 век бракът бил освещаван чрез причастието на двамата младоженци от една Чаша. През 15-16 век се появяват последования, където приемането на причастие не било посочено като задължително и на младоженците се предоставяло право да се причастят или да отпият вино от обща чаша. Причините за това били втори брак, брак с инославен, епитимия, наложена на някой от венчаващите се и други.

Днес тайнството брак се състои от два чина: обручание и венчание.