Бернар от Клерво
Свети Бернар от Клерво (Bernard de Clairvaux)
Св. Бернар е френски монах и богослов мистик, един от учи¬телите на Църквата. До смъртта си е абат на ма¬нас¬ти¬ра в Клер¬во, обител, която има особено влияние върху църков¬но-по¬литическия живот в Западна Европа. Светецът е смятан за вдъхнови¬тел на Втория кръс¬тоносен поход (11471149). През 1830 светецът е обявен за „док¬тор на Църквата“, а папа Пий XII в своя енцик¬лика от 1953 г. нарича св. Бернар от Клерво „doc¬tor mellifluus“ (‘доктор на сладкогласието’).
Св. Бернар е роден през 1090 г. във Фонтен лес Д謬жон, про¬винция Бургундия, в семейството на аристократи. Младежът израства в атмосфера на топлота, загриженост и любов заедно с петимата си братя и една сестра. Родителите му са образец за морал, вяра и достойнство. Майката на Бернар умира през 1107 и това е толкова тежък удар за момчето, че то прекъсва обучението си по лите¬ра¬тура в учили¬ще¬то в Шатийо сюр Сен и поема пътя на духовно усамотение. През 1113 г. се от¬тегля от света в мବнастира в Си¬то (Citeaux; на лат. Cistercium) по съ¬вет на аба¬та на обителта св. Стивън Хардинг. Бернар попада сред мо¬на¬шеско братство, събрано през 1098 от Робер от Молесмо в желанието му да възстанови аске¬тич¬ните порядки в Ордена на бенедиктинците. През 1115 г. за¬ед¬но с 25 братя монаси св. Бернар на¬пуска манастира в Сито и осно¬вава обител в Клер¬во (Clairvaux), провин¬ция Шам¬пан. Именно братството на този манастир е в основата на Ор¬дена на цисцерцианците, т.е. на излезлите от ма¬настира в Сито (на лат. Cistercium).
Благода¬рение на личните усилия на св. Бернар към 1153 г. монасите от манастира в Клерво пола¬гат на¬ча¬лото на 60 цисцерциански ма¬нас¬тира с пове¬че от 700 мона¬си. Огромният автори¬тет на св. Бер¬нар е резултат от аскетичес¬ките му подви¬зи. Той води кореспон¬денция с мно¬зина владете¬ли и дру¬ги изявени личности на епо¬хата, пропо¬вядва ак¬тивно и пише дидактически съчинения. Всичко това помага и за разраст¬ва¬не¬то на ордена. Св. Бер¬нар е участ¬ник и в църков¬ните, и в поли¬ти¬чес¬ките дела; изо¬б¬личава недъзи¬те на монасите и духовенст¬во¬то като цяло, бори се с ересите и н嬬угодните бо¬гос¬ло¬ви. Извест¬на е например раз¬прата му с Пиер Абелар и епископ Жил¬бер от Поре¬тан¬. Думата на светеца е решаваща за схиз¬мата, наложена през 1130 г. от папа Инокентий II. Без¬спорна е ролята на св. Бернар в инициира¬нето и под¬го¬товката на Втория кръсто¬но¬сен поход. В много¬брой¬ните пропо¬веди свете¬цът благославя създаването на духовно-ри¬царските ордени на Запад.
Апотеоз на делото на св. Бернар е заема¬нето на папския престол в Рим през 1145 г. от Ев¬гений III, монах цисцерцианец от манастира в Клерво.
Свети Бернар умира на 20 август 1153 г. в съ¬граде¬ния от него ма¬настир в Клерво, провинция Шам¬пан. Канонизиран е за светец на 18 януари 1174 г. Католи¬чес¬ката цър¬к¬ва почита паметта му на 20 август.
