Апостол (ученик на Христос)

Апостолите ( на гръцки: απόστολος, пратеник) са 12-те ученици на Иисус Христос, които той избира след молитва (съгласно евангелието от Лука) да бъдат най-близкото му обкръжение и да проповядват евангелието първоначално на Израелския народ (Мат. 10:5-6), а по-късно на всички езически народи (Мат. 28:19). Имената на тези 12 апостоли, определени от Христос са: Симон - по-известен като Петър, брат му Андрей, Яков Зеведеев и брат му Йоан, Филип, Вартоломей (или Натанаил), Матей, Тома, Яков Алфеев, Симон Зилот, Тадей (наречен още Юда, Якововия брат и Левий) и Юда Искариотски.

Работата по проповядването и разпространениято на Христовото учение и установяването на християнската църква, извършена от апостолите след възкресението на Иисус Христос и слизането на Светия Дух на Петдесетница, е описана в новозаветната книга "Деяния на светите апостоли".

След предателството и смъртта на Юда Искариотски останалите апостоли избират Матия да заеме неговото място сред 12-те (Деян. 1:15-26). Апостол също е наречен по-късно Павел, който има огромен принос за разпространението на евангелието и утвърждаването на християнската доктрина.

Апостоли (или равноапостоли) са наричани и други светии, които са разпространявали християнството сред езическите народи, например св. Григорий Просветител, апостол на Армения, св. Стефан, апостол на Перм и др.