Обручание

Обручението съответства на годежа, извършван от двамата бъдещи съпрузи в рамките на семейната общност. До 12 век обручението било граждански обряд, не се извършвало в храма, а в домовете и не било задължително. В дома на годениците свещенослужител е произнасял формулата "Обручава се Божият раб (името) в името на Отца, и Сина, и Светия Дух.." Обрядът бил съпроводен с размяна на пръстени, слагани обикновено на безименния пръст. Обикновено пръстенът на мъжа бил златен, а на годеницата от мед, сребро или желязо. Най-ранното свидетелство за обручение е на Климент Александрийски, който пише в своя труд "Наставник": "Мъжът е длъжен да даде на жената златен пръстен, не за външно украшение, а за да положи с това печат.."

Император Алексий I Комнин (12 в.) постановил обручанието да се извършва в храма. Последованието се състояло от молитва, благословение, съединяване на ръцете и размяна на пръстени. То, обаче, не било пряко свързано с венчанието, както е днес, а се извършвало на последование, свързано с утринята.

Днес обручението предшества непосредствено венчанието в храма, като тази практика се утвърждава през 17 век.