Разлика между версии на „Западен обряд“

от енциклопедия Двери
Направо към: навигация, търсене
(→‎Литургия)
Ред 42: Ред 42:
 
Северноамериканските енории от Западния обряд обикновенно следват един (или понякога и двата) от двата вида на Западната литургична традиция. Повечето служат като неделна литургия светата литургия на св. Тихон - преработка на Евхаристийната служба от англиканския "Общ молитвеник" (''Book of Common Prayer'') и "Англиканската меса в американско издание". До 1977 г. всички енории от Западния обряд са служили само [[литургията на свети Григорий Велики]], която е изменена форма на древна меса, позната на римо-католиците отпреди литургичните реформи на Втория ватикански събор през 1960 г. Много енории от Викарията на Западния обряд продължават да служат Григориевата литургия. Все пак повечето енории от Викарията на Западния обряд  служат повече от една литургия седнично, а в много от "Тихонските" енории се отслужва Григориевата литургия в събота и неделя. Разрешен е също така и пълния Западен бенедектински обряд.
 
Северноамериканските енории от Западния обряд обикновенно следват един (или понякога и двата) от двата вида на Западната литургична традиция. Повечето служат като неделна литургия светата литургия на св. Тихон - преработка на Евхаристийната служба от англиканския "Общ молитвеник" (''Book of Common Prayer'') и "Англиканската меса в американско издание". До 1977 г. всички енории от Западния обряд са служили само [[литургията на свети Григорий Велики]], която е изменена форма на древна меса, позната на римо-католиците отпреди литургичните реформи на Втория ватикански събор през 1960 г. Много енории от Викарията на Западния обряд продължават да служат Григориевата литургия. Все пак повечето енории от Викарията на Западния обряд  служат повече от една литургия седнично, а в много от "Тихонските" енории се отслужва Григориевата литургия в събота и неделя. Разрешен е също така и пълния Западен бенедектински обряд.
  
−
The Western Rite liturgy has much less repetition than its corresponding elements in the Byzantine rite, and generally has a more brisk, succinct manner to it.  Celebrants wear distinctive Western vestments, and the faithful follow pious devotional customs particular to their tradition, as well.
+
Литургията от Западен обряд има по-малко повтарящи се елементи, в сравнение с литургията от Византийски обряд и като цяло има по-кратък и сбит изказ. Отслужващите я, са облечени в характерните западни одежди, а вярващия народ също следва благочестивите църковни обичаи, характерни да тяхната традиция.
  
−
The development of the current use within the [[Western Rite Vicariate]] is of particular note:
 
  
−
:Metropolitan Antony was well aware that the Western Rite was “a work for specialists.” The new Western Rite usage of the Archdiocese was to be guided by “a Commission of Orthodox Theologians,” an advisory committee of qualified clerics or laymen to advise the Metropolitan and determine “the mode of reception of groups desiring to employ the Western Rite, and the character of the rites to be used, as well as the authorization of official liturgical texts.” The first WRV Commission, convened by Metropolitan Antony in 1958, was composed of Fathers Paul Schneirla, Stephen Upson, [[Alexander Schmemann]] and [[John Meyendorff]]. Schneirla, Schmemann, and Meyendorff in particular had seen the Western Rite up close in France, as it had been approved in the Russian Ukase of 1936. Schneirla recalls Schmemann’s work in particular as being key, as he was familiar with the Liturgical Movement within the Roman Catholic and Anglican communions. Schmemann was particularly instrumental in joining together the separate Rites of Initiation of the Rituale Romanum – Baptism, Confirmation and First Holy Communion – into one unified rite, according to the Orthodox understanding.
+
Развитието на настоящата служба във Викарията на Западния обряд следва специално да се отбележи:
 +
 
 +
:Митрополит Антоний е бил добре запознат с факта, че Западният обряд е "работа за специалисти". Употребата на новия Западен обряд в диоцеза е бил направляван от "Комисия от православни богослови" - консултативен орган, съставен от опитни клирици и канонисти, който е съветвал митрополита и е определял "формата за приемане на общностите, желаещи да служат по Западен обряд, естеството на използваните обряди, както е и издавал одобрение на официалните литургични текстове". Първата комисия, свикана от митрополит Антония, е била съставена от отците Пол Шнейрла, Стивън Ъпсън, [[Александър Шмеман]] и [[Иоан Майендорф]]. Шнейрла, Шмеман и Майендорф, по специално са срещали отблизо Западния обряд във Франция, където е одобрен от Руската църква през 1936 г. Шнейрла си споменава работата на Шмеман като ключова, тъй като последният е бил запознат с литургичното развитие в Римокатолическата и Англиканската Евхаристии. Шмеман способствал в особено в съединяването на  отделните обряди на Римсаката Инициация - Кръщение, Конфирмация и Първо свето причастие - в едно общо тайнство, съгласно православното разбиране.  
  
 
:In January of 1962, the official Western Rite Directory was issued, “establishing liturgical usages and customs and discipline,” drawing on principles gleaned from the 1904 Moscow Synodal response to Saint Tikhon, the authorization of Western Rite offices by Metropolitan Gerassimos (Messarah) of Beirut, and the 1932 Russian Ukase of Metropolitan Sergius.[http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-eight.html]
 
:In January of 1962, the official Western Rite Directory was issued, “establishing liturgical usages and customs and discipline,” drawing on principles gleaned from the 1904 Moscow Synodal response to Saint Tikhon, the authorization of Western Rite offices by Metropolitan Gerassimos (Messarah) of Beirut, and the 1932 Russian Ukase of Metropolitan Sergius.[http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-eight.html]

Версия от 14:27, 14 април 2008

Тази статия не е преведена докрай. Ако искате да се пробвате да преведете още малко от нея, моля направете го, без да се колебаете — така само ще помогнете на проекта. Просто щракнете на редактиране и действайте!


Западният обряд е разновидност на православното богослужение, основаваща се на древните литургични традиции на Западната църква отпреди великата схизма. Православните християни от западния обряд изповядват същата пълнота на православната вяра, както и техните събратя от византийския обряд. Понастоящем всички епископи, които обгрижват такива енории, са последователи на византийското богослужение. Шаблон:Западно Богослужение

Съвременна история

Деветнадесети век

През 1864 г. в Православната църква е приет с миропомазване 44-годишният Йосиф Юлиан Овербек, бивш свещеник в Германската Римокатолическа църква, който напускал духовенството, разочарован от папското първенство,като станал лутеран, по-късно се и оженил. През 1866 г., той публикува книгата Католическо Православие и Англокатолицизъм, поставила основите на неговата работа през следващите 20 години. Година по-късно започва да издава списанието Православен католически преглед, целящо да изтъкне предимствата на източното православие пред католицизма и протестантството.

През 1867 г. Овербек подава заявление със 122 подписа от т.нар. Оксфордско движение до Руската църква, с което моли да се създаде Западнообрядната църква, която да е в пълно канонично общение с Източния обряд. Била сформирана седемчленна синодална комисия и Овербек бил поканен да отправи своите искания. Идеята била одобрена и Овербек се заел с предоставянето на чернова за западния обряд. В основата си това, което представил Овербек, било Тридентинската меса от 1570 г., към която той добавил епиклеза (молитва към Бог за претворяване на Даровете) и трисвятата песен. Този обряд бил представен през 1871 г., бил разгледан и одобрен от комисията. Овербек насочил усилията си към Старокатолическото движение, което отхвърля догмата за непогрешимостта на папата, катопродължил да се занимава със спорове с католиците, англиканите и приелите православието, използващи източния обряд.

През 1876 г. Овербек се обръща към различни Свети Синоди, като пътувава и до Константинопол през 1879. Там той се срещна Цариградския Патриарх, който го благослова да издава проповеди и апологетики. През 1881 г. Овербек имал известен успех, тъй като Цариградската Патриаршия се съгласила, че Западът има правото на свое богослужение.

Но нищо повече не се случило. Бракът на Овербек след неговото католическо ръкоположение бил канонична пречка за свещеническо служение, Гръцкият Свети Синод спрял осъществяването на неговия проект и сред другите православни църкви, списание Православен католически преглед спряло да се излиза, поради което към 1892 г. Овербек признал своя неуспех, поради позицията на тогавашната Гръцка църква. Овербек починал през 1905.

Двадесети век

Епископско ръкоположение на Региналд Велер като помощник на епископ на Фон-Ду-Лак, 1900.

Западният обряд продължил да се развива. През 1890 г. швейцарска старокатолическа енория в Уисконсин, ръководена от отец Йосиф Рене Вилат, била приета от епископ Владимир (Соколовски). Но скоро след това Отец Вилат присъединил енорията си към Сирианската православна Църква (т нар. "Яковити"), а по-късно отново се завърнал в Старокатолицизма. През 1911 г. старокатолическият eпископ Арнолд Харис Матю, влязъл в уния с Антиохийската патриаршия, но скоро след това се оттеглил. През 1926 г. Полската католическа национална църква, състояща се от шест енории, се присъединила към в Полската православна църква. Тя отслужвала литургията на Свети Григорий и процъфтявала като православна общност, докато не била премахната от нацистите. [1] [2]

Връзките на св. Тихон със западния обряд били още по-продължителни. Докато бил глава на Руската мисия в Америка, някои от вярващите от Епископалната църква били заинтересувани от възможността за присъединяване към Православната църква, като в същото време запазят англиканската литургия. През 1892 г. св. Тихон изпратил на Светия синод англиканския "Общ молитвеник" (Book of Common Prayers), с питането дали е възможно и при какви обстоятелства може да се използва. Според отец Едуард Хъджис, св. Рафаил Бруклински е съставил молбата за това проучване. През 1904 г. Светият синод е приел възможостта за Православна употребата на молитвеника, като се направят необходимите редакции. Синодът е решил, че такива редакции "може да се извършат само на място, в Америка" и е намерил за "желателно да изпрати резултатите от проучването на Правоправящия американски епископ - преподобния Тихон". По време на тази преписка, епископалните християни оттеглили исканията си. Поради това до завръщането си в Русия през 1907 г. свети Тихон не успял да приеме в общение нито един англиканин. Все пак, неговото участие е поставило основата на бъдещо приемане в общение, както и на литургиката на някои енории от Викарията на Западния обряд,[3], а по-късно и от Руската православна задгранична църква.

Във франция има съществено движение в подкрепа на Западния обряд, като най-голямата запазена днес общност е Union des Associations Cultuelles Orthodoxes de Rite Occidental (UACORO - Съюзът на Православните Сдружения от Западен богослужебен обряд).

В САЩ

През 1961 г. Антиохийският архидиоцез према най-трайната и успешна общност от енории от Западния обряд - Свети Василевия Орден на бялото духовенство. След приемането му, той става Викарията по Западен обряд, като неговия водач е ръкоположен за православен свещеник и е определен за Главен викарий на Викарията до 1971 г. След неговата кончина Отец Пол У. С. Шнейрла става Главен викарий.

Освен енориите от бившия орден, други енории са приети във Викарията по Западен обряд, най-вече поради отстъпления в богословските и практиките на Епископалната църква в САЩ. В допълнение към това, са основани няколко мисии от Западен обряд, някои от които са израстнали с пълни енории.

През 1962 г. Руската църква - архиепископ Иоан (Уендланд) от Руския екзархат за Северна Америка - е приела една нюйоркска старокатолическа общност - манастира Маунт Роял ("Mount Royal"), която по-късно се е преместила в Уудсток, Ню Йорк. В последствие тази общност е приета от Руската Задгранична Църква - архиепископ Никон (Крилицки). През 1993 г., манастирът е преименуван на "Христос Спасител" Крайстминстър (Christminster) и е преместен в Провидънс, Роуд Айлънд, при епископ Иларион от Манхатън. Настоящият му игумен е Дон Джеймс Дешин.

Извън САЩ

През 1995 г. Антиохийската църква създава Британска мисия (British Deanery ) с цел да привлече обърнали се към Православието от членове Англиканската църква. Не всички от тези енории са от Западен обряд.

Православието от Западен обряд в Австралия и Нова Зеландия възниква предимно от Англигански общности. Архиепископа на Сидни Иларион (Капрал) от РПЗЦ е приел под омофора си няколко подобни общности, а други са били приети от епископ Гибран (Рамлавейw) и митрополит Пол (Салиба) и двамата от Антиохийската църква.

Други малки общности, следващи Западния обряд са били приети, но обикновенно не са имали голямо влияние или са обявили своята независимост скоро след приемането им.

Има някои енории от западен обряд и в Ориенталните православни църкви (Древните източни църкви). Сирианската патриаршия в Антиохия е ръкоположила Антонио Франциско Ксавиер Алварес за архиепископ на Цейлон, Гоя и Индия през 1889 г., създавайки подчинен на него диоцез по Римски обряд. През 1891 г. Сирианите, ръкополагат гореспоменатия Жозеф Рене Вилат за архиепископ на американските старокатолици.

Литургия

Северноамериканските енории от Западния обряд обикновенно следват един (или понякога и двата) от двата вида на Западната литургична традиция. Повечето служат като неделна литургия светата литургия на св. Тихон - преработка на Евхаристийната служба от англиканския "Общ молитвеник" (Book of Common Prayer) и "Англиканската меса в американско издание". До 1977 г. всички енории от Западния обряд са служили само литургията на свети Григорий Велики, която е изменена форма на древна меса, позната на римо-католиците отпреди литургичните реформи на Втория ватикански събор през 1960 г. Много енории от Викарията на Западния обряд продължават да служат Григориевата литургия. Все пак повечето енории от Викарията на Западния обряд служат повече от една литургия седнично, а в много от "Тихонските" енории се отслужва Григориевата литургия в събота и неделя. Разрешен е също така и пълния Западен бенедектински обряд.

Литургията от Западен обряд има по-малко повтарящи се елементи, в сравнение с литургията от Византийски обряд и като цяло има по-кратък и сбит изказ. Отслужващите я, са облечени в характерните западни одежди, а вярващия народ също следва благочестивите църковни обичаи, характерни да тяхната традиция.


Развитието на настоящата служба във Викарията на Западния обряд следва специално да се отбележи:

Митрополит Антоний е бил добре запознат с факта, че Западният обряд е "работа за специалисти". Употребата на новия Западен обряд в диоцеза е бил направляван от "Комисия от православни богослови" - консултативен орган, съставен от опитни клирици и канонисти, който е съветвал митрополита и е определял "формата за приемане на общностите, желаещи да служат по Западен обряд, естеството на използваните обряди, както е и издавал одобрение на официалните литургични текстове". Първата комисия, свикана от митрополит Антония, е била съставена от отците Пол Шнейрла, Стивън Ъпсън, Александър Шмеман и Иоан Майендорф. Шнейрла, Шмеман и Майендорф, по специално са срещали отблизо Западния обряд във Франция, където е одобрен от Руската църква през 1936 г. Шнейрла си споменава работата на Шмеман като ключова, тъй като последният е бил запознат с литургичното развитие в Римокатолическата и Англиканската Евхаристии. Шмеман способствал в особено в съединяването на отделните обряди на Римсаката Инициация - Кръщение, Конфирмация и Първо свето причастие - в едно общо тайнство, съгласно православното разбиране.
In January of 1962, the official Western Rite Directory was issued, “establishing liturgical usages and customs and discipline,” drawing on principles gleaned from the 1904 Moscow Synodal response to Saint Tikhon, the authorization of Western Rite offices by Metropolitan Gerassimos (Messarah) of Beirut, and the 1932 Russian Ukase of Metropolitan Sergius.[3]

Ironically, before his committed and pivotal involvement with the architecture of the current usage of the Western Rite, Fr. Schmemann had criticized it in a response to a 1958 article Fr. Schneirla wrote in The Word.[4] However, after his criticisms, Fr. Schmemann worked to establish the Western Rite Vicariate and, later still, taught at the Western Rite seminary in Paris.

Конгрегации

By far the largest group of these parishes is represented by the Western Rite Vicariate of the Antiochian Orthodox Christian Archdiocese of North America. Other Antiochian Western Rite parishes exist in the Antiochian Orthodox Archdiocese of Australia and New Zealand.

The Russian Orthodox Church Outside Russia (ROCOR) also has a small number of Western Rite parishes in addition to two monasteries, one located in Tasmania and another in Rhode Island which follows Benedictine liturgical traditions. The former, St. Petroc Monastery, uses the Sarum Rite liturgy in English. Missions and Parishes of the ROCOR Western Rite in Tasmania use either the Sarum or "The English Liturgy," an English Use service based upon the 1549 Anglican Book of Common Prayer but incorporating certain elements of the Sarum Use.

The abbot, Dom Augustin (Whitfield), who led the latter monastery of Mount Royal, now named Christminster (or Christ the Savior Monastery), into communion with ROCOR, once remarked to St. John Maximovitch that it was difficult to promote Western Rite Orthodoxy, whereupon the saint replied: "Never, never, never let anyone tell you that, in order to be Orthodox, you must also be eastern. The West was Orthodox for a thousand years, and her venerable liturgy is far older than any of her heresies."[5]

The Orthodox Church of France—which is currently of ambiguous status with regard to world Orthodoxy, but at one time was cared for by St. John Maximovitch and later by the Church of Romania—also uses a Western Rite liturgy based on ancient Gallican liturgical materials, though often supplemented by Byzantine elements.

In addition, the Holy Synod of Milan, an Old Calendarist group, has a few communities (including one monastery, in the United States, in West Milford, New Jersey, the Abbey of the Holy Name) which worship according to Western rites, including a restored Sarum Rite, which differs significantly from that used in ROCOR.

It should also be noted that there are a number of groups who follow various Western rites and may call themselves Orthodox but are not part of or in communion with the historic Orthodox Church.

Критики

The Western Rite in the Orthodox Church is not without its critics. Objections are made in regards to desire for liturgical uniformity within Orthodoxy and fears that Western Rite vicariates or similar Western Rite practices have produced a para-ecclesiastic organization within the Church. Some question the sincerity of Western Rite parishes as all or mostly-convert groups. Finally, lack of organic liturgical continuity for the Western Rite troubles some Orthodox Christians.

Whether the Western Rite will survive in the Orthodox Church and be accepted by the majority who follow the Byzantine Rite remains yet to be seen. In the meantime, the Byzantine Rite bishops who oversee Western Rite parishes—and many who oversee no Western Rite parishes—continue to declare their Western flocks to be Orthodox Christians and regard them as fully in communion with the rest of the Church.

On the other hand, some Byzantine Rite Orthodox Christians do not recognize the Orthodoxy of those in the Western Rite (despite their being under the jurisdiction of Byzantine Rite bishops with whom they themselves are in communion), and will not attend the Eucharist at Western Rite parishes, declaring them to be "Roman Catholics," "schismatics," or "reverse Uniates." However, no Orthodox parish may deny the Eucharist to visiting faithful of the canonical Western Rite, regardless of their feelings about the concept of Western Rite Orthodoxy. As yet, there are no schisms within the episcopacy of the Orthodox Church regarding the issue of Western Rite parishes.


Източници

Външни хипервръзки

Литургия

Книги

Въведение и история

Апология

Критика

Новини и гледни точки

Взето от „https://bg.orthodoxwiki.org/index.php?title=Западен_обряд&oldid=4393“.