Евангелие от Марк

Евангелие от Марк е второто от каноничните Евангелия в Новия Завет. По-голямата част от него е повествувателна. Състои се от шестнадесет книги. Като Евангелието от Матей авторът не говори пряко за себе си.

Композиция

Композицията на Евангелие от Марк е малко по-проста от композицията на Евангелие от Матей и Евангелие от Лука. Разказът започва с проповедта на Йоан Кръстител и завършва с Възнесението на Иисус Христос, като по тематика и тоналност се разделя на две части:

• Христос служи в Галилея, където крие своето месианство до момента, когато ап. Петър го признава тържествено за Месия (1:1-8:29);
• Христос върви към страдания и разкрива пред учениците Си Своята тайна като тайна на страдащ Човешки син; Страдания и Възкресение (8:30-16:20).

Eпилогът на Евангелие от Марк (16:9-20) в редица ръкописи или отсъства, както е в Синайския кодекс, във Ватиканския кодекс и в др. древни ръкописи, или е заменен с друг, по-сбит: "Но те разказаха кратко на Петър и хората с него всичко, което бяха чули. След което Иисус сам разпрати чрез тях от Изтока до Запада свещената и безсмъртна Радостна вест за вечното спасение. Амин"). На това, че в ранните преписи на Евангелие от Марк отсъства 16:9-20 обръщат внимание още Евсевий Кесарийски и блаж. Ероним. Най-вероятно първоначалният текст на епилога е бил загубен или евангелистът е умрял, преди да го довърши. Но както отбелязва Ж.М.Лагранж, ако епилогът на Евангелие от Марк не е автентичен в исторически план, неговата боговдъхновеност и автентичност в каноничен план са безспорни за Църквата.

Евангелие от Марк и древните църковни традиции

Самоличността на евангелиста Марк

Като имаме предвид какво място е заемал Марк в първите християнски общини, той явно е бил по-малко известен от евангелист Матей. Но за него има повече сведения отколкото за първия евангелист. Преданието отъждествява още от стари времена автора на второто евангелие с Йоан Марк, млад левит от Йерусалим, братовчед (в син. прев. "сестрин син") на Йосиф Варнава (Кол 4:10). Според Деян 12:12 домът на Мария, майката на Марк, е бил през 44 г. място, където обикновено се събирали учениците. Там е ходил ап. Петър, а също и ап. Павел, който след това нарича Мария "своя майка". Много екзегети предполагат, че св. Марк е юношата, който става неволен свидетел как арестуват Христос и едва се спасява от ареста (Мк 14:51-52). Ок. 46 г. ап. Варнава и ап. Павел вземат със себе си Марк при първото си пътуване из Мала Азия. Като най-малък той носи задължението "да прислужва" (Деян 13:5). Но скоро след идването на мисионерите в Перга Марк ги напуска (причините авторът на деянията не посочва) и се връща в родината си. А когато ап. Варнава иска да го вземе по време на второто пътуване, ап. Павел се противопоставя, което става причина апостолите да се разделят (Деян 13:13; 15:37-39). По-късно, в началото на 60-те години, Марк отново се присъединява към ап. Павел (Флм 1:23), а след това към ап. Петър, който го нарича свой "син" (1 Птр 5:13).

Евангелистът Марк като ученик на апостол Петър

Като има предвид думите на апостол Йоан, ученика на Спасителя, Папий пише: "Марк е бил преводач на Петър; той е записал точно всичко, което е запомнил, за това какво е казал и извършил Спасителят, но не подредено, защото не е чувал лично Спасителя и не е ходил с него. По-късно е съпровождал Петър, който учел според обстоятелствата и не се е стараел да подрежда думите на Христос. Марк изобщо не е сгрешил, записвайки всичко така, както го е запомнил; грижата му била само да не пропусне нещо и да не го предаде грешно" (Евсевий Кесарийски. "Църк. история", III, 39, 15). Цитирайки Марк (3:16 и сл.), мч. Юстин Философ (ок. 150) нарича своя източник "спомените на Петър". Беседите на Петър като източник за Евангелие от Марк посочва и Антимаркионовия пролог.

Време и място на написване на Евангелието

Ок. 170 г. св. Ириней Лионски цитира предание, че Евангелие от Марк е написано от Марк в Рим след смъртта на Петър ("Срещу ересите", ІІІ, 1, 1). Рим е посочен и от Климент Александрийски, предполагащ, че Марк е писал още преди смъртта на апостола (Евсевий Кесарийски. "Църк. история", VI, 14, 5-7). Това мнение се потвърждава от Ориген. А тъй като мъченическата смърт на ап. Петър се датира за 64-та година, Марк е вероятно е писал през 60-те години.