Разлика между версии на „Тайнство“
м (призрачни препратки) |
м (призрачни препратки) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Тайнството (mysterion - гр. ез.) е действие на Божията [[благодат]] върху човека. Днес е прието схващането, че в [[Църква]]та има седем тайнства: [[кръщение]], [[миропомазване]], [[евхаристия]], [[хиротония]], [[брак]], [[покаяние]] и [[елеосвещение]]. Всъщност на Изток [[доктрина]]та за седемте тайнства се появява едва през 13 век в изповеданието на вярата, което папа Климент IV иска от император Михаил Палеолог по повод подготвяната [[уния]]. Това изповедание е изготвено от латински [[богослов]]и. Впоследствие, макар че унията не е приета от православните християни, доктрината за "седемте тайнства" получава топъл прием във Византия. Това най-вероятно се дължи на привързаността на византийците към символичните числа, сред които най-популярното е именно седем. | Тайнството (mysterion - гр. ез.) е действие на Божията [[благодат]] върху човека. Днес е прието схващането, че в [[Църква]]та има седем тайнства: [[кръщение]], [[миропомазване]], [[евхаристия]], [[хиротония]], [[брак]], [[покаяние]] и [[елеосвещение]]. Всъщност на Изток [[доктрина]]та за седемте тайнства се появява едва през 13 век в изповеданието на вярата, което папа Климент IV иска от император Михаил Палеолог по повод подготвяната [[уния]]. Това изповедание е изготвено от латински [[богослов]]и. Впоследствие, макар че унията не е приета от православните християни, доктрината за "седемте тайнства" получава топъл прием във Византия. Това най-вероятно се дължи на привързаността на византийците към символичните числа, сред които най-популярното е именно седем. | ||
| − | Във Византия никога не се извършва официално ограничаване на броя на св. тайнства, а изразът тайнство се използва най-вече в смисъл на "тайнството на спасението". Човек става причастен към това "тайнство на спасението" чрез различни освещаващи действия на Божията благодат върху човека. Тоест, [[ | + | Във Византия никога не се извършва официално ограничаване на броя на св. тайнства, а изразът тайнство се използва най-вече в смисъл на "тайнството на спасението". Човек става причастен към това "тайнство на спасението" чрез различни освещаващи действия на Божията благодат върху човека. Тоест, [[Православие]]то разбира тайнствата като аспекти на едно уникално тайнство, извършвано в Църквата.[[Категория:Тайнства]] |
Текуща версия към 07:36, 15 юни 2006
Тайнството (mysterion - гр. ез.) е действие на Божията благодат върху човека. Днес е прието схващането, че в Църквата има седем тайнства: кръщение, миропомазване, евхаристия, хиротония, брак, покаяние и елеосвещение. Всъщност на Изток доктрината за седемте тайнства се появява едва през 13 век в изповеданието на вярата, което папа Климент IV иска от император Михаил Палеолог по повод подготвяната уния. Това изповедание е изготвено от латински богослови. Впоследствие, макар че унията не е приета от православните християни, доктрината за "седемте тайнства" получава топъл прием във Византия. Това най-вероятно се дължи на привързаността на византийците към символичните числа, сред които най-популярното е именно седем.
Във Византия никога не се извършва официално ограничаване на броя на св. тайнства, а изразът тайнство се използва най-вече в смисъл на "тайнството на спасението". Човек става причастен към това "тайнство на спасението" чрез различни освещаващи действия на Божията благодат върху човека. Тоест, Православието разбира тайнствата като аспекти на едно уникално тайнство, извършвано в Църквата.
