Хрисант Мадитски

Хрисантос Карамалис. Митрополит на Прусис от Мадитос +1848).

Той произхожда от Мадитос. Получава широко образование. Освен гръцки език е знаел още и латински, френски и дори турски и арабски език. Учил е при протопсалта Петър Византиец и става отличен музикант, който е владеел до определена степен, както европейската, така и арабско-персийската музика. Много добре е свирил на флейта и на арабско-персийското неи.

Хрисант е изучава музикално-теоретическите произведения от Йоан Дамаскин до Мануил Дука, Хрисафис Старши, както и много от ръкописите и на известните до онова време автори. Той е един от най-значимите автори. Тримата музикоучители са преподавали по новия метод в Синаитския метох на Константинопол, където много хора са предпочитали да учат, тъй като с новия метод усвоявали музикалната теория и практика по-бързо и по-лесно, отколкото преди.

За съжаление и в този случай се препотвърждава исторически практиката, която изисква всяко ново нещо да се постави под съмнение, ако не се осъди априори, тъй като премахва или застрашава старото. Хрисант е бил обвинен от патриаршията като прилагащ едносрични звуци върху стълбицата на звуците и за записване на обяснителните мелодии на древните и е били изпратен на заточение в родината си Мадито. Там той преподавал на любителите на музиката, които изучавали свещената техника в рамките на десет месеца.

Говори се, че една случайна случка е станала повод, за да се разбере неправдата, която е сторена в негова вреда. Веднъж митрополитът на остров Ираклиас Мелетиос, който бил в Константинопол по това време, инспектирайки строежа на дома си чул млади строители от Мадито да пеят, правилно и хармонично “сложните уроци по изкуство” и бил възхитен. Той ги попитал, какъв е техният произход и кой е техният учител, и как толкова лесно могат да пеят такива сложни произведения. И когато младежите му обяснили, че в тяхната родина са били обучени от Хрисант на музика, тогава той разбрал сторената неправда, но разбрал и ефективността и важността на новия метод и се погрижил като човек от Синода да се реабилитира името на теоретика на византийската музика (Изглежда, че Мелетиос е упражнявал особено влияние върху патриаршията, тъй като е имал предимството да ръкоположи патриарха на Константинопол. Светият синод, го поканил отново в Константинопол и го назначил, заедно с Григорий и Хурмузий да преподава новата аналитична музикална система в Четвъртата патриаршеска музикална школа (1816). Като му е била присъдена архийерейска титла за приносите му към музиката.

По-късно той отива в Смирна (Измир) и достига до Пруса (Бурса), където умира през 1848 година.

Ръкописното творчество, за съжаление не се е запазило, тъй като било унищожено почти изцяло от пожар при неизвестни условия.

Хрисант все пак видял отпечатани само две свои творби:

1) “Въведение към голямата теория на музиката”, съставено за използване от учениците, обучавани по новия метод, което е издадено в Париж през 1821 година; 2) “Голямата теория на музиката”, която е издадена в Триест, през 1832 година от ученика му Панайотис Пелопидис, тъй като в Константинопол не е имало все още печатарски букви за музикалните символи.