Разлика между версии на „Антиминс“
м („Антимнис“ преместена като „Антиминс“: правописна грешка в заглавието) |
(fr) |
||
| (Не са показани 8 междинни версии от 4 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | [[ | + | ''[[Картинка:Antimins.jpg|right|200px|thumbnail|Сръбски антиминс от 17 век.]] |
| − | '''Антиминс''' - парче плат, на което се извършва [[Евхаристия]]та. При [[освещаване]]то му в него се поставя частица от [[мощи]]те на [[светец]]. | + | '''Антиминс''' - парче плат, на което се извършва [[Евхаристия]]та. При [[освещаване]]то му в него се поставя частица от [[мощи]]те на [[светец]]. Произлиза от гръц. дума "αντι" (вместо) и лат. дума "mensa" (олтарна маса, трапеза). Може да бъде преведена като "вместотрапезие". |
| + | |||
| + | В древната Църква се използвали там, където нямало олтарни трапези за извършване на богослужението. Били много удобни за употреба по време на военни походи, както и за монасите в пустинята. | ||
| + | |||
| + | В началото те не били изработвани от плат, а представлявали каменна плочка, дървена дъска, оловна плочка, печена глина и по-рядко плочка от слонова кост. | ||
| + | |||
| + | В правило на Константинополския патриарх [[Никифор Изповедник]] (ум. 828 г.), включено в каноничния сборник [["Азбучна синтагма"]] на [[Матей Властар]] от 14 век, се уточнява, че "антиминсите безпрепятствено се пращат там, където имат нужда от тях, и не се ограничават в този или онзи предел на известна земя, но се пращат и в чужда земя, както и [[миро|св. миро]]..." | ||
| + | |||
| + | [[Категория:Литургика]] | ||
| + | |||
| + | [[el:Αντιμήνσιο]] | ||
| + | [[en:Antimension]] | ||
| + | [[fr:Antimension]] | ||
| + | [[it:Antiminsio]] | ||
| + | [[ro:Antimis]] | ||
Текуща версия към 08:58, 11 юни 2011
Антиминс - парче плат, на което се извършва Евхаристията. При освещаването му в него се поставя частица от мощите на светец. Произлиза от гръц. дума "αντι" (вместо) и лат. дума "mensa" (олтарна маса, трапеза). Може да бъде преведена като "вместотрапезие".
В древната Църква се използвали там, където нямало олтарни трапези за извършване на богослужението. Били много удобни за употреба по време на военни походи, както и за монасите в пустинята.
В началото те не били изработвани от плат, а представлявали каменна плочка, дървена дъска, оловна плочка, печена глина и по-рядко плочка от слонова кост.
В правило на Константинополския патриарх Никифор Изповедник (ум. 828 г.), включено в каноничния сборник "Азбучна синтагма" на Матей Властар от 14 век, се уточнява, че "антиминсите безпрепятствено се пращат там, където имат нужда от тях, и не се ограничават в този или онзи предел на известна земя, но се пращат и в чужда земя, както и св. миро..."
