Западен обряд

Западният обряд е разновидност на православното богослужение, основаваща се на древните литургични традиции на Западната църква отпреди великата схизма. Православните християни от западния обряд изповядват същата пълнота на православната вяра, както и техните събратя от византийския обряд. Понастоящем всички епископи, които обгрижват такива енории, са последователи на византийското богослужение.

Съвременна история

Деветнадесети век

През 1864 г. в Православната църква е приет с миропомазване 44-годишният Йосиф Юлиан Овербек, бивш свещеник в Римокатолическа църква в Германия, който, разочарован от папското първенство, напускал духовенството и лутеран, по-късно се и оженил. През 1866 г., той публикува книгата Католическо Православие и Англокатолицизъм, поставила основите на неговата работа през следващите 20 години. Година по-късно започва да издава списанието Православен католически преглед, целящо да изтъкне предимствата на източното православие пред католицизма и протестантството.

През 1867 г. Овербек подава заявление със 122 подписа от т.нар. Оксфордско движение до Руската църква, с което моли да се създаде Западнообрядната църква, която да е в пълно канонично общение с Източния обряд. Била сформирана седемчленна синодална комисия и Овербек бил поканен да отправи своите искания. Идеята била одобрена и Овербек се заел с предоставянето на чернова за западния обряд. В основата си това, което представил Овербек, било Тридентинската меса от 1570 г., към която той добавил епиклеза (молитва към Бог за претворяване на Даровете) и трисвятата песен. Този обряд бил представен през 1871 г., бил разгледан и одобрен от комисията. Овербек насочил усилията си към Старокатолическото движение, което отхвърля догмата за непогрешимостта на папата, катопродължил да се занимава със спорове с католиците, англиканите и приелите православието, използващи източния обряд.

През 1876 г. Овербек се обръща към различни Свети Синоди, като пътувава и до Константинопол през 1879. Там той се срещна Цариградския Патриарх, който го благослова да издава проповеди и апологетики. През 1881 г. Овербек имал известен успех, тъй като Цариградската Патриаршия се съгласила, че Западът има правото на свое богослужение.

Но нищо повече не се случило. Бракът на Овербек след неговото католическо ръкоположение бил канонична пречка за свещеническо служение, Гръцкият Свети Синод спрял осъществяването на неговия проект и сред другите православни църкви, списание Православен католически преглед спряло да се излиза, поради което към 1892 г. Овербек признал своя неуспех, поради позицията на тогавашната Гръцка църква. Овербек починал през 1905.

Двадесети век

Епископско ръкоположение на Региналд Велер като помощник на епископ на Фон-Ду-Лак, 1900.

Западният обряд продължил да се развива. През 1890 г. швейцарска старокатолическа енория в Уисконсин, ръководена от отец Йосиф Рене Вилат, била приета от епископ Владимир (Соколовски). Но скоро след това Отец Вилат присъединил енорията си към Сирианската православна Църква (т нар. "Яковити"), а по-късно отново се завърнал в Старокатолицизма. През 1911 г. старокатолическият eпископ Арнолд Харис Матю, влязъл в уния с Антиохийската патриаршия, но скоро след това се оттеглил. През 1926 г. Полската католическа национална църква, състояща се от шест енории, се присъединила към в Полската православна църква. Тя отслужвала литургията на Свети Григорий и процъфтявала като православна общност, докато не била премахната от нацистите. [1] [2]

Връзките на св. Тихон със западния обряд били още по-продължителни. Докато бил глава на Руската мисия в Америка, някои от вярващите от Епископалната църква били заинтересувани от възможността за присъединяване към Православната църква, като в същото време запазят англиканската литургия. През 1892 г. св. Тихон изпратил на Светия синод англиканския "Общ молитвеник" (Book of Common Prayers), с питането дали е възможно и при какви обстоятелства може да се използва. Според отец Едуард Хъджис, св. Рафаил Бруклински е съставил молбата за това проучване. През 1904 г. Светият синод е приел възможостта за Православна употребата на молитвеника, като се направят необходимите редакции. Синодът е решил, че такива редакции "може да се извършат само на място, в Америка" и е намерил за "желателно да изпрати резултатите от проучването на негово преосвещенство американския епископ Тихон". По време на тази преписка, епископалните християни оттеглили исканията си. Поради това до завръщането си в Русия през 1907 г. свети Тихон не успял да приеме в общение нито един англиканин. Все пак, неговото участие е поставило основата на бъдещо приемане в общение, както и на литургиката на някои енории от Викарията на Западния обряд,[3], а по-късно и от Руската православна задгранична църква.

Във франция има съществено движение в подкрепа на Западния обряд, като най-голямата запазена днес общност е Union des Associations Cultuelles Orthodoxes de Rite Occidental (UACORO - Съюзът на Православните Сдружения от Западен богослужебен обряд).

В САЩ

През 1961 г. Антиохийският архидиоцез према най-трайната и успешна общност от енории от Западния обряд - Свети Василевия Орден на бялото духовенство. След приемането му, той става Викарията по Западен обряд, като неговия водач е ръкоположен за православен свещеник и е определен за Главен викарий на Викарията до 1971 г. След неговата кончина Отец Пол У. С. Шнейрла става Главен викарий.

Освен енориите от бившия орден, други енории са приети във Викарията по Западен обряд, най-вече поради отстъпления в богословските и практиките на Епископалната църква в САЩ. В допълнение към това, са основани няколко мисии от Западен обряд, някои от които са израстнали с пълни енории.

През 1962 г. Руската църква - архиепископ Иоан (Уендланд) от Руския екзархат за Северна Америка - е приела една нюйоркска старокатолическа общност - манастира Маунт Роял ("Mount Royal"), която по-късно се е преместила в Уудсток, Ню Йорк. В последствие тази общност е приета от Руската Задгранична Църква - архиепископ Никон (Крилицки). През 1993 г., манастирът е преименуван на "Христос Спасител" Крайстминстър (Christminster) и е преместен в Провидънс, Роуд Айлънд, при епископ Иларион от Манхатън. Настоящият му игумен е Дон Джеймс Дешин.

Извън САЩ

През 1995 г. Антиохийската църква създава Британска мисия (British Deanery ) с цел да привлече обърнали се към Православието от членове Англиканската църква. Не всички от тези енории са от Западен обряд.

Православието от Западен обряд в Австралия и Нова Зеландия възниква предимно от Англигански общности. Архиепископа на Сидни Иларион (Капрал) от РПЗЦ е приел под омофора си няколко подобни общности, а други са били приети от епископ Гибран (Рамлавейw) и митрополит Пол (Салиба) и двамата от Антиохийската църква.

Други малки общности, следващи Западния обряд са били приети, но обикновенно не са имали голямо влияние или са обявили своята независимост скоро след приемането им.

Има някои енории от западен обряд и в Ориенталните православни църкви (Древните източни църкви). Сирианската патриаршия в Антиохия е ръкоположила Антонио Франциско Ксавиер Алварес за архиепископ на Цейлон, Гоя и Индия през 1889 г., създавайки подчинен на него диоцез по Римски обряд. През 1891 г. Сирианите, ръкополагат гореспоменатия Жозеф Рене Вилат за архиепископ на американските старокатолици.

Литургия

Северноамериканските енории от Западния обряд обикновенно следват един (или понякога и двата) от двата вида на Западната литургична традиция. Повечето служат в неделя светата литургия на св. Тихон Московски - преработка на Евхаристийната служба от англиканския "Общ молитвеник" (Book of Common Prayer) и "Англиканската меса в американско издание". До 1977 г. всички енории от Западния обряд са служили само литургията на свети Григорий Велики, която е изменена форма на древна меса, позната на римо-католиците отпреди литургичните реформи на Втория ватикански събор през 1960 г. Много енории от Викарията на Западния обряд продължават да служат Григориевата литургия. Все пак повечето енории от Викарията на Западния обряд служат повече от една литургия седнично, а в много от "Тихонските" енории се отслужва Григориевата литургия през седмицата. Разрешен е също така и пълния Западен бенедектински обряд.

Литургията от Западен обряд има по-малко повтарящи се елементи, в сравнение с литургията от Византийски обряд и като цяло има по-кратък и сбит изказ. Отслужващите я, са облечени в характерните западни одежди, а вярващия народ също следва благочестивите църковни обичаи, характерни да тяхната традиция.

Развитието на настоящата служба във Викарията на Западния обряд следва специално да се отбележи:

Митрополит Антоний е считал, че Западният обряд е "работа за специалисти". Въвеждането в употреба на новия Западен обряд в диоцеза е било ръководено от Комисия от православни богослови - консултативен орган, съставен от опитни клирици и канонисти, който е съветвал митрополита и е определял "формата за приемане на общностите, желаещи да служат по Западен обряд, естеството на използваните обряди, като е и одобрявал официалните литургични текстове". Първата комисия, свикана от митрополит Антоний, е включвала отците Пол Шнейрла, Стивън Ъпсън, Александър Шмеман и Йоан Майендорф. Шнейрла, Шмеман и Майендорф, са имали личен контакт със Западния обряд във Франция, където е употребата му е одобрена с Указ на Руската църква от 1936 г. Шнейрла споменава дейността на Шмеман като ключова, тъй като последният е бил запознат с литургичното развитие в Римокатолическото и Англиканското евхаристиино богослужение. Шмеман особено способствал в съединяването на отделните обряди на Римокатолическата Инициация - Кръщение, Конфирмация и Първо свето причастие - в едно общо тайнство, съгласно православното разбиране.

През януари 1962 г. е издаден официален справочник на Западния обряд, с които „се установяват литургичните практики, обичаи и ред”, изхождайки от принципите на отговорите от 1904 г. на Московския синод до свети Тихон, разрешението на Западния обряд от бейрутския митрополит Герасим (Месарах) и Указа на руския митрополит Сергий от 1932 г. [3]

Смешното тук е, че преди основното му участието в комисията по установяването на сегашната употреба на Западния обряд, отец Шмемен е разкритикувал неговата употреба в отговор на една статия на отец Шнейрла, публикувана в списание „Словото” ("The Word") през 1958 г. Въпреки своите предишни критики, отец Шмемен е работил за създаването на Викарията на Западния обряд, а по-късно е преподавал в Семинария по Западен обряд в Париж.

Общности

Днес най-голямата група от този тип енории е Викарията на Западния обряд на Антиохийската православна християска архиепископия за Северна Америка. Други антиохийски енории от Западен обряд съществуват в Антиохийската православна архиепископия в Австралия и Нова Зеландия.

В Руската задгранична православна църква също така има малък брой енории от Западен обряд, както и два манастира - на о .Тасмания и на о. Роуд Айлънд, като последният служи по Бенедектинската литургична традиция. В първият манастир – „Свети Петрок” се служи англоезична литургия по Сарумския обряд (или обряд от Солзбъри – древна британска литургия). В мисиите и енориите от Западен обряд от Архиепископията в Сидни на РЗПЦ се служи или манастирската преработка на Сарумската литургия, или „Английската литургия” – служба на английски език, съставена основно по англиканския „Общ молитвеник” и някои елементи от Сарумската литургия.

Отец Дом Августин (Уитфийлд) - игумен на манастира „Маунт роял”, сега преименуван на „Христос Спасител” (или „Крайстминстер”), който е в общение с РЗПЦ, веднъж споменал на св. Иоан Максимович, че e трудно да се популяризира Православието от Западен обряд, на което светецът отговорил: „Никога, никога, никога не позволявай да ти казват, че за да бъдеш православен, трябва непременно да си източен. Западът е бил православен за хиляда години, а неговата древна литургия е много по-стара от която и да е негова ерес”. [4]

Трябва също така да се отбележи, че съществуват няколко общности, които използват различни западни обреди, самоопределят се и са наричани православни, но не са в общение с историческата Православна църква.

Френската православна църква, която е била обгрижвана от св. Иоан Максимович, а по-късно от Румънската православна църква, също служи литургия по Западния обряд – базирана на древни Галски литургични текстове с някои византийски допълнения. В настоящия момент Френската православна църква съществува като независимо тяло, не е призната и не е в общение с официалната Православна църква.

И накрая, в Миланския свети синод - старокалендарна общност, има няколко енории (както и един манастир в САЩ, в Уест Милфорд, Ню Джърси – манастира на Светото име), които служат по Западен обряд, включително и по възстановения Сарумски обряд. Никоя от тези общности не е призната и не е в общение с официалната Православна църква.

Критики

Срещат се и някои критични забележки към Западния обряд в Православната църква. Правени са възражения с оглед на идеята за литургично еднообразие в Православието, както и от опасения, че Викариятите от Западния обряд или подобните им институции са създали парацърковни организации вътре в Църквата. Някои повдигат въпроса за откровеността на енориите от Западния обряд в качеството им на новоприели Православието групи. И най-накрая, липсата на пряка литургична традиция на Западния обряд притеснява някои православни християни.

Предстои да се види, дали Западният обряд ще се запази и ще бъде приет от мнозинството, което следва Византийския обряд. Междувременно епископите от Византийски обряд, които обгрижват енориите от Западния обряд, както и много от тези, които нямат подобни подведомствени енории, продължават да заявяват, че вярващите от тяхното Западно паство са православни християни и ги приемат в пълно общение с другите вярващи в Църквата.

От друга страна, някои православни християни, привърженици на Византийския обряд, не биха участвали в света литургия в енория от Западен обряд, не признават за православни събратята си от Западния обряд (въпреки че са под юрисдикцията на епископи от Византийски обряд, с които са в общение), а ги обявяват за „Римокатолици”, „схизматици” или „униати наобратно”. Всепак никоя православна енория не може да откаже причастяването на верни от канонична енория от Западен обряд, независимо от отношението си към идеята за Православие по Западен обряд. Няма схизми сред епископите на православната църква по въпроса за енориите от Западния обряд

Източници

• en:Western_rite
• Blackwell Dictionary of Eastern Christianity, pp. 364-365, 514-515
• Occidentalis: Orthodox Catholic Christianity in the Western Rite tradition
• Introduction to the Orthodox Western Rite
• Wikipedia:Western Orthodoxy

Външни хипервръзки

• Western Orthodoxy
• The Unofficial Western Rite Orthodoxy Website
• Western Rite Vicariate of the Antiochian Orthodox Christian Archdiocese of North America
• Saint Petroc Monastery ROCOR Tasmania
• Christ the Savior Monastery ROCOR Rhode Island
• Worldwide directory of canonical Western Rite Orthodox communities.

Литургия

• Text of the Liturgy of Saint Gregory
• Text of the Liturgy of Saint Tikhon
• Text of the Sarum Rite Liturgy as corrected for use within ROCOR by His Grace Archbishop Hilarion
• Text of the English Liturgy
• Office and Prayers of the Oblates of St. Benedict (PDF) - Western Rite oblates.

Книги

• Children of the Promise: An Introduction to Western Rite Orthodoxy, by Fr. Michael Keiser.

Въведение и история

• An Introduction to Western Rite Orthodoxy: Interview with Fr. Paul Schneirla and Fr. Michael Keiser on Come Receive the Light (audio)
• A Short History of the Western Rite Vicariate, by Benjamin Andersen: Part 1, Part 2, Part 3, Part 4, Part 5, Part 6, Part 7, Part 8, Part 9
• Occidental Orthodox Christianity Dedicated to the furtherance of the Western Rite within canonical Orthodoxy.
• An Introduction to Western Rite Orthodoxy, An electronic version of the now out-of-print Conciliar Press booklet; edited by Fr. Michael Trigg, Ph.D.
• Orthodox Resurgence Movement for Western Christians seeking reception in the Orthodox Western Rite.
• "Observations on the American Book of Common Prayer," the Holy Synod of Russia's guidelines for suiting the 1892 Book of Common Prayer for celebration within Orthodoxy.
• The Western Rite: Its Fascinating Past and Its Promising Future, by Fr. Alexander Turner
• The Western Rite and the Eastern Church: Dr. J. J. Overbeck and his scheme for the re-establishment of the Orthodox Church in the West, by Fr. David F. Abramtsov, University of Pittsburgh, 1959
• On the Western Rite Edict of Metropolitan Anthony (Bashir), by Fr. David Abramstov, in addition to an excerpt from the report of Metropolitan Anthony (Bashir) to the 1958 Archdiocesan Convention
• Western Orthodox Christians: Who Are They?, from Christminster (Providence, Rhode Island), a Benedictine Monastery under ROCOR
• History of Christminster
• What is Western-Rite Orthodoxy?, by Fr. Patrick McCauley
• The Twain Meet, by Fr. Paul W.S. Schneirla
• Western Rite Orthodox in our midst: Ad Fontes!, by Dr. Alexander Roman

Апология

• Met. PHILIP (Saliba)'s Promise: Western Rite churches will not be Byzantized.
• Comments on the Western Rite by Bishop Basil (Essey) of Wichita
• Lux Occidentalis The Orthodox Western Rite and the Liturgical Tradition of Western Orthodox Christianity, with reference to The Orthodox Missal, Saint Luke's Priory Press, Stanton, NJ, 1995 by the Rev'd John Charles Connely (PDF)
• Doctrinal Issues: Western Rite Orthodoxy, from the Diocesan News for Clergy and Laity (February 1995), Greek Orthodox Diocese of Denver
• Western Rite Orthodoxy: Its history, its validity, and its opportunity, by Annette Milkovich, including an interview with Fr. Paul W.S. Schneirla, constituting a rough Western Rite "FAQ"
• Occidentalis - A Weblog of Orthodox Catholic Christianity in the Western Rite tradition
• On the Question of Western Orthodoxy, by Patriarch Sergius I (Stragorodsky) of Moscow in a letter to Vladimir Lossky

Критика

• The Western Rite, by Fr. Alexander Schmemann
• Notes and Comments on the "Western Rite", ibid.
• News: Bishop Anthony Issues Encyclical on "Western Rite"
• Correspondence on the Western Rite between Bishop Anthony (Gergiannakis) of San Francisco and Fr. Paul W.S. Schneirla
• Some Thoughts on the "Western Rite" In Orthodoxy, by Bishop Kallistos (Ware) of Diokleia
• The Western Rite - Some Final Comments, by Fr. Steven Peter Tsichlis
• The "Western Rite": Is It Right for the Orthodox?, by Fr. Michael Johnson

Новини и гледни точки

• Fr. Matthew Thurman's blog, Western Rite section - consisting primarily of original documents written by Fr. Alexander Turner and other WRV clergy.
• Occidentalis - maintained by Subdn. Benjamin Andersen (WRV), this blog is a source for this OrthodoxWiki entry.
• Western Orthodoxy - Breaking news and views on the Western Rite.