Разлика между версии на „Първа книга на Енох“
(старт) |
(на сравнително по-големите статии, взети от речника на Александър Мен, следва да се даде източника (обещание към фонда)) |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | ''' Първа Книга Енох (1 Енох) ''' – Старозаветен [[апокриф]], жанрово се отнася към [[апокалипсиси]]те, съдържа обети и пророчества за световни събития и идване на [[Месия]], който е наречен Човешки син, Избраник, Син на жена, Свят. Казва се, че той е "избран и скрит" пред Повелителя "преди да бъде създаден света" (48:70). По стил и дух Книга 1 Енох е най-близка до [[Книга Даниил]]. | + | ''' Първа Книга Енох (1 [[Енох]]) ''' – Старозаветен [[апокриф]], жанрово се отнася към [[апокалипсиси]]те, съдържа обети и пророчества за световни събития и идване на [[Месия]], който е наречен Човешки син, Избраник, Син на жена, Свят. Казва се, че той е "избран и скрит" пред Повелителя "преди да бъде създаден света" (48:70). По стил и дух Книга 1 Енох е най-близка до [[Книга Даниил]]. |
Историята за [[грехопадение]]то авторът (или авторите) свързва (свързват) не с [[Книга Битие|Бит]] 3, а с Бит 6:1-6: падналите ангели научават хората да магьосничестват и затова са хвърлени в бездната (вж. Юд 1:6, 14-15). | Историята за [[грехопадение]]то авторът (или авторите) свързва (свързват) не с [[Книга Битие|Бит]] 3, а с Бит 6:1-6: падналите ангели научават хората да магьосничестват и затова са хвърлени в бездната (вж. Юд 1:6, 14-15). | ||
Ред 13: | Ред 13: | ||
Книга 1 Енох дава най-пълна представа за надеждите на юдеите през [[междузаветен период|междузаветния период]]. Открита е повторно в етиопски превод и е издадена на английски език през 1821 г. Запазени са откъси на гръцки и арамейски език (в Кумран). Явно не всички части на книгата са написани по едно и също време. Най-ранните раздели засягат епохата на [[Макавейско въстание|Макавейското въстание]] (има преки намеци за [[Иуда Макавей]]). Макар че не е включена в канона, Книга 1 Енох се е ползвала с голямо уважение от древната Църква. | Книга 1 Енох дава най-пълна представа за надеждите на юдеите през [[междузаветен период|междузаветния период]]. Открита е повторно в етиопски превод и е издадена на английски език през 1821 г. Запазени са откъси на гръцки и арамейски език (в Кумран). Явно не всички части на книгата са написани по едно и също време. Най-ранните раздели засягат епохата на [[Макавейско въстание|Макавейското въстание]] (има преки намеци за [[Иуда Макавей]]). Макар че не е включена в канона, Книга 1 Енох се е ползвала с голямо уважение от древната Църква. | ||
+ | |||
+ | == Източници == | ||
+ | {{Библиология Мен, Николов}} |
Текуща версия към 12:30, 18 август 2006
Първа Книга Енох (1 Енох) – Старозаветен апокриф, жанрово се отнася към апокалипсисите, съдържа обети и пророчества за световни събития и идване на Месия, който е наречен Човешки син, Избраник, Син на жена, Свят. Казва се, че той е "избран и скрит" пред Повелителя "преди да бъде създаден света" (48:70). По стил и дух Книга 1 Енох е най-близка до Книга Даниил.
Историята за грехопадението авторът (или авторите) свързва (свързват) не с Бит 3, а с Бит 6:1-6: падналите ангели научават хората да магьосничестват и затова са хвърлени в бездната (вж. Юд 1:6, 14-15).
Книгата се разделя на няколко части:
- встъпление (1-5);
- ангелите и вселената (6-36);
- притчи (37-71);
- небесните светила (72-82);
- видения (83-90);
- увещания за праведност (91-105);
- заключение (106-108), включващо Книга Ной (106-107).
Книга 1 Енох дава най-пълна представа за надеждите на юдеите през междузаветния период. Открита е повторно в етиопски превод и е издадена на английски език през 1821 г. Запазени са откъси на гръцки и арамейски език (в Кумран). Явно не всички части на книгата са написани по едно и също време. Най-ранните раздели засягат епохата на Макавейското въстание (има преки намеци за Иуда Макавей). Макар че не е включена в канона, Книга 1 Енох се е ползвала с голямо уважение от древната Църква.
Източници
В статията е използван речникът по библеистика на прот. Александър Мен с разрешение, дадено за OrthodoxWiki на Фонд имени протоиерея Александра Меня и неофициалния превод от сайта на П.Николов. Текстът и неговите бъдещи модификации могат да се използват и допълват свободно в рамките на лицензните споразумения на проекта.