Разлика между версии на „Вселенските събори и Свещеното Писание“
(внесена е статия от речника по библиология) |
м (опаланка) |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Категория:Събори]] | [[Категория:Събори]] | ||
== Вселенските събори и Свещеното Писание == | == Вселенските събори и Свещеното Писание == | ||
| − | + | В епохата на Вселенските събори. [[Канон на Свещеното Писание|канонът на Свещеното Писание]] е вече изцяло установен, макар че редица писатели и [[свети отци]] продължават да смятат за канонични някои книги, които много по-късно са изключени от канона ([[Дидахu]], 1-2 Посл. на св. Климент Римски до Коринтяни, „Пастирят” от [[Ерм]] и др.). На Вселенските събори въпросът за канона не се поставя, защото интересите на св. отци са съсредоточени около проблемите на [[христология]]та (а на VІІ В.с. - около въпроса за иконопочитанието). Въпреки това за светите отци на Вселенските събори. словото на [[Писание]]то е неоспоримо свидетелство за истината и затова във всички съборни деяния има постоянни позовавания на [[Библия]]та. В Символа на вярата, приет на І и ІІ Вселенски събор (325 г., 381 г.), намираме препратка към пророчеството за [[Възкресение]]то, станало "според Писанията". Изповядва се и това, че [[Светият Дух]] "е говорил чрез пророците", с което се утвърждава вярата в [[боговдъхновеност]]та на Свещeното Писание. І В.с. въвежда термина "единосъщен с Отца", несъществуващ в Новия Завет, което предизвиква възраженията на [[ариани]]те и тези, които оспорват Символа на вярата. Но този небиблейски термин не е отстъпление от Божето слово. Новият Завет съдържа в себе си достатъчно свидетелства за единството на Отца и Сина (Ин 14:8-11) и указания за двуединната природа на [[Богочовек]]а (Мк 14:36). А самото тълкуване на думите на Писанието и използването на небиблейски определения само доказва властта на Църквата да интерпретира Библията чрез събора (ср. формулата "защото е угодно на Светия Дух и нам" в Деян 15:28). Догматът от ІV Халкидонски събор за [[Богочовечество]]то позволява на Църквата да тълкува в тази насока и тайната на *богочовешката природа на Свещ. Писание. Правило 19-то от VІ В.с. (680 г.) гласи: "[[Предстоятел]]ите на църквите са длъжни всеки ден, а най-вече в неделните дни, да поучават целия [[клир]] и народа със словото на благочестието, като избират от Божественото Писание становища и заповеди на истината и не престъпват установените вече предели и предания на богоносните отци; но когато се разглежда част от Писанието, нека не го изясняват иначе, а според това как са го изложили светилата и учителите на Църквата в своите писания, и нека по-добре се осланят на техния авторитет, вместо да съставят собствени слова, та в случай на тяхната несъстоятелност да отпаднат от истинския смисъл". На VІІ В.с. (787 г.) привържениците на [[иконопочитание]]то цитират редица места от Свещ. Писание в защита на своите възгледи. | |
| − | + | ||
| + | Въпросите за каноничността на едни или други книги на Библията са разглеждани на [[Поместни събори|Поместните събори]]. | ||
Версия от 08:02, 15 август 2006
Вселенските събори и Свещеното Писание
В епохата на Вселенските събори. канонът на Свещеното Писание е вече изцяло установен, макар че редица писатели и свети отци продължават да смятат за канонични някои книги, които много по-късно са изключени от канона (Дидахu, 1-2 Посл. на св. Климент Римски до Коринтяни, „Пастирят” от Ерм и др.). На Вселенските събори въпросът за канона не се поставя, защото интересите на св. отци са съсредоточени около проблемите на христологията (а на VІІ В.с. - около въпроса за иконопочитанието). Въпреки това за светите отци на Вселенските събори. словото на Писанието е неоспоримо свидетелство за истината и затова във всички съборни деяния има постоянни позовавания на Библията. В Символа на вярата, приет на І и ІІ Вселенски събор (325 г., 381 г.), намираме препратка към пророчеството за Възкресението, станало "според Писанията". Изповядва се и това, че Светият Дух "е говорил чрез пророците", с което се утвърждава вярата в боговдъхновеността на Свещeното Писание. І В.с. въвежда термина "единосъщен с Отца", несъществуващ в Новия Завет, което предизвиква възраженията на арианите и тези, които оспорват Символа на вярата. Но този небиблейски термин не е отстъпление от Божето слово. Новият Завет съдържа в себе си достатъчно свидетелства за единството на Отца и Сина (Ин 14:8-11) и указания за двуединната природа на Богочовека (Мк 14:36). А самото тълкуване на думите на Писанието и използването на небиблейски определения само доказва властта на Църквата да интерпретира Библията чрез събора (ср. формулата "защото е угодно на Светия Дух и нам" в Деян 15:28). Догматът от ІV Халкидонски събор за Богочовечеството позволява на Църквата да тълкува в тази насока и тайната на *богочовешката природа на Свещ. Писание. Правило 19-то от VІ В.с. (680 г.) гласи: "Предстоятелите на църквите са длъжни всеки ден, а най-вече в неделните дни, да поучават целия клир и народа със словото на благочестието, като избират от Божественото Писание становища и заповеди на истината и не престъпват установените вече предели и предания на богоносните отци; но когато се разглежда част от Писанието, нека не го изясняват иначе, а според това как са го изложили светилата и учителите на Църквата в своите писания, и нека по-добре се осланят на техния авторитет, вместо да съставят собствени слова, та в случай на тяхната несъстоятелност да отпаднат от истинския смисъл". На VІІ В.с. (787 г.) привържениците на иконопочитанието цитират редица места от Свещ. Писание в защита на своите възгледи.
Въпросите за каноничността на едни или други книги на Библията са разглеждани на Поместните събори.
