Разлика между версии на „Задушница“
Stmitrophan (беседа | приноси) |
м |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | В своята майчинска грижа за починалите християни, [[ | + | В своята майчинска грижа за починалите християни, [[Църква]]та ни заповядва да поменаваме всеки един от тях в някои дни след смъртта им, а в определени дни всички умрели. |
| − | За всеки починал | + | За всеки починал Църквата заповядва да възнасяме [[Молитва|молитви]] и безкръвни жертви (поръчване на [[литургия]]), предимно в първите четиридесет дни след смъртта, като време съгласно Светото Писание за очистване на [[Грях|греховете]] и умилостивяване на [[Бог]]а. От тези дни особено се посвещават на молитва за умрелия : третият ден – заради възкръсналия в третия ден Спасител. Деветият ден – по благочестивото желание Господ да удостои умрелия с блаженството на деветте [[ангел]]ски ликове. И най-вече на четиридесетия ден, последен и най-важен от дните определени за молитва за новопредставилия се. В този ден, по свидетелствата на св. отци, се извършва частен съд над [[душа]]та, който определя нейното състояние до окончателния (Страшен) съд. Този ден е свързан и с това, че израилският народ оплаква [[Мойсей]] четиридесет дни след смъртта му и още за това, че Спасителят се възнесъл на небето в четиридесетия ден след Своето възкресение. Поради това и ние се молим, умрелият да възкръсне, да бъде взет, образно казано, на облаците небесни и винаги да бъде с Господа. Помен се прави и всяка година в деня на смъртта, в знак, че починалият е жив и безсмъртен по [[дух]]. |
| − | Църквата поменава и всички умрели в особени съботни дни, наречени задушници. | + | Църквата поменава и всички умрели в особени съботни дни, наречени задушници. Основните задушници са следните: |
| + | В '''събота преди [[Неделя Месопостна]]''' (месни заговезни). В тази неделя се напомня за бъдещето второ Христово пришествие. Затова и в навечерието на този ден се извършва поменаване на умрелите, особено на внезапно починалите, като се умолява праведния Съдия да изяви към тях милостта Си в деня на справедливото възмездие. | ||
| + | В '''събота пред празника [[Петдесетница]]''' се поменават починалите, понеже в този празник е запечатано изкуплението на света със силата на Светия Дух, която благодатно и спасително се простира над живи и умрели. | ||
| + | '''Съботата пред [[Архангеловден]]''' се нарича още и ''Велика задушница''. Тя ни напомня за грижите на божиите ангели за покойниците. Тази задушница е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и ''мъжка задушница''. | ||
| + | На някои места '''поменът на Лазарова събота''' се свързва с чудесното възкресяване на св. Лазар. През Великия пост също има няколко съботи, особено посветени на починалите. | ||
| − | Като цяло всеки съботен ден през годината | + | Като цяло всеки съботен ден през годината Църквата е определила за поменаване на преждепочившите наши сродници, братя и сестри во Христе. Това намира отражение и в самото съботно богослужение, където има специални песнопения и [[канон]] за мъртвите. |
[[Категория:Обреди]] | [[Категория:Обреди]] | ||
Текуща версия към 16:15, 12 юли 2006
В своята майчинска грижа за починалите християни, Църквата ни заповядва да поменаваме всеки един от тях в някои дни след смъртта им, а в определени дни всички умрели.
За всеки починал Църквата заповядва да възнасяме молитви и безкръвни жертви (поръчване на литургия), предимно в първите четиридесет дни след смъртта, като време съгласно Светото Писание за очистване на греховете и умилостивяване на Бога. От тези дни особено се посвещават на молитва за умрелия : третият ден – заради възкръсналия в третия ден Спасител. Деветият ден – по благочестивото желание Господ да удостои умрелия с блаженството на деветте ангелски ликове. И най-вече на четиридесетия ден, последен и най-важен от дните определени за молитва за новопредставилия се. В този ден, по свидетелствата на св. отци, се извършва частен съд над душата, който определя нейното състояние до окончателния (Страшен) съд. Този ден е свързан и с това, че израилският народ оплаква Мойсей четиридесет дни след смъртта му и още за това, че Спасителят се възнесъл на небето в четиридесетия ден след Своето възкресение. Поради това и ние се молим, умрелият да възкръсне, да бъде взет, образно казано, на облаците небесни и винаги да бъде с Господа. Помен се прави и всяка година в деня на смъртта, в знак, че починалият е жив и безсмъртен по дух.
Църквата поменава и всички умрели в особени съботни дни, наречени задушници. Основните задушници са следните: В събота преди Неделя Месопостна (месни заговезни). В тази неделя се напомня за бъдещето второ Христово пришествие. Затова и в навечерието на този ден се извършва поменаване на умрелите, особено на внезапно починалите, като се умолява праведния Съдия да изяви към тях милостта Си в деня на справедливото възмездие. В събота пред празника Петдесетница се поменават починалите, понеже в този празник е запечатано изкуплението на света със силата на Светия Дух, която благодатно и спасително се простира над живи и умрели. Съботата пред Архангеловден се нарича още и Велика задушница. Тя ни напомня за грижите на божиите ангели за покойниците. Тази задушница е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и мъжка задушница. На някои места поменът на Лазарова събота се свързва с чудесното възкресяване на св. Лазар. През Великия пост също има няколко съботи, особено посветени на починалите.
Като цяло всеки съботен ден през годината Църквата е определила за поменаване на преждепочившите наши сродници, братя и сестри во Христе. Това намира отражение и в самото съботно богослужение, където има специални песнопения и канон за мъртвите.
