Разлика между версии на „Лъжичка“
Stmitrophan (беседа | приноси) |
м |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Картинка:Причастна лъжичка.jpg|right|50px|thumbnail|Лъжичка]] | [[Картинка:Причастна лъжичка.jpg|right|50px|thumbnail|Лъжичка]] | ||
| − | Лъжичката е осветена лъжичка с кръст на края. Тя се използва за причестяване на нишите клирици и миряните. Изработва се от неръждаеми материали и се украсява с позлата и орнаменти. В богослужебна употреба е въведена поради няколко важни обстоятелства. | + | Лъжичката е осветена лъжичка с кръст на края. Тя се използва за причестяване на нишите клирици и миряните. Изработва се от неръждаеми материали и се украсява с позлата и орнаменти. В богослужебна употреба е въведена поради няколко важни обстоятелства. Първо, за да се избегне разливане на Кръвта Христова от невнимателни миряни и, второ, за отстраняване на някои злоупотреби при даване на Христовото тяло в ръцете на вярващите, както е било в древността. В духовен смисъл се сравнява с клещите, с които един [[архангел]] докоснал устата на [[пророк Исайя]] и го очистил от греховната нечистота, а с лъжичката се подава Божественият и духовен огън, който очиства греховете и изгаря недостойните. Въвеждането й в богослужебна употреба се приписва на св. [[Йоан Златоуст]]. |
[[Категория:Литургика]] | [[Категория:Литургика]] | ||
Версия от 20:45, 22 юни 2006
Лъжичката е осветена лъжичка с кръст на края. Тя се използва за причестяване на нишите клирици и миряните. Изработва се от неръждаеми материали и се украсява с позлата и орнаменти. В богослужебна употреба е въведена поради няколко важни обстоятелства. Първо, за да се избегне разливане на Кръвта Христова от невнимателни миряни и, второ, за отстраняване на някои злоупотреби при даване на Христовото тяло в ръцете на вярващите, както е било в древността. В духовен смисъл се сравнява с клещите, с които един архангел докоснал устата на пророк Исайя и го очистил от греховната нечистота, а с лъжичката се подава Божественият и духовен огън, който очиства греховете и изгаря недостойните. Въвеждането й в богослужебна употреба се приписва на св. Йоан Златоуст.
