38
редакции
Промени
Нова страница: '''Софийският университет „Св. Климент Охридски“''' (известен със съкращен...
'''Софийският университет „[[Климент Охридски|Св. Климент Охридски]]“''' (известен със съкращението '''СУ''') е най-старото висше учебно заведение в [[България]]. Той е създаден на [[1 октомври]] [[1888]] г. с решение на [[Народното събрание]] като висш педагогически курс. Централното крило на сградата на СУ е построена с щедрите дарения на братята [[Евлоги и Христо Георгиеви]], чиито скулптури красят фасадата ѝ.
== История ==
Софийският университет е създаден първоначално като Висш педагогически курс към Първа мъжка гимназия. На [[29 януари]] 1889 г. в присъствието на [[Иван Шишманов]] - представител на Министерство на просвещението - е избран първият ректор на висшето училище. [[Александър Теодоров-Балан]] е избран за ректор измежду първите седем преподаватели (т. нар. "нови седмочисленици"): Александър Балан, [[Любомир Милетич]], [[Иван Георгов]], [[Никола Михайловски]], [[Йосиф Ковачев]], [[Станимир Станимиров]] и [[Иван Данев]].
== Структура ==
Понастоящем в СУ има 15 [[факултет|факултета]] и 3 департамента, в които се обучават над 14 хиляди [[студент|студенти]].
=== Факултети ===
* [[Биологически факултет (Софийски университет)|Биологически факултет]]
* [[Химически факултет (Софийски университет)|Химически факултет]]
* [[Факултет по класически и нови филологии]]
* [[Стопански факултет (Софийски университет)|Стопански факултет]]
* [[Факултет по педагогика (Софийски университет)|Факултет по педагогика]]
* [[Геолого-географски факултет]]
* [[Исторически факултет (Софийски университет)|Исторически факултет]]
* [[Факултет по журналистика и масова комуникация]]
* [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридически факултет]]
* [[Факултет по математика и информатика (Софийски университет)|Факултет по математика и информатика]]
* [[Философски факултет (Софийски университет)|Философски факултет]]
* [[Физически факултет (Софийски университет)|Физически факултет]]
* [[Факултет по начална и предучилищна педагогика]]
* [[Факултет по славянски филологии]]
* [[Богословски факултет]]
===Департаменти===
* [[Департамент за езиково обучение]]
* [[Департамент за информация и усъвършенстване на учители]]
* [[Департамент по спорт]]
== Сграден фонд ==
Университетът разполага с обширна материална база.
Ректоратът и университетската библиотека са създадени главно благодарение на дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, управлявано от ефорията „Евл. и Хр. Георгиеви“.
===Ректорат===
През [[1906]] г. е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Той е спечелен от идеен проект на френския [[архитект]] [[Анри Бреансон]]. Проекта преставлява ансамбъл от десетина сгради, които трябва да се разположат върху сегашното място на университета, бившия царски манеж (днес там е [[Народна библиотека|Народната библиотека]]) и докторската градинка. Проектът обаче се оказва прекалено амбициозен и строителните планове така и не са завършени до избухването на [[Първата световна война]] през [[1914]] година. Във войната България се оказва на губещата страна, преживява национална катастрофа и е принудена да изостави грандиозните архитектурни замисли. През [[1920]] г. ефорията възлага на арх. [[Йордан Миланов]] да преработи първоначалните проекти в една сграда. Строителството започва на [[30 юни]] [[1924]] г. с тържествено полагане на основният камък, ръководството на работата е поето от арх. Миланов. Същата година арх. Бреансон завежда и на следващата година спечелва дело за нарушени [[авторски права]]. Ефорията му изплаща обезщетение от 129 млн. 250 хил. и 95 франка в злато. Строителството продължава и арх. Миланов влага всичко от себе си в него. Той работи буквално до последни сили. Повален е от тежка простуда и издъхва на строежа на [[8 февруари]] [[1932]] година. Сградата е тържествено осветенa на [[16 декември]] [[1934]] година. Пред фасадата са поставени изработените от [[скулптор]]а [[Кирил Шиваров]] бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет - братята Евлогий и Христо Георгиеви. Разнообразната украса на сградата е дело на скулпторите [[Михайло Иванович Парашчук|Михайло Парашчук]], [[Любен Димитров]] и [[Любомир Далчев]].
През [[1940]] г. започва изграждане на разширение с добавяне на две крила към университета. То е възложено на арх. [[Любен Константинов]]. [[Втората световна война]] довежда до забавяне на строителството. То е продължено чак през 50-те години, а окончателно сградата е завършена едва през [[1985]] година. В завършването ѝ участва и арх. [[Спас Рангелов]].
===Университетска библиотека===
Ефорията започва строежа на университетската библиотека в средата на [[1930]] година. Проектът е изработен от [[архитект]]ите [[Иван Васильов]] и [[Димитър Цолов]]. Сградата на библиотеката е завършена и е осветена едновременно с ректората на [[16 декември]] [[1934]] година.
==Външни препратки==
* [http://uni-sofia.bg/ Софийски университет Св. Климент Охридски]
[[Категория:Учебни заведения]]
== История ==
Софийският университет е създаден първоначално като Висш педагогически курс към Първа мъжка гимназия. На [[29 януари]] 1889 г. в присъствието на [[Иван Шишманов]] - представител на Министерство на просвещението - е избран първият ректор на висшето училище. [[Александър Теодоров-Балан]] е избран за ректор измежду първите седем преподаватели (т. нар. "нови седмочисленици"): Александър Балан, [[Любомир Милетич]], [[Иван Георгов]], [[Никола Михайловски]], [[Йосиф Ковачев]], [[Станимир Станимиров]] и [[Иван Данев]].
== Структура ==
Понастоящем в СУ има 15 [[факултет|факултета]] и 3 департамента, в които се обучават над 14 хиляди [[студент|студенти]].
=== Факултети ===
* [[Биологически факултет (Софийски университет)|Биологически факултет]]
* [[Химически факултет (Софийски университет)|Химически факултет]]
* [[Факултет по класически и нови филологии]]
* [[Стопански факултет (Софийски университет)|Стопански факултет]]
* [[Факултет по педагогика (Софийски университет)|Факултет по педагогика]]
* [[Геолого-географски факултет]]
* [[Исторически факултет (Софийски университет)|Исторически факултет]]
* [[Факултет по журналистика и масова комуникация]]
* [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридически факултет]]
* [[Факултет по математика и информатика (Софийски университет)|Факултет по математика и информатика]]
* [[Философски факултет (Софийски университет)|Философски факултет]]
* [[Физически факултет (Софийски университет)|Физически факултет]]
* [[Факултет по начална и предучилищна педагогика]]
* [[Факултет по славянски филологии]]
* [[Богословски факултет]]
===Департаменти===
* [[Департамент за езиково обучение]]
* [[Департамент за информация и усъвършенстване на учители]]
* [[Департамент по спорт]]
== Сграден фонд ==
Университетът разполага с обширна материална база.
Ректоратът и университетската библиотека са създадени главно благодарение на дарение на братята Евлоги и Христо Георгиеви, управлявано от ефорията „Евл. и Хр. Георгиеви“.
===Ректорат===
През [[1906]] г. е обявен конкурс за сграда на държавен университет. Той е спечелен от идеен проект на френския [[архитект]] [[Анри Бреансон]]. Проекта преставлява ансамбъл от десетина сгради, които трябва да се разположат върху сегашното място на университета, бившия царски манеж (днес там е [[Народна библиотека|Народната библиотека]]) и докторската градинка. Проектът обаче се оказва прекалено амбициозен и строителните планове така и не са завършени до избухването на [[Първата световна война]] през [[1914]] година. Във войната България се оказва на губещата страна, преживява национална катастрофа и е принудена да изостави грандиозните архитектурни замисли. През [[1920]] г. ефорията възлага на арх. [[Йордан Миланов]] да преработи първоначалните проекти в една сграда. Строителството започва на [[30 юни]] [[1924]] г. с тържествено полагане на основният камък, ръководството на работата е поето от арх. Миланов. Същата година арх. Бреансон завежда и на следващата година спечелва дело за нарушени [[авторски права]]. Ефорията му изплаща обезщетение от 129 млн. 250 хил. и 95 франка в злато. Строителството продължава и арх. Миланов влага всичко от себе си в него. Той работи буквално до последни сили. Повален е от тежка простуда и издъхва на строежа на [[8 февруари]] [[1932]] година. Сградата е тържествено осветенa на [[16 декември]] [[1934]] година. Пред фасадата са поставени изработените от [[скулптор]]а [[Кирил Шиваров]] бронзови фигури на първите и най-големи благодетели на Софийския университет - братята Евлогий и Христо Георгиеви. Разнообразната украса на сградата е дело на скулпторите [[Михайло Иванович Парашчук|Михайло Парашчук]], [[Любен Димитров]] и [[Любомир Далчев]].
През [[1940]] г. започва изграждане на разширение с добавяне на две крила към университета. То е възложено на арх. [[Любен Константинов]]. [[Втората световна война]] довежда до забавяне на строителството. То е продължено чак през 50-те години, а окончателно сградата е завършена едва през [[1985]] година. В завършването ѝ участва и арх. [[Спас Рангелов]].
===Университетска библиотека===
Ефорията започва строежа на университетската библиотека в средата на [[1930]] година. Проектът е изработен от [[архитект]]ите [[Иван Васильов]] и [[Димитър Цолов]]. Сградата на библиотеката е завършена и е осветена едновременно с ректората на [[16 декември]] [[1934]] година.
==Външни препратки==
* [http://uni-sofia.bg/ Софийски университет Св. Климент Охридски]
[[Категория:Учебни заведения]]
