Промени

По-сериозни възражения предизвиква абзацът (XVIII, 2,3), в който се разказва за Христос като за ''“мъдър човек”, който “привлича към себе си много юдеи и елини”'': ''"По настояване на наши влиятелни лица Пилат го осъдил да бъде разпънат на кръст. Но тези, които го обичали преди, не престанали да го обичат. На третия ден той отново се появявил жив, както възвестяват за него и много други негови чудеса боговдъхновените пророци. Днес съществуват така наречените християни, които се наричат по неговото име''. В този откъс директно се казва, че Иисус е бил Месията (Христос), на което се позовава още [[Евсевий Кесарийски]] (“Църк. история, I,11). Между другото [[Ориген]], който чете Йосиф Флавий през ІІІ в., твърди, че той не е вярвал в месианството на Иисус (“Срещу Целс”, I,47, “Тълкуване на Мт”, XIII). Затова мненията на историците доколко са истински свидетелствата на Йосиф Флавий се разделят. Едни виждат в него християнска [[интерполация]] (аргументи в полза на това мнение вж. в Лилеев Н. И. Ф. как христ. церк. писатель, ХЧ, 1911, № 7-8, 11), други смятат, че даденото място в “Юдейските древности” е редактирано от преписвач между ІІІ и ІV в. Днес надделява второто мнение. То се потвърждава косвено от намереното историческите произведения на египетския епископ Агапий (Х в.), публикувано от арабиста А.Василиев (1911 г.). В нея абзацът от “Юдейските древности” се чете иначе: “По това време живял един мъдър човек на име Иисус. Той водил достоен образ на живот и се славел с добродетелта си. И много хора от юдеите и от други народи станали негови ученици. Пилат го осъдил на разпятие и смърт. Но тези, които са станали негови ученици, не се отрекли от неговото учение. Те съобили, че той им се явил жив три дена след разпятието. Те предполагат, че той е бил Месията, за когото пророците предсказват чудеса”. В специалното изследване Иерусалимският учен Ш.Пинес представя доводи в полза на това, че именно така е можел да изглежда първоначално текстът на Йосиф Флавий (1971 г.).

== Библиография ==