14
редакции
Промени
м
Стар завет -> Стар Завет
3. Псалм на Богоявлението; тържество на вярата (3:1 - 19).
Това е първият пример в [[Стар заветЗавет|Стария заветЗавет]], когато цяла книга е изградена във вид на беседа на човешката душа със своя Творец. [[Антифон|Антифонната]] композиция и указанието за хор (3:19) свидетелстват за богослужебното използване на книгата.
== Духовен смисъл. ==
Това е казано още преди да е разкрита тайната на [[Възкресение]]то и вечния живот (вж. [[Антропология]]). Затова несъкрушимата вяра на Авакум придобива характер на героично самоотричане заради любовта към Повелителя. Неговото упование е пронизано от месиански дух, макар че той не говори конкретно за [[Месия]]та. За него Божият обет се слива в едно видение за Божето царство, което като море, приемащо реките, ще приеме в себе си потока на историята.
Вярата на Авакум служи за изходна точка на [[сотирология]]та на ап. [[Павел, апостол|Павел]], учението за спасяващата вяра в [[Иисус Христос]] (Рим 1:16). За да се разбере връзката между двата Завета, трябва да се подчертае, че еврейската дума емуна (вяра) означава не просто убеждение, а вярност, преданост, доверие ''(от евр. аман 'твърд', срв. евр. амин 'вярно')''. Тази вярност-доверие е главно средство за единението с Бога. Както в Стария завет Завет хората се осланят на словото на Повелителя, което е неоспоримо, така и в Новия завет Завет е спасителна вярата в [[Богочовек]]а и верността към него. Вярата дава живот. В широкото си разбиране тя е не само живот на този свят, но и вечен живот. (срв. Мт 7:14; Йн 6:33).
== Авторът и неговото време. ==
