14
редакции
Промени
редакция без резюме
'''Книга на пророк Авакум (на еврейски: 'Хабакук')'''. Книга от раздела [[Малки пророци]], съставящ втората част на старозаветните [[Пророчески книги]]. Съдържа три глави.
==Съдържание и композиция.==
Книга "Aвакум" се дели на три части:
1. Диалог между Бога и пророка, който му задава въпроси; първи Божи отговор (1:1 - 2:1).
2. Втори Божи отговор; пет бедствия (2:2-20).
3. Псалм на Богоявлението; тържество на вярата (3:1 - 19).
Това е първият пример в [[Стар завет|Стария завет]], когато цяла книга е изградена във вид на беседа на човешката душа със своя Творец. [[Антифон|Антифонната]] композиция и указанието за хор (3:19) свидетелстват за богослужебното използване на книгата.
== Духовен смисъл. ==
Пророк Авакум поставя един от най-мъчителните за религиозното съзнание въпроси: защо Бог допуска злото на света? Пророкът не се опитва да го реши умозрително, а се обръща направо към Повелителя с [[молитва]], изпълнена със скръбно недоумение:
<i>
::Защо ме караш да виждам злодеянието
::и да гледам бедите?
::Грабителство и насилие са пред мене;
::вражда се надига и се изправя раздор.
::От това Законът изгуби сила
::и няма правилен съд:
::защото нечестивият надделява над праведния,
::така че съдът излиза превратен. (1:3-4)
</i>
Както в [[Еремия, Книга на пророк|Книга Еремия]] и [[Йов, книга|Книга Йов]], на пророка не се дава пряк отговор. Освен това Бог му разкрива, че на Земята ще има нови бедствия, че по висше позволение се надига "жесток и необуздан" народ, на който ще бъде дадено да побеждава царе и да разрушава крепости. "Силата е негов бог" (1:6-11). Но пророкът вярва, че Повелителят изпраща несгоди само за да се поправят хората, и затова пита отново: защо изобщо в живота тържествуват нечестивците и угнетителите? И Бог отново не дава пряк отговор, а само разкрива една тайна:
<i>
::
::Ето, няма да се успокои душата надменна,
::а праведният чрез вярата си ще живее. (2:4)
::
</i>
В тези думи е скрита самата същност на книгата. Злото се предизвиква от зло. Човешкият род жъне това, което сам е посял. Но това не означава, че Божият промисъл бездейства. По непостижим начин той води хората чрез страданията към висшата цел. Човекът не може да обхване с разума си цялата необятност на пътищата на Вечно съществуващия. Бог само иска от тези, които са му верни, пълно "доверие в него". В бурите на живота ще може да устои единствено този, който е запазил вярата си. Осланящите се на силата, на идолите, невярващите в нравствения световен ред ще бъдат посрамени. Ще рухнат градовете, построени "върху кръв", ще възтържествува Божата истина:
<i>
::
::Защото земята ще се изпълни
::с познание за славата на Повелителя,
::както водите изпълват морето. (2:14)
::
</i>
В заключителния псалм се рисува страшно Богоявление, описано като очистителна буря, помитаща злото от лицето на земята. С надеждата за тази буря праведникът се спасява от отчаянието, живее с вярата в небесната истина, която - рано или късно - ще има последната дума. Ако преди за знак на Божата милост старозаветния човек е смятал земното благоденствие, пророк Авакум се издига на ново стъпало на духовното съзнание. Животът за него не е в знаците, а в самия Повелител, на когото той се доверява безусловно. Вярата и любовта поглъщат всичко, преобразявайки духа на човека. Нека, казва пророкът, лозите да не дават плод, нека да са изсъхнали маслините и да са изчезнали стадата,
<i>
::
::но и тогава ще се радвам за Повелителя
::и ще се веселя за Бога на моето спасение. (3:17-18)
::
</i>
Това е казано още преди да е разкрита тайната на [[Възкресение]]то и вечния живот (вж. [[Антропология]]). Затова несъкрушимата вяра на Авакум придобива характер на героично самоотричане заради любовта към Повелителя. Неговото упование е пронизано от месиански дух, макар че той не говори конкретно за [[Месия]]та. За него Божият обет се слива в едно видение за Божето царство, което като море, приемащо реките, ще приеме в себе си потока на историята.
Вярата на Авакум служи за изходна точка на [[сотирология]]та на ап. [[Павел, апостол|Павел]], учението за спасяващата вяра в [[Иисус Христос]] (Рим 1:16). За да се разбере връзката между двата Завета, трябва да се подчертае, че еврейската дума емуна (вяра) означава не просто убеждение, а вярност, преданост, доверие ''(от евр. аман 'твърд', срв. евр. амин 'вярно')''. Тази вярност-доверие е главно средство за единението с Бога. Както в Стария завет хората се осланят на словото на Повелителя, което е неоспоримо, така и в Новия завет е спасителна вярата в [[Богочовек]]а и верността към него. Вярата дава живот. В широкото си разбиране тя е не само живот на този свят, но и вечен живот. (срв. Мт 7:14; Йн 6:33).
== Авторът и неговото време. ==
За живота на Авакум не е известно нищо. Епизодът в Дан 14:33-39 се отнася по-скоро за друг човек със същото име. От литургичния характер на книгата може да се заключи, че Авакум е проповядвал в Храма. Споменаването на халдейците (евр. ‘касдим‘) сочи времето на възхода на Халдейското (Нововавилонското) царство (кр. на VІІ в. пр.н.е.). През 605 г. пр.н.е. Навуходоносор разбива египтяните в Сирия при Кархемиш и надеждите за освобождение от игото на царете от Двуречието рухват.
Не е изключено Авакум да е писал скоро след трагичната гибел на благочестивия цар Йосий, чиято смърт (609 г. пр.н.е.) е била тежък удар за Старозаветната църква.
Църквата поставя високо пророчеството на Авакум за тайнството на Пришествието (стихира «Господи воззвах, 2). [[Ирмос]]ите на 4-та песен от утринния канон са посветени на Авакум. Православната църква празнува паметта му на 2 декември.
Най-ранното тълкуване на книга Авакум е кумранското, което свързва нашествието на "касдим" с идването на римляните и съдбата на есейската секта.
== Източници ==
{{Библиология Мен, Николов}}
[[Категория:Свето писание]]
==Съдържание и композиция.==
Книга "Aвакум" се дели на три части:
1. Диалог между Бога и пророка, който му задава въпроси; първи Божи отговор (1:1 - 2:1).
2. Втори Божи отговор; пет бедствия (2:2-20).
3. Псалм на Богоявлението; тържество на вярата (3:1 - 19).
Това е първият пример в [[Стар завет|Стария завет]], когато цяла книга е изградена във вид на беседа на човешката душа със своя Творец. [[Антифон|Антифонната]] композиция и указанието за хор (3:19) свидетелстват за богослужебното използване на книгата.
== Духовен смисъл. ==
Пророк Авакум поставя един от най-мъчителните за религиозното съзнание въпроси: защо Бог допуска злото на света? Пророкът не се опитва да го реши умозрително, а се обръща направо към Повелителя с [[молитва]], изпълнена със скръбно недоумение:
<i>
::Защо ме караш да виждам злодеянието
::и да гледам бедите?
::Грабителство и насилие са пред мене;
::вражда се надига и се изправя раздор.
::От това Законът изгуби сила
::и няма правилен съд:
::защото нечестивият надделява над праведния,
::така че съдът излиза превратен. (1:3-4)
</i>
Както в [[Еремия, Книга на пророк|Книга Еремия]] и [[Йов, книга|Книга Йов]], на пророка не се дава пряк отговор. Освен това Бог му разкрива, че на Земята ще има нови бедствия, че по висше позволение се надига "жесток и необуздан" народ, на който ще бъде дадено да побеждава царе и да разрушава крепости. "Силата е негов бог" (1:6-11). Но пророкът вярва, че Повелителят изпраща несгоди само за да се поправят хората, и затова пита отново: защо изобщо в живота тържествуват нечестивците и угнетителите? И Бог отново не дава пряк отговор, а само разкрива една тайна:
<i>
::
::Ето, няма да се успокои душата надменна,
::а праведният чрез вярата си ще живее. (2:4)
::
</i>
В тези думи е скрита самата същност на книгата. Злото се предизвиква от зло. Човешкият род жъне това, което сам е посял. Но това не означава, че Божият промисъл бездейства. По непостижим начин той води хората чрез страданията към висшата цел. Човекът не може да обхване с разума си цялата необятност на пътищата на Вечно съществуващия. Бог само иска от тези, които са му верни, пълно "доверие в него". В бурите на живота ще може да устои единствено този, който е запазил вярата си. Осланящите се на силата, на идолите, невярващите в нравствения световен ред ще бъдат посрамени. Ще рухнат градовете, построени "върху кръв", ще възтържествува Божата истина:
<i>
::
::Защото земята ще се изпълни
::с познание за славата на Повелителя,
::както водите изпълват морето. (2:14)
::
</i>
В заключителния псалм се рисува страшно Богоявление, описано като очистителна буря, помитаща злото от лицето на земята. С надеждата за тази буря праведникът се спасява от отчаянието, живее с вярата в небесната истина, която - рано или късно - ще има последната дума. Ако преди за знак на Божата милост старозаветния човек е смятал земното благоденствие, пророк Авакум се издига на ново стъпало на духовното съзнание. Животът за него не е в знаците, а в самия Повелител, на когото той се доверява безусловно. Вярата и любовта поглъщат всичко, преобразявайки духа на човека. Нека, казва пророкът, лозите да не дават плод, нека да са изсъхнали маслините и да са изчезнали стадата,
<i>
::
::но и тогава ще се радвам за Повелителя
::и ще се веселя за Бога на моето спасение. (3:17-18)
::
</i>
Това е казано още преди да е разкрита тайната на [[Възкресение]]то и вечния живот (вж. [[Антропология]]). Затова несъкрушимата вяра на Авакум придобива характер на героично самоотричане заради любовта към Повелителя. Неговото упование е пронизано от месиански дух, макар че той не говори конкретно за [[Месия]]та. За него Божият обет се слива в едно видение за Божето царство, което като море, приемащо реките, ще приеме в себе си потока на историята.
Вярата на Авакум служи за изходна точка на [[сотирология]]та на ап. [[Павел, апостол|Павел]], учението за спасяващата вяра в [[Иисус Христос]] (Рим 1:16). За да се разбере връзката между двата Завета, трябва да се подчертае, че еврейската дума емуна (вяра) означава не просто убеждение, а вярност, преданост, доверие ''(от евр. аман 'твърд', срв. евр. амин 'вярно')''. Тази вярност-доверие е главно средство за единението с Бога. Както в Стария завет хората се осланят на словото на Повелителя, което е неоспоримо, така и в Новия завет е спасителна вярата в [[Богочовек]]а и верността към него. Вярата дава живот. В широкото си разбиране тя е не само живот на този свят, но и вечен живот. (срв. Мт 7:14; Йн 6:33).
== Авторът и неговото време. ==
За живота на Авакум не е известно нищо. Епизодът в Дан 14:33-39 се отнася по-скоро за друг човек със същото име. От литургичния характер на книгата може да се заключи, че Авакум е проповядвал в Храма. Споменаването на халдейците (евр. ‘касдим‘) сочи времето на възхода на Халдейското (Нововавилонското) царство (кр. на VІІ в. пр.н.е.). През 605 г. пр.н.е. Навуходоносор разбива египтяните в Сирия при Кархемиш и надеждите за освобождение от игото на царете от Двуречието рухват.
Не е изключено Авакум да е писал скоро след трагичната гибел на благочестивия цар Йосий, чиято смърт (609 г. пр.н.е.) е била тежък удар за Старозаветната църква.
Църквата поставя високо пророчеството на Авакум за тайнството на Пришествието (стихира «Господи воззвах, 2). [[Ирмос]]ите на 4-та песен от утринния канон са посветени на Авакум. Православната църква празнува паметта му на 2 декември.
Най-ранното тълкуване на книга Авакум е кумранското, което свързва нашествието на "касдим" с идването на римляните и съдбата на есейската секта.
== Източници ==
{{Библиология Мен, Николов}}
[[Категория:Свето писание]]
