100
редакции
Промени
м
препратки
'''Благодат''' наричаме общата сила и действие на [[Света Троица|Светата Троица]] (св. [[Григорий Палама]]). Използват се също термините "нетварна/несътворена енергия" (Θεία ενέργεια), "действия", "нетварна светлина" (άκτιστο φως), "сили" (δυνάμεις), "лъчи на Божеството". Св. [[Йоан Дамаскин]] образно говори за "движение"(κίνησις) или "Божи порив" (έξαλμα Θεού).
Православното [[богословие ]] разграничава у Бога същност и енергия (енергии). [[Бог ]] притежава една свръхсъщностна природа, където Той пребивава в съвършен покой и която е абсолютно непостижима за всичко сътворено. Същевременно ние сме призвани да станем "участници в божественото естество", както казва св. ап. [[Петър , апостол|Петър]] в своето второ Послание (2 Петр. 1:4). Това е т.нар. [[обожение]], целта на човешкия живот.
Тоест, Църквата [[Църква]]та учи, че Бог е едновременно непристъпен и опитно познаваем, постижим в единението. Непристъпен е в Своята същност, а е постижим в Своите енергии, чрез които Той изхожда навън. Енергиите на Бога са самият Бог, но не в Неговата същност (В. Лоски). Чрез Своята благодат Бог общува със Своето [[творение ]] и го освещава.
Плодовете на благодатта у човека се наричат [[харизма|харизми]]. В широкия смисъл на думата всяко действие на благодатта в Църквата се нарича [[тайнство]].
[[Категория:Догматика]]
