Промени

'''Благодат''' наричаме общата сила и действие на [[Света Троица|Светата Троица]] (св. [[Григорий Палама]]). Използват се също термините "нетварна(/несътворена)енергия" (Θεία ενέργεια), "действия", "нетварна светлина" (άκτιστο φως), "сили" (δυνάμεις), "лъчи на Божеството". Св. [[Йоан Дамаскин]] образно говори за "движение"(κίνησις) или "Божи порив" (έξαλμα Θεού).

Православното богословие разграничава у Бога същност и енергия (енергии). Бог притежава една свръхсъщностна природа, където Той пребивава в съвършен покой и която е абсолютно непостижима за всичко сътворено. В същото време [[Евангелие]]то учи, че целта на човешкия живот е участие в естеството на Бога - Същевременно ние сме призвани да станем θείας κοινωνοί φύσεως"участници в божественото естество", както казва св.  ап.  Петър в своето второ Послание вж. (2 Петр. 1:4). Това е т.нар. [[обожение]], целта на човешкия живот.

Тоест, Църквата учи, че Бог е едновременно непристъпен и опитно познаваем, постижим в единението. Непристъпен е в Своята същност, а е постижим в Своите енергии, чрез които Той изхожда навън. Енергиите на Бога са самият Бог, но не в Неговата същност (В.  Лоски). Чрез Своята благодат Бог общува със Своето творение и го освещава Своето творение.