Промени

Погребението на монасите се отличава съществено от това на [[Погребение на миряни|миряните]]. Тялото на починалия [[монах]] не се умива, за да не се открие неговата голота, а само кръстообразно се отриват с гъба, напоена с топла вода, някой някои части от тялото (челото, ръцете, гърдите, краката, коленете) в знак на това, че по време на земния си живот монахът е бил отделен от света.

Последованието на монашеското [[опело]] също се различава от това на миряните. В него се набляга на това, че монаха монахът се е отдалечил от света и неговите изкушения и се възпоменават монашеските обети. При изнасянето на тялото за погребение не се пее „Святий Боже...” , а особена стихира „Кая житейская сладост...”. При закриването на гроба се пеят три специални тропара, при което братята (монаси) правят по дванадесет [[поклон]]а, молейки се за успокоение [[душа]]та на представилия се.