14
редакции
Промени
още дребни редакционни промени
__NOTOC__
== Живот ==
Цар Борис I е личностталичност, изиграла най-решителна роля оставила дълбока следа в българската история. Съдбовната , чрес зъдбовното му решение да покръсти българите и да им осигури собствена писменост определя съдбата на нацията през вековете.
Син на хан Пресиан, Борис се възкачва на българския престол през '''853'''-та година. Застанал начело на държава с обширна територия и етнически разнолико население, след няколко провалени военни кампании, Борис преосмисля политиката си и се съсредоточава над културната, социалната и дипломатическата дейност. Той вижда бъдещето на България като християнска държава - единствения начин да намери международно признание и да реши вътрешните проблеми на страната си.
Лекотата, с която застаряващия,откъснал се от суетата на света [[монах]] е успял да свали от власт сина си, говори по-скоро в полза на втората теза и за никаква езическа реакция всъщност не може да се говори. Личността на Владимир явно не се е ползвала с подкрепата нито на аристокрацията, нито на народа.
В края на живота си той се оттегля в [[манастир]]а "свети Панталеймон", оставил една държава с потенциал за небивал разцвет и културен просперитет, достойна да съперничи на най-големите държави в Европа, дори на златната Византия, с хилядолетната и култура. Така през вековете България се оказва източника източник на славянската култура и държавност, развили се по-късно в редица и за други държависъседни народи.
Книгите разказват, че Борис до края на живота си усърдно се молил Богу, търсел опрощение за сторените от него грехове. Той явно е рабирал тежкия грях на убийството, с което си служил неведнъж при управлението на държавата, измъчвал се от терзания на съвестта, но навярно същата тази съвест му е диктувала да действа решително, когато е виждал, че не може да чака и е време за категоричен избор.
