Промени

'''Христо Николов Кодов''' е виден български славист, литературен историк и палеограф, роден на 15 (28) август 1901 г. в [[Калофер]]. Прекарва детството си в [[Константинопол|Истанбул]]. Там за първи път се появяват интересите му към на езикознанието. Завърнал се в България през 1916 г., на следващата година постъпва в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]], която завършва през 1923 г., след което – до 1927 г. – следва славянска филология в [[Софийски университет “Св. Климент Охридски”|Софийския университет “Св. Климент Охридски”]]. През време на обучението си слуша лекции при [[Беньо Цонев]], [[Любомир Милетич]], [[Йордан Иванов]], [[Иван Шишманов]], [[Боян Пенев]] и др. Ключова роля за формирането му като езиковед има световноизвестният [[Стефан Младенов]], който го насочва към проблемите на сравнителното индоевропейско езикознание.

Завърнал се от Полша, той е назначен за преподавател по класическите езици в [[Първа мъжка гимназия]] в [[София]]. Още в самото начало на учителските си === Ранни години публикува своята първа научна монография: ''Подвижното българско ударение и неговото отношение към праславянското ударение. І. Съществителни имена'' (С., 1929 г.). Следват нови научни публикации, важно място сред които заема ''Езикът на тракийските българи'' (1935 г.) – студия, появила се като резултат от участието му в експедиция под ръководството на Стефан Младенов.===

Събитията след 9 септември 1944 Прекарва детството си в [[Константинопол|Истанбул]]. Там за първи път се появяват интересите му към езикознанието. Завръща се в България през 1916 г. и свързаните с тях репресии срещу българската интелигенция се отразяват и върху съдбата на младия ученследващата година постъпва в [[Софийска духовна семинария|Софийската духовна семинария]], която завършва през 1923 г. След 1944 До 1927 г. липсват сведения следва славянска филология в [[Софийски университет “Св. Климент Охридски”|Софийския университет “Св. Климент Охридски”]]. През време на обучението си слуша лекции при [[Беньо Цонев]], [[Любомир Милетич]], [[Йордан Иванов]], [[Иван Шишманов]], [[Боян Пенев]] и др. Ключова роля за живота формирането му. Официално нищо не е известно за неговия живот и дейносткато езиковед има световноизвестният [[Стефан Младенов]], чак до времето който го насочва към проблемите на сравнителното индоевропейско езикознание. Завършва обучението си с кратка специализация в [[Никита ХрушчовПолша]] и отзвука от настъпилото общо ''разведряване'' в България в края , където има възможността да се запознае с научните достижения на 50най-те и началото добрите представители на Краковската школа. Друга фигура, която изиграва важна роля в изграждането му като специалист, е [[Маню Стоянов]], който -- по-късно -- през 60-те години на ХХ век. Единствената податка го привлича за живота съвместна работа по описа на проф. Кодов славянските [[ръкопис]]и в този период е от [[Боряна ХристоваНародна библиотека|Народната библиотека]], която разказва, че “въпреки че владее 7 езика и е вече изграден специалист-езиковед, той е принуден да се пенсионира като шлосер”.

Междувременно проф. Кодов преподава и След завръщането си от Полша е назначен за преподавател по класическите езици в [[Духовна Академия “Св. Климент Охридски”|Духовната Академия “Св. Климент Охридски”Първа мъжка гимназия]], където чете лекции по дисциплината в [[Църковнославянски езикСофия]] . Още в самото начало на учителските си години публикува своята първа научна монография (с оглед на [[старобългарски език|старобългарския]]виж по-долу). В това си качество той е и член с право Следват нови научни публикации, важно място сред които заема ''Езикът на съвещателен глас на Научния съвет на Църковно-историческия и архивен институт тракийските българи'' – студия, появила се като резултат от момента участието му в експедиция под ръководството на неговото учредяванеСтефан Младенов.

==== Време на репресии ==== Събитията след 9 септември 1944 г. и свързаните с тях репресии срещу българската интелигенция се отразяват и върху съдбата на младия учен. След 1944 г. липсват сведения за живота му. Официално нищо не е известно за него и за негова научна дейност -- чак до времето на Никита Хрушчов и отзвука от настъпилото общо разведряване в България в края на 50-те и началото на 60-те години на XX век. Единствената податка за живота на проф. Кодов в този период е от [[Боряна Христова]], която разказва, че “въпреки че владее 7 езика и е вече изграден специалист-езиковед, той е принуден да се пенсионира като шлосер”. ==== Реабилитиране ==== Заедно с други оцелели след 1944 г. видни български учени, в началото на 60-те години проф. Кодов отново се появява на научното поприще като сътрудник на [[Българска академия на науките|БАН]] и Народната библиотека, а от 1965 г. вече и официално –- нещатен сътрудник на [[Институт по история на БАН|Института по история]] на БАН. От началото на 1977 г. той е Старши научен сътрудник, ІІ степен в [[Църковно-исторически и архивен институт при Българската патриаршия|Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия]] (решение на Научния съвет на института от 7 февруари 1977 г.). По решение на [[Св. Синод на Българската православна църква|Св. Синод]] на [[Българска православна църква|БПЦ]] от 19 март с.г. той е назначен на постоянна работа в Института, а по-късно става и негов заместник-директор. Междувременно проф. Кодов преподава и в [[Духовна Академия “Св. Климент Охридски”|Духовната Академия “Св. Климент Охридски”]], където чете лекции по дисциплината [[Църковнославянски език]] (с оглед на [[старобългарски език|старобългарския]]). В това си качество той е и член с право на съвещателен глас на Научния съвет на Църковно-историческия и архивен институт -- още от момента на неговото учредяване. === Последни години === През 1978 и 1979 г. проф. Кодов е инициатор за сформирането на екипа по описването на славянските ръкописи в [[Зографски манастир “Св. Георги Победоносец”|Зографския манастир]] на [[Света Гора|Атон]] и основен участник в него. С Българската православна църква и със сградата на пл. “Ленин” 19, проф. Кодов той остава свързан до края на живота си. Кръгът на преките и непреките негови ученици днес включва много от научните работници в областта на [[славистика]]та като цяло, както и преподаватели по [[богословие]] и висши [[църковен клир|клирици]] на БПЦ.

* ''Подвижното българско ударение и неговото отношение към праславянското ударение. І. Съществителни имена''. С., 1929 г.* ''Езикът на тракийските българи''. С., 1935 г.* ''Един непознат препис на службата на Кирил Философ'' (. С., 1963); * ''Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека'' (-- т. ІІІ, С., 1964 и т. ІV, С., 1971), заедно с Маньо Стоянов; * ''Енински апостол (старобългарски писмен паметник от ХІ век)'' (. С., 1965), заедно с [[Кирил Мирчев]]; * ''Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките'' (. С., 1969); * ''Климент Охридски. Събрани съчинения'' (-- т. І, С., 1970; т. ІІ, С., 1977 и т. ІІІ, С., 1973), заедно с [[Боньо Стоянов Ангелов]], [[Куйо Куев]] и [[Климентина Иванова]]; * ''Старобългарски музикални паметници'' (. С., 1975), заедно със [[Стоян Петров]]; * ''Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир на Света гора'', -- т. I (, С., 1985), в съавторство с Божидар Райков и ''[[Стефан Кожухаров''; ]]* ''Славянски ръкописи в [[Рилски манастир|Рилския манастир]]'' (. С., 1986), заедно с Божидар Райков и Боряна Христова.  На проф. Кодов принадлежи и първоначалната идея за написването на широко известната днес [[Кирило-Методиевска енциклопедия]], в издаването на която той е един от основните редактори. Той остава в историята на българското [[литературознание]] и като член на редакционната колегия на поредицата “Старобългарска литература”. == За него == * Христова, Б. “Христо Кодов” -- Във: ''Българска книга. Енциклопедия'', съст. А. Гергова. С.-М., 2004, с. 247-248)* Буюклиев, И. “Проф. Христо Кодов (1901-1982)” -- Във: ''Съпоставително езикознание'', 1/1983, с. 125-127* Събев, Т. “Учредяване, цел и задачи на Църковноисторическия и архивен институт” -- Във: ''Известия на ЦИАИ и ЦЦИАМ'', т. І. С., 1978, с. 9-18. == Външни препратки ==

За него: “Христо Кодов” от Боряна Христова (енциклопедия Българска книга, съст. А. Гергова. С.-М., 2004, с. 247-248); “Проф. Христо Кодов (1901-1982)” от Иван Буюклиев (''Съпоставително езикознание'', 1/1983, с. 125-127) и “Учредяване, цел и задачи на Църковноисторическия и архивен институт” от [[Тодор СъбевКатегория:Личности]] (''Известия на ЦИАИ и ЦЦИАМ'', т. І. С., 1978, с. 9-18).