Промени

Направо към: навигация, търсене
м
стилова редакция и добавяне за психичноболните
Първото и най-важно условие е [[монашество|монашеският живот]] да е призвание на влизащия в манастир т.Защото спасителен е. спасителен този път в животана човека, който съответства на Божия [[промисъл]]за него. Единственият начин човек да разбере дали има монашеско призвание е да изпита себе си на място, тоест в манастир. Смята се, че при този толкова важен момент, Господ промисля по особен начин за човека и Му открива волята Си.
Не се допуска отиването в манастир, ако човек има ангажименти към семейството си, тоест малки деца, които имат нужда от грижи. Недопустима е също раздялата със съпруга или съпругата, за да се постъпи в манастир. Освен, ако това не става по взаимно съгласие и при всяко положение децата от брака вече нямат нужда от грижи.
Μотивите, отвеждащи към манастира се смятат за , са изключително важни. Твърди се, че това Това не бива да е погнуса или пренебрежително отношение към [[брак]]а, като възпрепятстващ спасението. Отците не съветват да се приема монашество и под влияние на житейски обиди и огорчения – тъй като манастирът не е място, където човек да се скрие от света. Желаещият да стане монах трябва да е психически здрав, не защото психическата болест го прави недостоен, а защото монашеският живот е свързан със сериозна духовна борба, за оцеляването в която е нужна мобилизация на всички духовни сили и здрава разсъдителна способност. Църквата учи, че Бог промисля за спасението на всички, а особено за онеправданите в този земен живот, каквито са психичноболните, но монашеският път не е единственото средство за спасение.
Повечето новообърнати към Църквата млади хора имат в началото на духовния си живот порив към монашество. Това е признак на искрено желание да се съединят с Бога и в този смисъл се смята за положително явление. ОпоасносттаОпасността, за която често биват отправяни предупреждения Църквата предупреждава в този случай, е от смесването на емоции, ентусиазъм от прочетеното, фантазии и други с истинското духовно намерение - т.е. С други думи, истинският монах става такъв по една единствена причина – толкова силна е духовната му жажда по Бога животът в света не може да удовлетвори духовните потребности на този човек и все колкото по-неутолима интензивен става тя в молитвата духовният муживот, толкова повече се увеличава и духовният глад. Жаждата по Бога става толкова неутолима, че човек буквално е принуден да остави всичко в света, за да се посвети само и единствено на Този, по когото изгаря сърцето му.
[[Категория:Аскетика]]

Навигация