9194
редакции
Промени
м
en, ro
Църквата нарича "[[светите отци|свети отци]]" не всички [[светец|светци ]] на Църквата[[Църква]]та, а само онези от тях, които са оставили писмени изяснения на християнската [[вяра]]. На трима от тях Църквата е дала прозвището "богослови[[богослов]]и" като признание за изключителните им заслуги в задълбоченото разкриване на Христовото учение. Това са св. ап. и евангелист [[Йоан Богослов]] (1-2 век), св. [[Григорий Богослов]] (4 век) и св. [[Симеон Нови Богослов]] (10-11 век).
Св. Григорий Богослов казва, че "богослови на Църквата трябва да бъдат наречени онези, които са достигнали съзерцание на Бога". Следователно, светите отци са истинските богослови на Църквата.
Отци на Църквата е прието да се наричат и участниците в седемте [[Вселенски събори|Вселенски събора]], където е разкрито в пълнота цялото християнско учение.
Редица християнски автори от древността са останали в църковната памет като ''"учители на Църквата",'' без обаче да са постигнали лична святост. Учител на Църквата е бил наричан и [[Ориген]], въпреки че редица негови възгледи са били отхвърлени от Църквата като неправославни.
Светостта на даден църковен автор не гарантира безпогрешност на неговите възгледи, дори в областта на догматиката[[догматика]]та. Православната църква няма учение за непогрешимостта [[непогрешимост]]та на ничие мнение, независимо от църковния сан или личната [[святост ]] на автора му.
Единствен критерий за верността на определено учение е [[съборност|съборното]], общо църковно съзнание. Единодушието на св. отци в областта на догматиката и най-важните духовни проблеми е плод на общия им опит от живота в [[Свети Дух|Светия Дух]], Който е Учител на всички тях, независимо кога, къде и при какви условия са живеели.
Светите отци може да имат частни мнения, които не са непременно еретични, но не са потвърдени от общото църковно [[предание]]. Някои от тях Църквата отхвърля като погрешни, а към други се отнася с уважение, но не ги преподава като основополагащи за спасението [[спасение]]то истини. Св. отци могат да имат различни и дори противоположни мнения по духовни проблеми или актуални за времето им въпроси. Затова в Православната църква важи принципът: "Единство в най-важното и многообразие във второстепенното".[[Категория:Отците на Църквата]] [[en:Church Fathers]][[ro:Sfinţii Părinţi]]
