Промени

{{Недопреведено}} '''Западният обряд''' е разновидност на православното богослужение, основаваща се на древните литургични традиции на Западната църква отпреди [[Велика схизма|великата схизма]]. Православните християни от западния обряд изповядват същата пълнота на православната вяра, както и техните събратя от византийския обряд. Понастоящем всички [[епископ]]и, които обгрижват такива [[енория|енории]], са последователи на византийското богослужение. {{Западно Богослужение}}

През 1864 г. в [[Православна църква|Православната църква]] е приет с [[миропомазване|миропомазване]] 44-годишният [[Йосиф Юлиан Овербек]], бивш свещеник в Германската [[Римокатолическата църква|Римокатолическа църква]]в Германия, който напускал духовенството, разочарован от папското първенство,като напускал духовенството и станал лутеран, а по-късно се и оженил. През 1866 г., той публикува книгата ''Католическо Православие и Англокатолицизъм'', поставила основите на неговата работа през следващите 20 години. Година по-късно започва да издава списанието ''Православен католически преглед'', целящо да изтъкне предимствата на източното православие пред католицизма и протестантството.

През 1867 г. Овербек подава заявление със 122 подписа от т.нар. [[Оксфордско движение]] до Руската църква, с което моли да се създаде Западнообрядната църква, която да е в пълно канонично общение с Източния обряд. Била сформирана седемчленна синодална комисия и Овербек бил поканен да отправи своите искания. Идеята била одобрена и Овербек се заел с предоставянето на чернова за западния обряд. В основата си това, което представил Овербек, било Тридентинската меса от 1570 г., към която той добавил епиклеза (молитва към Бог за претворяване на Даровете) и трисвятата песен. Този обряд бил представен през 1871 г., бил разгледан и одобрен от комисията. Овербек насочил усилията си към Старокатолическото движение, което отхвърля догмата за непогрешимостта на папата, катопродължил да се занимава със спорове с католиците, англиканите и приелите православието, използващи източния обряд.

През 1876 г. Овербек се обръща обрънал към различни [[Синод|Свети Синоди]], като пътувава пътувавал и до Константинопол през 1879. Там той се срещна срещнал с Цариградския Патриарх, който го благослова благословил да издава проповеди и апологетики. През 1881 г. Овербек имал известен успех, тъй като Цариградската Патриаршия се съгласила, че Западът има правото на свое богослужение.

Но нищо повече не се случило. Бракът на Овербек след неговото католическо ръкоположение бил канонична пречка за свещеническо служение, Гръцкият Свети Синод спрял осъществяването на неговия проект и сред другите православни църкви, списание ''Православен католически преглед'' спряло да се излиза, поради което към 1892 г. Овербек признал своя неуспех, поради позицията на тогавашната Гръцка църква. Овербек починал през 1905.

Западният обряд продължил да се развива. През 1890 г. швейцарска старокатолическа енория в Уисконсин, ръководена от отец Йосиф Рене Вилат, била приета от епископ Владимир (Соколовски). Но скоро след това Отец Вилат присъединил енорията си към Сирианската православна Църква (т нар. "Яковити"), а по-късно отново се завърнал в Старокатолицизма. През 1911 г. старокатолическият eпископ Арнолд Харис Матю, влязъл в уния с Антиохийската патриаршия, но скоро след това се оттеглил. През 1926 г. ''Полската католическа национална църква'', състояща се от шест енории, се присъединила към в Полската православна църква. Тя отслужвала литургията на Свети Григорий и процъфтявала като православна общност, докато не била премахната унищожена от нацистите. [http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-five.html] [http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-four.html]

Връзките на св. Тихон със западния обряд били още по-продължителни. Докато бил глава на Руската мисия в Америка, някои от вярващите от Епископалната църква били заинтересувани от възможността за присъединяване към Православната църква, като в същото време запазят англиканската литургия. През 1892 г. св. Тихон изпратил на Светия синод англиканския "Общ молитвеник" (Book of Common Prayers), с питането със запитване дали е възможно употребата му и при какви обстоятелства може да се използва. Според отец Едуард Хъджис, св. Рафаил Бруклински е съставил молбата за това проучване. През 1904 г. Светият синод е приел възможостта за Православна употребата на молитвеника, като се направят необходимите редакции. Синодът е решил, че такива редакции "може да се извършат само на място, в Америка" и е намерил за "желателно да изпрати резултатите от проучването на Правоправящия американски негово преосвещенство американския епископ - преподобния Тихон". По време на разглеждането на тази преписка, епископалните християни оттеглили исканията си. Поради това до завръщането си в Русия през 1907 г. свети Тихон не успял да приеме в общение нито един англиканин. Все пак, неговото участие е поставило основата на бъдещо приемане в общение, както и на литургиката на някои енории от Викарията на Западния обряд,[3], а по-късно и от [[Руска православна задгранична църква|Руската православна задгранична църква]].

Във франция има съществено съществува значително движение в подкрепа на Западния обряд, като най-голямата запазена днес общност е Union des Associations Cultuelles Orthodoxes de Rite Occidental (UACORO - Съюзът на Православните Сдружения от Западен богослужебен обряд).

През 1961 г. Антиохийският архидиоцез према най-трайната и успешна общност от енории от Западния обряд - Свети Василевия Орден на бялото духовенство. След приемането му, той става Викарията по Западен обряд, като неговия неговият водач е ръкоположен за православен свещеник и е определен за Главен викарий на Викарията до 1971 г. След неговата кончина Отец Пол У. С. Шнейрла става Главен викарий.

Освен енориите от бившия орден, други енории са приети във Викарията по Западен обрядса приети и други енории, най-вече поради отстъпления в богословските богословието и практиките на Епископалната църква в САЩ. В допълнение към това, Същевременно са основани създадени няколко мисии от Западен обряд, някои от които са израстнали се развили с пълни енории.

През 1995 г. Антиохийската църква създава Британска мисия (British Deanery ) с цел да привлече обърнали се към Православието от членове на Англиканската църква. Не всички от тези енории са от Западен обряд.

Православието от Западен обряд в Австралия и Нова Зеландия възниква предимно от Англигански Англикански общности. Архиепископа Архиепископът на Сидни Иларион (Капрал) от РПЗЦ е приел под омофора си няколко подобни общности, а други са били приети от епископ Гибран (Рамлавейw) и митрополит Пол (Салиба) , и двамата от Антиохийската църква.

Има някои енории от западен обряд и в Ориенталните православни църкви (Древните източни църкви). Сирийската Сирианската патриаршия в Антиохия е ръкоположила Антонио Франциско Ксавиер алварес Алварес за архиепископ на Цейлон, Гоя и Индия през 1889 г., създавайки подчинен на него диоцез по Римски обряд. През 1891 г. СирийцитеСирианите, ръкополагат гореспоменатия Жозеф Рене Вилат за архиепископ на американските старокатолици.

North American Western Rite parishes generally follow one Северноамериканските енории от Западния обряд обикновенно следват един (or sometimes bothили понякога и двата) of two types of traditional Western liturgical traditionsот двата вида на Западната литургична традиция. The majority celebrate the Повечето служат в неделя [[Liturgy of Stсветата литургия на св. Tikhon of MoscowТихон Московски]], which is an adaptation of the [[Eucharist|Communion]] service from the 1928 Anglican - преработка на Евхаристийната служба от англиканския "Общ молитвеник" (''Book of Common Prayer'' and ''The Anglican Missal in the American Edition,'' as their Sunday liturgy) и "Англиканската меса в американско издание". Until До 1977, all Western Rite parishes celebrated only the г. всички енории от Западния обряд са служили само [[Liturgy of St. Gregory the GreatЛитургия на свети Григорий Велики|литургията на свети Григорий Велики]], which is a modified form of the ancient Mass known to Roman Catholics before the liturgical reforms of Vatican II in the 1960sкоято е изменена форма на древна меса, позната на римо-католиците отпреди литургичните реформи на Втория ватикански събор през 1960 г. Many parishes within the Western Rite Vicariate continue to celebrate the Gregorian liturgyМного енории от Викарията на Западния обряд продължават да служат Григориевата литургия. Все пак повечето енории от Викарията на Западния обряд Howeverслужат повече от една литургия седнично, most WRV parishes celebrate more than one weekly liturgyа в много от "Тихонските" енории се отслужва Григориевата литургия през седмицата. Разрешен е също така и пълния Западен бенедектински обряд. Литургията от Западен обряд има по-малко повтарящи се елементи, and many of the Tikhonite parishes celebrate the Gregorian liturgy on weekdaysв сравнение с литургията от Византийски обряд и като цяло има по-кратък и сбит изказ. The complete Roman rite of Benediction is also authorizedОтслужващите я, са облечени в характерните западни одежди, а вярващия народ също следва благочестивите църковни обичаи, характерни да тяхната традиция.

The development of the current use within the [[Western Rite Vicariate]] is of particular noteРазвитието на настоящата служба във Викарията на Западния обряд следва специално да се отбележи:

:Metropolitan Antony was well aware that the Western Rite was “a work for specialistsМитрополит Антоний е считал, че Западният обряд е "работа за специалисти".” The new Western Rite usage of the Archdiocese was to be guided by “a Commission of Orthodox TheologiansВъвеждането в употреба на новия Западен обряд в диоцеза е било ръководено от Комисия от православни богослови - консултативен орган, съставен от опитни клирици и канонисти, който е съветвал митрополита и е определял "формата за приемане на общностите,” an advisory committee of qualified clerics or laymen to advise the Metropolitan and determine “the mode of reception of groups desiring to employ the Western Riteжелаещи да служат по Западен обряд, and the character of the rites to be usedестеството на използваните обряди, as well as the authorization of official liturgical textsкато е и одобрявал официалните литургични текстове".” The first WRV Commission Първата комисия, convened by Metropolitan Antony in 1958свикана от митрополит Антоний, was composed of Fathers Paul Schneirlaе включвала отците Пол Шнейрла, Stephen UpsonСтивън Ъпсън, [[Alexander SchmemannАлександър Шмеман]] and и [[John MeyendorffЙоан Майендорф]]. SchneirlaШнейрла, SchmemannШмеман и Майендорф, and Meyendorff in particular had seen the Western Rite up close in France са имали личен контакт със Западния обряд във Франция, as it had been approved in the Russian Ukase of където е употребата му е одобрена с Указ на Руската църква от 1936г. Schneirla recalls Schmemann’s work in particular as being keyШнейрла споменава дейността на Шмеман като ключова, as he was familiar with the Liturgical Movement within the Roman Catholic and Anglican communionsтъй като последният е бил запознат с литургичното развитие в Римокатолическото и Англиканското евхаристиино богослужение. Schmemann was particularly instrumental in joining together the separate Rites of Initiation of the Rituale Romanum – BaptismШмеман особено способствал в съединяването на отделните обряди на Римокатолическата Инициация - Кръщение, Confirmation and First Holy Communion – into one unified riteКонфирмация и Първо свето причастие - в едно общо тайнство, according to the Orthodox understandingсъгласно православното разбиране.

:In January of През януари 1962г. е издаден официален справочник на Западния обряд, the official Western Rite Directory was issuedс които „се установяват литургичните практики, “establishing liturgical usages and customs and disciplineобичаи и ред”,” drawing on principles gleaned from the изхождайки от принципите на отговорите от 1904 Moscow Synodal response to Saint Tikhonг. на Московския синод до свети Тихон, the authorization of Western Rite offices by Metropolitan Gerassimos разрешението на Западния обряд от бейрутския митрополит Герасим (MessarahМесарах) of Beirut, and the и Указа на руския митрополит Сергий от 1932 Russian Ukase of Metropolitan Sergiusг.[http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-eight.html]

IronicallyСмешното тук е, before his committed and pivotal involvement with the architecture of the current usage of the Western Riteче преди основното му участието в комисията по установяването на сегашната употреба на Западния обряд, Fr. Schmemann had criticized it in a response to a 1958 article Fr. Schneirla wrote in ''отец Шмемен е разкритикувал неговата употреба в отговор на една статия на отец Шнейрла, публикувана в списание „Словото” ("The Word''.[http://www.schmemann.org/byhim/westernrite.html] However, after his criticisms, Fr") през 1958 г. Schmemann worked to establish the Western Rite Vicariate andВъпреки своите предишни критики, later stillотец Шмемен е работил за създаването на Викарията на Западния обряд, taught at the Western Rite seminary in Parisа по-късно е преподавал в Семинария по Западен обряд в Париж.

==КонгрегацииОбщности==By far the largest group of these parishes is represented by the [[Western Rite Vicariate]] of the [[Antiochian Orthodox Christian Archdiocese of North America]]Днес най-голямата група от този тип енории е Викарията на Западния обряд на Антиохийската православна християска архиепископия за Северна Америка. Other Antiochian Western Rite parishes exist in the [[Antiochian Orthodox Archdiocese of Australia and New Zealand]]Други антиохийски енории от Западен обряд съществуват в Антиохийската православна архиепископия в Австралия и Нова Зеландия.

The [[Russian Orthodox Church Outside Russia]] (ROCOR) also has a small number of Western Rite parishes in addition to two monasteriesВ Руската задгранична православна църква също така има малък брой енории от Западен обряд, one located in Tasmania and another in Rhode Island which follows Benedictine liturgical traditionsкакто и два манастира - на о .Тасмания и на о. The formerРоуд Айлънд, Stкато последният служи по Бенедектинската литургична традиция. Petroc Monastery, uses the [[Sarum Rite]] liturgy in EnglishВ първият манастир – „Свети Петрок” се служи англоезична литургия по Сарумския обряд (или обряд от Солзбъри – древна британска литургия). В мисиите и енориите от Западен обряд Missions and Parishes of the ROCOR Western Rite in Tasmania use either the Sarum or "The English Liturgyот Архиепископията в Сидни на РЗПЦ се служи или манастирската преработка на Сарумската литургия, или „Английската литургия” – служба на английски език," an English Use service based upon the 1549 Anglican ''Book of Common Prayer'' but incorporating certain elements of the Sarum Useсъставена основно по англиканския „Общ молитвеник” и някои елементи от Сарумската литургия.

The [[abbot]], Dom Augustin Отец Дом Августин (WhitfieldУитфийлд)- игумен на манастира „Маунт роял”, who led the latter monastery of Mount Royal, now named [[Christminster (Providence, Rhode Island)|Christminster]] сега преименуван на „Христос Спасител” (or Christ the Savior Monasteryили „Крайстминстер”), into communion with ROCORкойто е в общение с РЗПЦ, once remarked to St. веднъж споменал на [[John Maximovitchсв. Иоан Максимович]] that it was difficult to promote Western Rite Orthodoxy, whereupon the saint repliedче e трудно да се популяризира Православието от Западен обряд, на което светецът отговорил: "Never„Никога, neverникога, never let anyone tell you thatникога не позволявай да ти казват, in order to be Orthodoxче за да бъдеш православен, you must also be easternтрябва непременно да си източен. The West was Orthodox for a thousand yearsЗападът е бил православен за хиляда години, and her venerable liturgy is far older than any of her heresiesа неговата древна литургия е много по-стара от която и да е негова ерес”."[http://www.christminster.org/history.htm]

The [[Orthodox Church of France]]—which is currently of ambiguous status with regard to world OrthodoxyТрябва също така да се отбележи, but at one time was cared for by St. [[John Maximovitch]] and later by the [[Church of Romania]]—also uses a Western Rite liturgy based on ancient Gallican liturgical materialsче съществуват няколко общности, though often supplemented by Byzantine elementsкоито използват различни западни обреди, самоопределят се и са наричани православни, но не са в общение с историческата Православна църква.

In addition[[Френска православна църква|Френската православна църква]], the която е била обгрижвана от [[Holy Synod of Milanсв. Иоан Максимович]], an а по-късно от [[Old CalendaristРумънската православна църква]] group, has a few communities (including one monastery, in the United States, in West Milford, New Jersey, the Abbey of the Holy Name) which worship according to Western rites, including a restored също служи литургия по Западния обряд – базирана на древни Галски литургични текстове с някои византийски допълнения. В настоящия момент [[Sarum RiteФренската православна църква]]съществува като независимо тяло, which differs significantly from that used in ROCORне е призната и не е в общение с официалната Православна църква.

It should also be noted that there are a number of groups who follow various Western rites and may call themselves Orthodox but are not part of or in communion with the historic [[Orthodox Church]]И накрая, в Миланския свети синод - старокалендарна общност, има няколко енории (както и един манастир в САЩ, в Уест Милфорд, Ню Джърси – манастира на Светото име), които служат по Западен обряд, включително и по възстановения Сарумски обряд. Никоя от тези общности не е призната и не е в общение с официалната Православна църква.

The Western Rite in the Orthodox Church is not without its criticsСрещат се и някои критични забележки към Западния обряд в Православната църква. Objections are made in regards to desire for liturgical uniformity within Orthodoxy and fears that Western Rite vicariates or similar Western Rite practices have produced a paraПравени са възражения с оглед на идеята за литургично еднообразие в Православието, както и от опасения, че Викариятите от Западния обряд или подобните им институции са създали парацърковни организации вътре в Църквата. Някои повдигат въпроса за откровеността на енориите от Западния обряд в качеството им на новоприели Православието групи. И най-ecclesiastic organization within the Churchнакрая, липсата на пряка литургична традиция на Западния обряд притеснява някои православни християни. Some question the sincerity of Western Rite parishes as all or mostly-convert groups Предстои да се види, дали Западният обряд ще се запази и ще бъде приет от мнозинството, което следва Византийския обряд. FinallyМеждувременно епископите от Византийски обряд, които обгрижват енориите от Западния обряд, както и много от тези, които нямат подобни подведомствени енории, продължават да заявяват, lack of organic liturgical continuity for the Western Rite troubles some Orthodox Christiansче вярващите от тяхното Западно паство са православни християни и ги приемат в пълно общение с другите вярващи в Църквата.

Whether the Western Rite will survive in the Orthodox Church and be accepted by the majority who follow the Byzantine Rite remains yet to be seenОт друга страна, някои православни християни, привърженици на Византийския обряд, не биха участвали в света литургия в енория от Западен обряд, не признават за православни събратята си от Западния обряд (въпреки че са под юрисдикцията на епископи от Византийски обряд, с които са в общение), а ги обявяват за „Римокатолици”, „схизматици” или „униати наобратно”. In the meantimeВсепак никоя православна енория не може да откаже причастяването на верни от канонична енория от Западен обряд, the Byzantine Rite bishops who oversee Western Rite parishes—and many who oversee no Western Rite parishes—continue to declare their Western flocks to be Orthodox Christians and regard them as fully in communion with the rest of the Churchнезависимо от отношението си към идеята за Православие по Западен обряд.Няма схизми сред епископите на православната църква по въпроса за енориите от Западния обряд