Промени

'''Тази статия е временно заключена, виж в "беседа"''' <font color="#aa0000">Тази статия вероятно е важна, защото на главната страница имаме "Западен обряд", а тази общност е малко известна в България (да си кажем дори никак).</font>{{Недопреведено}} '''Западния Западният обряд''' е разновидност на православното богослужение , основаваща се на литургичните древните литургични традиции от древността преди на Западната църква отпреди [[Велика схизма|великата схизма]]. Православните християни от Западния западния обряд защитават пълнотата изповядват същата пълнота на православната вяра съвместно с , както и техните събратя следващи Византииското богослужениеот византийския обряд. В настоящия момент Понастоящем всички [[епископ]]и, които отговарят за подобни обгрижват такива [[енория|енории]] , са последователи на Византииското византийското богослужение. {{Западно Богослужение}}

През 1864, &nbsp;г. в [[Православна църква|Православната църква]] е приет с [[миропомазване|миропомазване]] 44 годишния -годишният [[Йосиф Юлиан Овербек]], бивш свещеник в Германската [[Римокатолическата църква|Римокатолическа църква]]в Германия, който напуска духовенстното, разочарован от папското надмощиепървенство, напускал духовенството и станал лутеран, а по-късно се и женен, е [[помазан]] в [[Православната църква]]оженил. През 1866&nbsp;г., тои той публикува, книгата ''Католическо Православие и Англокатолицизъм'', поставил поставила основите на неговата работа през следващите 20 години. Година по-късно, започва периодично издаване на да издава списанието ''Православен католически преглед'', с цел целящо да изтъкне Източното Православие и да се отхвърли Католицизма предимствата на източното православие пред католицизма и Протестантствотопротестантството.

През 1867 &nbsp;г. Овербек дава петиция с подава заявление със 122 подписа от т.нар. [[Оксфордско движение]], до Руската Църква за приемането на Западнообрядна църква , с което моли да се създаде Западнообрядната църква, която да е в пълно канонично общение с Източния обряд. Била сформирана седемчленна синодална комисия и Овербек бил поканен да отправи своите искания. Идеята била одобрена, и Овербек се заел с предоставянето на чернова за Западния западния обряд. Основата на В основата си това, което представил Овербек , било Тридентинската меса от Богслужението през 1570&nbsp;г., което добавяло ''epiclesis'' към която той добавил епиклеза (молитва към Бог да претвори за претворяване на Даровете) и Трисвятата трисвятата песен. Този обряд бил представен през 1871&nbsp;г., бил изпитан разгледан и одобрен от комисията. Овербек насочил усилията си към Старокатолическото движение, което отхвърля догмата за непогрешимостта на Папата. Той продължил папата, катопродължил да се въвлича в занимава със спорове с Католицитекатолиците, Англиканите англиканите и отказалите се от Източното Православиеприелите православието, използвайки Византииското Богослужениеизползващи източния обряд.

През 1876, &nbsp;г. Овербек апелирал до се обрънал към различни [[Синод|Свети Синоди]], пътувайки като пътувавал и до Константинопол през 1879. Там той се срещнал с Цариградския Патриарх, който го благословил да издава проповеди и апологетикаапологетики. През 1881,&nbsp;г. Овербек имал известен късметуспех, когато Цариградският тъй като Цариградската Патриаршия се съгласила, че Западът има правото на свое богослужение.

Обаче Но нищо повече не се случило. Бракът на Овербек след неговото католическо ръкоположение бил канонична пречка за неговото свещенствосвещеническо служение, Светия Гръцкият Свети Синод в Гърция отхвърлил неговите схими. спрял осъществяването на неговия проект и сред другите православни църкви, списание ''Православен Католически католически преглед'' спрял спряло да се издаваизлиза, поради което към 1892&nbsp;г. Овербек признал своя неуспех, поради позицията на тогавашната Гръцка църква. Овербек починал през 1905.

Западният обряд продължил да се развива. През 1890 в Швейцария в стара католическа &nbsp;г. швейцарска старокатолическа енория в Уисконсин, ръководена от отец Йосиф Рене Вилат, който я наследил била приета от отец епископ Владимир (Соколовски); отец . Но скоро след това Отец Вилат повел църквата присъединил енорията си към Сирианската православна Църква (т нар. "Яковити"), а по стъпките на [Старокатолицизъм|Старокатолизизма]-късно отново се завърнал в Старокатолицизма. През 1911 &nbsp;г. старокатолическият eпископ Арнолд Харис Матю, стар католически eпископ, влязъл в съюз уния с Антиохийската Патриаршияпатриаршия, но скоро след това се оттеглил, оставяйки зад себе си модел за бъдещето на Западния обряд и неговото присъединяване към Правослаието. През 1926 &nbsp;г. ''Полска Католическа Полската католическа национална църква'', състояща се от шест енории била приета , се присъединила към в Полската Православна Църква православна църква. Тя отслужвала литургията на Свети Григорий и е процъфтявалакато православна общност, докато не била премахната унищожена от Нациститенацистите. [http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-five.html] [http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-four.html]

Връзките на Свсв. &nbsp;Тихон в Западния Обряд са със западния обряд били още по-трайнипродължителни. Докато бил глава на Руската мисия в Америка, някои от епископите вярващите от Епископалната църква били заинтересувани от възможността за присъединяване към Православната църква, но като в същото време да запазят Англиканската англиканската литургия. СвПрез 1892&nbsp;г. св. &nbsp;Тихон, взема през 1892 изпратил на Светия синод англиканския "Книгата за общи молитвиОбщ молитвеник" (Book of Common Prayers), заинтересуван от приложимостта на подобна идеясъс запитване дали е възможно употребата му и при какви обстоятелства. Според отец Едуард Хъджис, св. Рафаил Бруклински е съставил молбата за това проучване. През 1904&nbsp; през 1904г. Светият Синод допуска подобна възможостсинод е приел възможостта за Православна употребата на молитвеника, като се направят необходимите редакции. Свети Синодът е решил, че такива редакции "може да се извършат само на място, в Америка" и е намерил за "желателно да изпрати резултатите от проучването на негово преосвещенство американския епископ Тихон включва многобройни бележки относно ". По време на разглеждането на тази преписка, епископалните християни оттеглили исканията си. Поради това как книгата може до завръщането си в Русия през 1907 г. свети Тихон не успял да бъде използвана по Православен начинприеме в общение нито един англиканин. St. Tikhon did not receive any Episcopalians who used revised Anglican formsВсе пак, неговото участие е поставило основата на бъдещо приемане в общение, както и на литургиката на някои енории от Викарията на Западния обряд, but it lay the groundwork for the reception and liturgics of the Western Rite Vicariate. [3], а по-късно и от [[Руска православна задгранична църква|Руската православна задгранична църква]].

There has been a significant Western Rite movement in FranceВъв франция съществува значително движение в подкрепа на Западния обряд, the largest remaining group thereof being the като най-голямата запазена днес общност е Union des Associations Cultuelles Orthodoxes de Rite Occidental (UACORO - the Union of Western Rite Orthodox Worship AssociationsСъюзът на Православните Сдружения от Западен богослужебен обряд).

The Antiochian Archdiocese received the most stable and successful group of Western Rite parishes, the Society of Clerks Secular of StПрез 1961 г. Basil, in 1961Антиохийският архидиоцез према най-трайната и успешна общност от енории от Западния обряд - Свети Василевия Орден на бялото духовенство. Upon receptionСлед приемането му, they became the Western Rite Vicariateтой става Викарията по Западен обряд, and their leader, Alexander Turner, becoming an Orthodox priest and the Vicar-General of the Vicariate until като неговият водач е ръкоположен за православен свещеник и е определен за Главен викарий на Викарията до 1971г. At his repose, Fr Paul WСлед неговата кончина Отец Пол У.SС. Schneirla became Vicar-GeneralШнейрла става Главен викарий.

Besides the parishes that were in the former SocietyОсвен енориите от бившия орден, other parishes have been received into the Western Rite Vicariate of the Antiochian Archdioceseвъв Викарията по Западен обряд са приети и други енории, especially because ofthe theological and practical devolution of the Episcopal Church Uнай-вече поради отстъпления в богословието и практиките на Епископалната църква в САЩ.S.A. Added to this, several Western Rite missions have been foundedСъщевременно са създадени няколко мисии от Западен обряд, some growing into full parish statusнякои от които са се развили с пълни енории.

The Church of Russia received a New York Old Catholic community in През 1962 as г. Руската църква - архиепископ Иоан (Уендланд) от Руския екзархат за Северна Америка - е приела една нюйоркска старокатолическа общност - манастира Маунт Роял ("Mount Royal Monastery, which later moved to Woodstock"), New Yorkкоято по-късно се е преместила в Уудсток, under Archbishop John (Wendland) of the Russian Exarchate of North AmericaНю Йорк. Later, this community was received by the Russian Orthodox Church Outside Russia, under Archbishop Nikon В последствие тази общност е приета от Руската Задгранична Църква - архиепископ Никон (RklitzskyКрилицки). In През 1993г., the monastery was renamed to манастирът е преименуван на "Христос Спасител" Крайстминстър (Christminster and moved to Providence) и е преместен в Провидънс, Rhode IslandРоуд Айлънд, under Bishop Hilarion of Manhattan (since transferred)при епископ Иларион от Манхатън. It's present abbot is Dom James DescheneНастоящият му игумен е Дон Джеймс Дешин.

In През 1995, the Church of Antioch also established a г. Антиохийската църква създава Британска мисия (British Deanery to absorb converts from the Church of England) с цел да привлече обърнали се към Православието членове на Англиканската църква. Not all of these parishes are Western RiteНе всички от тези енории са от Западен обряд.

Western Rite Orthodoxy, in [[Orthodoxy in Australasia|Australia and New Zealand]], has arisen mostly from Anglican and Continuing Anglican communitiesПравославието от Западен обряд в Австралия и Нова Зеландия възниква предимно от Англикански общности. Archbishop Hilarion Архиепископът на Сидни Иларион (KapralКапрал) of Sydney, ROCORот РПЗЦ е приел под омофора си няколко подобни общности, received some communities under his omophorion; while others have been received by Bishop [[Gibran а други са били приети от епископ Гибран (RamlaweyРамлавейw) of Australia and New Zealand|Gibran]] and Metropolitan Archbishop [[Paul и митрополит Пол (SalibaСалиба) of Australia and New Zealand|Paul]], both under the Church of Antiochи двамата от Антиохийската църква.

Other small groups following the Western Rite have been receivedДруги малки общности, but usually have either had little impactследващи Западния обряд са били приети, or have declared their independence soon after their receptionно обикновенно не са имали голямо влияние или са обявили своята независимост скоро след приемането им.

Some Western Rite parishes are also in the Oriental Orthodox churchesИма някои енории от западен обряд и в Ориенталните православни църкви (Древните източни църкви). The Syrian patriarchate of Antioch consecrated Antonio Francisco Xavier Alvarez as Archbishop of CeylonСирианската патриаршия в Антиохия е ръкоположила Антонио Франциско Ксавиер Алварес за архиепископ на Цейлон, Goa and India in Гоя и Индия през 1889г., authorizing a Roman rite diocese under him; in създавайки подчинен на него диоцез по Римски обряд. През 1891г. Сирианите, the Syrians consecrated the aforementioned Joseph Ren&eacute; Vilatte as archbishop for the American Old Catholicsръкополагат гореспоменатия Жозеф Рене Вилат за архиепископ на американските старокатолици.

North American Western Rite parishes generally follow one Северноамериканските енории от Западния обряд обикновенно следват един (or sometimes bothили понякога и двата) of two types of traditional Western liturgical traditionsот двата вида на Западната литургична традиция. The majority celebrate the Повечето служат в неделя [[Liturgy of Stсветата литургия на св. Tikhon of MoscowТихон Московски]], which is an adaptation of the [[Eucharist|Communion]] service from the 1928 Anglican - преработка на Евхаристийната служба от англиканския "Общ молитвеник" (''Book of Common Prayer'' and ''The Anglican Missal in the American Edition,'' as their Sunday liturgy) и "Англиканската меса в американско издание". Until До 1977, all Western Rite parishes celebrated only the г. всички енории от Западния обряд са служили само [[Liturgy of St. Gregory the GreatЛитургия на свети Григорий Велики|литургията на свети Григорий Велики]], which is a modified form of the ancient Mass known to Roman Catholics before the liturgical reforms of Vatican II in the 1960sкоято е изменена форма на древна меса, позната на римо-католиците отпреди литургичните реформи на Втория ватикански събор през 1960 г. Many parishes within the Western Rite Vicariate continue to celebrate the Gregorian liturgyМного енории от Викарията на Западния обряд продължават да служат Григориевата литургия. Все пак повечето енории от Викарията на Западния обряд However, most WRV parishes celebrate more than one weekly liturgyслужат повече от една литургия седнично, and many of the Tikhonite parishes celebrate the Gregorian liturgy on weekdaysа в много от "Тихонските" енории се отслужва Григориевата литургия през седмицата. The complete Roman rite of Benediction is also authorizedРазрешен е също така и пълния Западен бенедектински обряд.

The Western Rite liturgy has much less repetition than its corresponding elements in the Byzantine riteЛитургията от Западен обряд има по-малко повтарящи се елементи, and generally has a more briskв сравнение с литургията от Византийски обряд и като цяло има по-кратък и сбит изказ. Отслужващите я, succinct manner to it. Celebrants wear distinctive Western vestmentsса облечени в характерните западни одежди, and the faithful follow pious devotional customs particular to their traditionа вярващия народ също следва благочестивите църковни обичаи, as wellхарактерни да тяхната традиция.

Развитието на настоящата служба във Викарията на Западния обряд следва специално да се отбележи:Metropolitan Antony was well aware that the Western Rite was “a work for specialists.” The new Western Rite usage of the Archdiocese was to be guided by “a Commission of Orthodox Theologians,” an advisory committee of qualified clerics or laymen to advise the Metropolitan and determine “the mode of reception of groups desiring to employ the Western Rite, and the character of the rites to be used, as well as the authorization of official liturgical texts.” The first WRV Commission, convened by Metropolitan Antony in 1958, was composed of Fathers Paul Schneirla, Stephen Upson, [[Alexander Schmemann]] and [[John Meyendorff]]. Schneirla, Schmemann, and Meyendorff in particular had seen the Western Rite up close in France, as it had been approved in the Russian Ukase of 1936. Schneirla recalls Schmemann’s work in particular as being key, as he was familiar with the Liturgical Movement within the Roman Catholic and Anglican communions. Schmemann was particularly instrumental in joining together the separate Rites of Initiation of the Rituale Romanum – Baptism, Confirmation and First Holy Communion – into one unified rite, according to the Orthodox understanding.

:In January of 1962Митрополит Антоний е считал, the official Western Rite Directory was issuedче Западният обряд е "работа за специалисти". Въвеждането в употреба на новия Западен обряд в диоцеза е било ръководено от Комисия от православни богослови - консултативен орган, съставен от опитни клирици и канонисти, “establishing liturgical usages and customs and disciplineкойто е съветвал митрополита и е определял "формата за приемане на общностите,” drawing on principles gleaned from the 1904 Moscow Synodal response to Saint Tikhonжелаещи да служат по Западен обряд, the authorization of Western Rite offices by Metropolitan Gerassimos (Messarah) of Beirutестеството на използваните обряди, and the 1932 Russian Ukase of Metropolitan Sergiusкато е и одобрявал официалните литургични текстове". Първата комисия, свикана от митрополит Антоний, е включвала отците Пол Шнейрла, Стивън Ъпсън, [[Александър Шмеман]] и [[http://occidentalisЙоан Майендорф]]. Шнейрла, Шмеман и Майендорф, са имали личен контакт със Западния обряд във Франция, където е употребата му е одобрена с Указ на Руската църква от 1936 г.blogspotШнейрла споменава дейността на Шмеман като ключова, тъй като последният е бил запознат с литургичното развитие в Римокатолическото и Англиканското евхаристиино богослужение.com/2004/09/westernШмеман особено способствал в съединяването на отделните обряди на Римокатолическата Инициация -riteКръщение, Конфирмация и Първо свето причастие -history-part-eightв едно общо тайнство, съгласно православното разбиране.html]

Ironically:През януари 1962 г. е издаден официален справочник на Западния обряд, с които „се установяват литургичните практики, before his committed and pivotal involvement with the architecture of the current usage of the Western Riteобичаи и ред”, Frизхождайки от принципите на отговорите от 1904 г. Schmemann had criticized it in a response to a 1958 article Fr. Schneirla wrote in ''The Word''на Московския синод до свети Тихон, разрешението на Западния обряд от бейрутския митрополит Герасим (Месарах) и Указа на руския митрополит Сергий от 1932 г.[http://wwwoccidentalis.schmemannblogspot.orgcom/2004/byhim09/westernritewestern-rite-history-part-eight.html] However, after his criticisms, Fr. Schmemann worked to establish the Western Rite Vicariate and, later still, taught at the Western Rite seminary in Paris.

==Конгрегации==By far the largest group of these parishes is represented by the [[Western Rite Vicariate]] of the [[Antiochian Orthodox Christian Archdiocese of North America]]Смешното тук е, че преди основното му участието в комисията по установяването на сегашната употреба на Западния обряд, отец Шмемен е разкритикувал неговата употреба в отговор на една статия на отец Шнейрла, публикувана в списание „Словото” ("The Word") през 1958 г. Other Antiochian Western Rite parishes exist in the [[Antiochian Orthodox Archdiocese of Australia and New Zealand]]Въпреки своите предишни критики, отец Шмемен е работил за създаването на Викарията на Западния обряд, а по-късно е преподавал в Семинария по Западен обряд в Париж.

The [[Russian Orthodox Church Outside Russia]] (ROCOR) also has a small number of Western Rite parishes in addition to two monasteries, one located in Tasmania and another in Rhode Island which follows Benedictine liturgical traditions==Общности==Днес най-голямата група от този тип енории е Викарията на Западния обряд на Антиохийската православна християска архиепископия за Северна Америка. The former, St. Petroc Monastery, uses the [[Sarum Rite]] liturgy in English. Missions and Parishes of the ROCOR Western Rite in Tasmania use either the Sarum or "The English Liturgy," an English Use service based upon the 1549 Anglican ''Book of Common Prayer'' but incorporating certain elements of the Sarum UseДруги антиохийски енории от Западен обряд съществуват в Антиохийската православна архиепископия в Австралия и Нова Зеландия.

The [[abbot]]В Руската задгранична православна църква също така има малък брой енории от Западен обряд, Dom Augustin (Whitfield)както и два манастира - на о .Тасмания и на о. Роуд Айлънд, who led the latter monastery of Mount Royal, now named [[Christminster като последният служи по Бенедектинската литургична традиция. В първият манастир – „Свети Петрок” се служи англоезична литургия по Сарумския обряд (Providence, Rhode Islandили обряд от Солзбъри – древна британска литургия)|Christminster]] (or Christ the Savior Monastery), into communion with ROCOR, once remarked to St. [[John Maximovitch]] that it was difficult to promote Western Rite Orthodoxy, whereupon the saint replied: В мисиите и енориите от Западен обряд "Never, never, never let anyone tell you that, in order to be Orthodoxот Архиепископията в Сидни на РЗПЦ се служи или манастирската преработка на Сарумската литургия, you must also be eastern. The West was Orthodox for a thousand yearsили „Английската литургия” – служба на английски език, and her venerable liturgy is far older than any of her heresies."[http://www.christminster.org/historyсъставена основно по англиканския „Общ молитвеник” и някои елементи от Сарумската литургия.htm]

The Отец Дом Августин (Уитфийлд) - игумен на манастира „Маунт роял”, сега преименуван на „Христос Спасител” (или „Крайстминстер”), който е в общение с РЗПЦ, веднъж споменал на [[Orthodox Church of Franceсв. Иоан Максимович]]&mdash;which is currently of ambiguous status with regard to world Orthodoxy, but at one time was cared for by Stче e трудно да се популяризира Православието от Западен обряд, на което светецът отговорил: „Никога, никога, никога не позволявай да ти казват, че за да бъдеш православен, трябва непременно да си източен. Западът е бил православен за хиляда години, а неговата древна литургия е много по-стара от която и да е негова ерес”. [[John Maximovitchhttp://www.christminster.org/history.htm]] and later by the [[Church of Romania]]&mdash;also uses a Western Rite liturgy based on ancient Gallican liturgical materials, though often supplemented by Byzantine elements.

In additionТрябва също така да се отбележи, the [[Holy Synod of Milan]]че съществуват няколко общности, an [[Old Calendarist]] groupкоито използват различни западни обреди, has a few communities (including one monasteryсамоопределят се и са наричани православни, in the United States, in West Milford, New Jersey, the Abbey of the Holy Name) which worship according to Western rites, including a restored [[Sarum Rite]], which differs significantly from that used in ROCORно не са в общение с историческата Православна църква.

It should also be noted that there are a number of groups who follow various Western rites and may call themselves Orthodox but are not part of or in communion with the historic [[Orthodox ChurchФренска православна църква|Френската православна църква]], която е била обгрижвана от [[св. Иоан Максимович]], а по-късно от [[Румънската православна църква]], също служи литургия по Западния обряд – базирана на древни Галски литургични текстове с някои византийски допълнения. В настоящия момент [[Френската православна църква]] съществува като независимо тяло, не е призната и не е в общение с официалната Православна църква. И накрая, в Миланския свети синод - старокалендарна общност, има няколко енории (както и един манастир в САЩ, в Уест Милфорд, Ню Джърси – манастира на Светото име), които служат по Западен обряд, включително и по възстановения Сарумски обряд. Никоя от тези общности не е призната и не е в общение с официалната Православна църква.

The Western Rite in the Orthodox Church is not without its criticsСрещат се и някои критични забележки към Западния обряд в Православната църква. Objections are made in regards to desire for liturgical uniformity within Orthodoxy and fears that Western Rite vicariates or similar Western Rite practices have produced a para-ecclesiastic organization within the ChurchПравени са възражения с оглед на идеята за литургично еднообразие в Православието, както и от опасения, че Викариятите от Западния обряд или подобните им институции са създали парацърковни организации вътре в Църквата. Някои повдигат въпроса за откровеността на енориите от Западния обряд в качеството им на новоприели Православието групи. Some question the sincerity of Western Rite parishes as all or mostlyИ най-convert groups. Finallyнакрая, lack of organic liturgical continuity for the Western Rite troubles some Orthodox Christiansлипсата на пряка литургична традиция на Западния обряд притеснява някои православни християни.

Whether the Western Rite will survive in the Orthodox Church and be accepted by the majority who follow the Byzantine Rite remains yet to be seenПредстои да се види, дали Западният обряд ще се запази и ще бъде приет от мнозинството, което следва Византийския обряд. Междувременно епископите от Византийски обряд, които обгрижват енориите от Западния обряд, както и много от тези, които нямат подобни подведомствени енории, продължават да заявяват, че вярващите от тяхното Западно паство са православни християни и ги приемат в пълно общение с другите вярващи в Църквата. От друга страна, някои православни християни, привърженици на Византийския обряд, не биха участвали в света литургия в енория от Западен обряд, не признават за православни събратята си от Западния обряд (въпреки че са под юрисдикцията на епископи от Византийски обряд, с които са в общение), а ги обявяват за „Римокатолици”, „схизматици” или „униати наобратно”. In the meantimeВсепак никоя православна енория не може да откаже причастяването на верни от канонична енория от Западен обряд, the Byzantine Rite bishops who oversee Western Rite parishes&mdash;and many who oversee no Western Rite parishes&mdash;continue to declare their Western flocks to be Orthodox Christians and regard them as fully in communion with the rest of the Churchнезависимо от отношението си към идеята за Православие по Западен обряд.Няма схизми сред епископите на православната църква по въпроса за енориите от Западния обряд