Западният обряд продължил да се развива. През 1890 в Швейцария в стара католическа енория в Уисконсин, ръководена от отец Йосиф Рене Вилат, който я наследил от отец Владимир (Соколовски); отец Вилат повел църквата по стъпките на [Старокатолицизъм|Старокатолизизма]. През 1911 Арнолд Харис Матю, стар католически eпископ, влязъл в съюз с Антиохийската Патриаршия, но скоро след това се оттеглил, оставяйки зад себе си модел за бъдещето на Западния обряд и неговото присъединяване към Правослаието. През 1926 ''Полска Католическа национална църква'', състояща се от шест енории била приета в Полската Православна Църква и е процъфтявала, докато не била премахната от Нацистите. [http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-five.html] [http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-four.html]
Връзките на Св. Тихон в Западния Обряд са още по-трайни. Докато бил глава на Руската мисия в Америка, някои от епископите били заинтересувани от възможността за присъединяване към Православната църква, но в същото време да запазят Англиканската литургия. Св. Тихон, взема през 1892 "Книгата за общи молитви" (Book of Common Prayers), заинтересуван от приложимостта на подобна идея; през 1904. Светият Синод допуска подобна възможост. Свети Тихон включва многобройни бележки относно това как книгата може да бъде използвана по Православен начин. СвSt. Тихон не получава епископиTikhon did not receive any Episcopalians who used revised Anglican forms, които да ревизират Англиканската церемония, но полага основите за приемане и литургии на [[Западния Викарки Обряд]]but it lay the groundwork for the reception and liturgics of the Western Rite Vicariate. [http://occidentalis.blogspot.com/2004/09/western-rite-history-part-five.html3]
Появило се значимо[[Православна Църква на Франия|Западнообрядно движение във Франция]]There has been a significant Western Rite movement in France, най-голямата група останала от него е ''the largest remaining group thereof being the Union des Associations Cultuelles Orthodoxes de Rite Occidental'' (UACORO - Съюз за Православно Богослужение на Асоциацията Западен Обрядthe Union of Western Rite Orthodox Worship Associations).
====В САЩ====
Антиохската епархия получила най-стабилните и успешни групи от енории към Западния обрядThe Antiochian Archdiocese received the most stable and successful group of Western Rite parishes, [[Общество на Светски Чиновници Свthe Society of Clerks Secular of St. Basil]], през in 1961. На приеманетоUpon reception, те станали Западен Викарски Обрядthey became the Western Rite Vicariate, и техния лидерand their leader, Александър ТърнърAlexander Turner, става православен свещеник и главен викарии на Викариата до becoming an Orthodox priest and the Vicar-General of the Vicariate until 1971. След неговата смъртAt his repose, отец Павел УFr Paul W.СS. Шнайрла става главен викарииSchneirla became Vicar-General.
Освен енориитеBesides the parishes that were in the former Society, които били в бившото Обществоother parishes have been received into the Western Rite Vicariate of the Antiochian Archdiocese, други енории са причислени към Западен Викарски Обряд на Антиохската Епархияespecially because ofthe theological and practical devolution of the Episcopal Church U.S.A. Added to this, ообено заради богословската и практическата дегенерация на Епископската Църква. САЩ добавя растеж в енорииския статусseveral Western Rite missions have been founded, като основава няколко мисии към Западния Обрядsome growing into full parish status.
Руската Църква приема Ню Йоркското Старо - Католическо Общество през The Church of Russia received a New York Old Catholic community in 1962as Mount Royal Monastery, като Планински Кралски манастирwhich later moved to Woodstock, който по-късно се премества в УудстокNew York, Ню Йорк, под ръководството на Архиепископ Джон under Archbishop John (УендландWendland) от Руския Екзархат в Северна Америкаof the Russian Exarchate of North America. По-късноLater, това общество е прието от Руската Православна Църква извън Русияthis community was received by the Russian Orthodox Church Outside Russia, под ръководството на Архиепископ Никон under Archbishop Nikon (РклитцкиRklitzsky). През In 1993, манастирът е преименуван на the monastery was renamed to Christminster и е преместен в Провидънсand moved to Providence, Род АйландRhode Island, под ръководството на Епископ [[Иларион under Bishop Hilarion of Manhattan (Капрал) от Сидни|Иларион от Манхатън]] (след преместванетоsince transferred). Неговият настоящ игумен е Дом [[Джеймс(Дешен)|Джеймс Дешен]]It's present abbot is Dom James Deschene.
====Извън САЩ====
