14
редакции
Промени
редакция без резюме
{{Недопреведено}}
'''Западния обряд''' е клон разновидност на Източно Православното Богослужение православното богослужение основаващ се на литургичните традиции от древността преди -[[Разкол|Големия Разколвеликата схизма]] на Православната църква на запад. Православните християни от Западния обряд силно поддържат защитават пълнотата на православната вяра заедно съвместно с техните събратя следващи Византииското Богослужение, и досега, богослужение. В настоящия момент всички [[свещеник|Енорийски свещенициепископ]]и, които отговарят за подобни [[енория|енории]] са последователи на Византииското Богослужениебогослужение.
{{Западно Богослужение}}
През 1864, 44 годишния [[Йосиф Юлиан Овербек]], бивш свещеник в Германската [[Католическа|Римо-католическа църква]], който напуска духовенстното, разочарован от папското надмощие, лутеран, а по-късно и съпруг, е [[помазан]] в [[Православната църква]]. По - късно, през 1866, тои публикува, ''Католическо православие и Англо - католицизъм'' което поставя основите на неговата работа през следващите 20 години. Година по - късно, започва периодично издаване на ''Православен католически преглед'', с цел да изпъкне Източното Православие и да се отхвърли Католицизма и Протестантството.
През 1867 Овербек дава петиция, с 122 подписа от Оксфордското движение, до Руската Църква за основаването на Западно Обрядна Църква Западнообрядна църква в пълна хармония с Източното Богослужение. Седем Членна Синодална комисия била сформирана,и Овербек бил поканен, да каже своето искане. Идеята била одобрена, и Овербек се заел с предоставянето на план на Западния Обряд. Основата на това, което представил Овербек било от Богслужението през 1570, което добавяло ''epiclesis'' (молба към Бог да освети причастието) и Тройния химн. Този обряд бил представен през 1871, бил изпитан и одобрен от комисията. Овербек насочил усилията си към старото Католическо движение, което отхвърля непогрешимостта на Папата. Той продължил да се въвлича в спорове с Католиците, Англиканите и отказалите се от Източното Православие, използвайки Византииското Богослужение.
През 1876, Овербек апелирал до различни Свети Синоди, пътувайки до Константинопол през 1879. Там той срещнал Вселенския Патриарх, който му дал поучения и извинения. През 1881, Овербек имал голям късмет, когато Вселенската Патриаршия се съгласила, че Западът има правото на западна църква и Богослужение.
