7
редакции
Промени
довършване на биографията му
'''Брюкселският и Белгийски архиепископ Василий (Кривошеин)''' (1900-1985) е един от най-изтъкнатите [[православно богословие|православни богослови]] и [[патристика|патристи]] от най-ново време. Преди началото на [[епископ|епископското]] си служение той прекарва почти две десетилетия на [[Света Гора]] в изучаване на светоотеческото наследство. Неговата личност като духовник и научен работник успешно съчетава широката богословска ерудиция с искрена любов към [[Православие]]то при вярност към духа на [[Отци на Църквата|св. отци]]. За големия научен авторитет на [[архиепископ]] Василий говори и фактът, че той е част от екипа издатели на съчиненията на преп. [[Симеон Нови Богослов]] в поредицата [[Sources chrétiennes]] (SYMÉON LE NOUVEAU THÉOLOGIEN. ''Catéchèses''. Introduction, texte critique et notes par Mgr BASILE KRIVOCHÉINE. Traduction par JOSEPH PARAMELLE, S.J., t. I-III. Paris, 1963-1965). Автор е на множество статии и студии, сред които и на специалното изследване ''Преподобный Симеон Новый Богослов'' (М., 1995). Превежда на руски трудовете на преп. [[Макарий Египетски]].
Василий Кривошеин пристига на Света Гора през 1925 г. заедно с бъдещия старец [[Софроний Сахаров]], с който са били сподвижници, и след две години е постриган за монах в [[руския манастир "Св. Пантелеймон"]]. От 1929 г. до 1942 г. е бил манастирски секретар, като именно през този период успява да се запознае със светоотеческите творби в обителта. 40-е години на 20 век са изпитание и за монашеската република. Под влияние на Студената война, балканските и световни войни противостоенето между "гръкоговорящите" и "славяноговорящите" монаси се засилва. През 1941 г. монахът Василий Кривошеин настоява за промени в състава на ръководството на Света Гора, като иска да се включат в него и представители на скитовете, а не само на манастирите. Той пътува често до България, събира храни и жито за славянските монаси. Сблъсква се със съпротивата на сръбските монаси, които повлияни от противопоставянето от войните предпочитали да гладуват, но не и да приемат храни от България. От 1942 до 1944 г. Василий Кривошеин става [[антипросопос]], тоест постоянен представител на своя манастир в [[Св. Кинотис]] - управата на Св. Гора. Става известен и с това, че иска въвеждането на международен статут на Света Гора. През 1944 г. Василий Кривошеин внася обвинение пред ръководството на Света Гора, в което директно обвинява гръцката държава в отклоняване на средства, дарени от руски благотворителни организации и институции. В писмото си говори и за образуването на етнически групи на Света Гора. През 1947 г. Василий Кривошеин е арестуван и е съден заедно с други руски и български монаси от специален съд в Солун. Осъден е на две години затвор поради "сътрудничество с врага по начин, недостоен за гръцки гражданин, засягане на националното достойнство и улесняване на делото на окупацията...". Тогава той е принуден да напусне Св. Гора, продължавайки официално да се числи към братството на манастира "Св. Пантелеймон".
Успява да посети отново Св. Гора едва през 1977 г.
== Служение във Великобритания ==
От 1951 г. Василий Кривошеин живее в Оксфорд. Същата година е ръкоположен за [[йеродякон]] и [[йеромонах]]. От 1951 г. е под [[юрисдикция]]та на Московската патриаршия. Участва в изготвения от Оксфордския университет Богословски речник на гръцкия светоотечески език. През септември 1951 г. е делегат на Първия международен конгрес на патролозите и участва във всички девет конгреса в Оксфорд до 1979 г. През 1957 г. е ръкоположен за [[архимандрит]], а през 1959 г. е [[настоятел]] на Благовещенския храм в Оксфорд.
== Архиерейско служение ==
Ръкоположен е за Волоколамски епископ през 1959 г, втори помощник на патриаршеския [[екзарх]] в Западна Европа. През 1960 г. е избран за Брюкселски и Белгийски [[епископ]], а малко по-късно през същата година за [[архиепископ]]. На поместния събор на Руската православна църква през 1971 г. се изказва за тайно гласуване при избора на [[патриарх]], но се наложило исканото от властите явно гласуване. През 1980 г. изпраща телеграма на Л. Брежнев, където изразява протеста си от арестуването на [[свещеник]] [[Димитрий Дудко]]. В нея се казва следното: "В качеството си на епископ на Московската патриаршия настоявам за незабавно освобождаване на този достоен свещенослужител". През 1985 г. посещава Ленинград, където получава инсулт и умира. Погребан е в Серафимовото гробище в Санкт Петербург.
