В Православната църква имаме три богослужебни кръга: ежедневен, седмичен и годишен.
'''Ежедневен, седмичен и годишен кръг. ''''''Ежедневен кръг''
Към ежедневното богослужение принадлежат следните последования: [[вечерня]], [[повечерие]] (малко и велико), [[полунощница]], [[утреня]], [[часове]] (първи, трети и шести), [[литургия]] и девети час.
Вечернята се извършва обикновено към залез слънце, повечерието след вечеря, полунощницата след полунощ, утренята към зазоряване, часовете след утренята, литургията след часовете, деветият час след обед, между 3 и 4 часа. За улеснение и краткост обаче полунощницата се извършва по-късно, а някъде и съвсем се пропуска. Часовете и повечерието също често се пропускат. Срещу някои по-големи Господски празници ([[Рождество]], [[Богоявление]], [[Възкресение]], [[Свети Дух (празник)|Свети Дух]]) вечернята се извършва сутрин, свързана със св. Литургия. През време на [[Великият пост|Великия пост]], с изключение на дните събота и неделя, вечернята също се извършва сутрин. Свързване на утренята с вечернята имаме при т.нар. [[всенощно бдение]], което се отслужва срещу празнични дни. Бдението започва срещу залез слънце и продължава цяла нощ или до късно през нощта. То е израз на духовно тържество и молитвено бодърстване.
Богослужебните [[последование|последования]] на седмичния '''Седмичен кръг са изложени в богослужебната книга, наречена [[октоих]] (осмогласник). Всеки един ден от седмицата е посветен на един Божи угодник или на някакво възпоминание. Неделята е посветена на възкресението Христово, понеделникът на св. безплътни сили ([[ангели]]те), вторникът на сИоан Предтеча, срядата на Христовите страдания и Кръст и на Иудиното предателство, четвъртъкът на св. Николай Мирликийски и на св. апостоли, петъкът на св. животворящ Кръст Господен, и съботата на св. Богородица, на всички светии, на св. мъченици и на покойниците. Песните от октоиха отразяват духа и настроенията на честваните събития през седмичните дни. Така например неделните песнопения са радостни и тържествени, в понеделник са умилителни, в сряда и петък покайни, в събота са траурни.За по-голяма прегледност богослужебните последования от денонощния кръг могат да се изразят графически по долупосочения начин.'''
Богослуженията Богослужебните [[последование|последования]] на месечния и годишния седмичния кръг са изложени в 12-те Минеи (месечници)богослужебната книга, а на пасхалния в постния триод (трипеснец) и в пентикостара наречена [[октоих]] (петдесетникаосмогласник). Минеите съдържат службите за всички дни на 12-те месеца и на неподвижните празници; триодът на службите Всеки един ден от Неделята седмицата е посветен на митаря и фарисея до Велика събота включително, а пентикостарът от Възкресение Христово до Неделята след Петдесетница. Триодът и пентикостарът са нещо средно между октоиха и минея те съдържат служби един Божи угодник или на седмични дни (както октоиха), но и празници, напрнякакво възпоминание. Тодоровден, Връбница, Възкресение, Петдесетница, Св. Дух и пр. (както минеите).Празниците се делят Неделята е посветена на подвижни и неподвижни. Подвижни са ония, които се намират във връзка с празника Пасха (Възкресение възкресението Христово, Великден), а неподвижни са ония, които се празнуват винаги понеделникът на едно и също определено число на месецасв. Св. отци на Първия вселенски събор безплътни сили (325 г.[[ангели]]те) наредили, щото Пасха да се празнува в първия неделен ден след мартенското пълнолуние, с цел никога да не съвпада с юдейската пасха. Поради това празникът вторникът на Христовото Възкресение, според православния календар, се пада в един от 35-те дни между 4 април и 8 майсв. По-важните подвижни празници са: Пасха[[Йоан Кръстител|Йоан Предтеча]], Възнесение, Петдесетница, Св. Дух, неделите срядата на месни Христовите страдания и сирни заговезни, Тодоровден, Неделя православна, Връбница, Велики четвъртък, велики Петък Кръст и Велика събота.Неподвижните празници се делят на ГосподскиИудиното предателство, Богородични и светийски.По-важни Господски празници са: Рождество Христово (25.ХII), Обрезание (1.I), Богоявление (6.I), Сретение (2.II) и Преображение (6.VIII). Господски празници са и подвижните четвъртъкът Възкресение, Възнесение и Връбница.По-важни Богородични празници са: Рождество Богородично (8.IХ), Въведение (21на св.ХI), Благовещение (25.III) [[Николай Мирликийски]] и Успение (15.VIII).Светийски са празниците, които са посветени на велики Божии угодници пророци, апостоли, мъченици, преподобни, светители и пр. По-нататък ще се дадат кратки сведения за по-големите празници, тачени от Православната църква.По-големите празници се предшестват от известно число подготвителни дни, определени от св. Църква за пост [[апостол]]и усърдна молитва. Постът, т.е. въздържането от блажна храна, възбудителни напитки и от греховни мисли помага за обуздаване петъкът на страститесв. Постътживотворящ Кръст Господен, съединен с искрена молитва и покаяние, възражда и възвисява душата.Православната църква е определила през годината следните по-продължителни пости: Велик, Петров, Богородичен и Рождествен. Великият пост започва с една седмица съботата на по-слаб пост (Сирница), когато може да се яде млечна храна и яйца. От понеделника след Неделя сиропостна започва строгият пост и специалното великопостно богослужение, които траят до Велика събота включително всичко 48 дни. През първата великопостна неделя някои по-благочестиви християни тримирят (тридневничат), т.е. три дни не ядат, нито пият, като само в сряда след Преждеосвещената литургия вземат „аязма“ (св. Богоявленска вода)[Богородица]], подкрепват се с малко суха храна и отново започват своя тридневен постен и молитвен подвиг. На Благовещение и на Връбница се разрешава риба.Петровият пост започва от понеделник след Неделята на всички [[светец|светии и продължава до Петровден]], на св.Богородичният пост започва от 1 август [[мъченик|мъченици]] и продължава до Успение Богородичнона покойниците. На Преображение Господне се разрешава риба.Коледният пост започва Песните от 15 ноември [[октоих]]а отразяват духа и трае до Рождество Христовонастроенията на честваните събития през седмичните дни.Освен тия пости Църквата е отредила да не се яде блажно в сряда Така например неделните [[песнопение|песнопения]] са радостни и петък на всяка седмицатържествени, както и на следните още дни: Въздвижение на светия Кръств понеделник са умилителни, Кръстовден 14 септември, деня преди Богоявление (5 януари) и Отсичане главата на св. Иоан Предтеча 29 август. Постът в сряда и петък се нарушава през Неделята на митаря и фарисея покайни, през Неделята след Петдесетница, през Светлата неделя (след Великден) и от Рождество Христово до деня преди Богоявлениев събота са траурни.
== Видове богослужебни чинодействия ==''' Месечен и годишен кръг '''
Богослужебните чинодействия по важност Богослуженията на месечния и годишния кръг са изложени в 12-те [[Миней|Минеи]] (месечници), а на пасхалния в постния триод (трипеснец) и в пентикостара (петдесетника). Минеите съдържат службите за всички дни на 12-те месеца и на неподвижните празници; триодът на службите от Неделята на митаря и фарисея до Велика събота включително, а пентикостарът от Възкресение Христово до Неделята след Петдесетница. Триодът и пентикостарът са нещо средно между октоиха и минея те съдържат служби на седмични дни (както октоиха), но и празници, напр. [[Тодоровден]], [[Връбница]], [[Възкресение Христово]], [[Петдесетница]], [[Свети Дух (празник)|Свети Дух]] и пр. (както минеите). Празниците се делят на тайнства1 [[подвижен празник|подвижни]] и треби[[неподвижен празник|неподвижни]]. Тайнствата Подвижни са установени от Господа Иисуса Христа свещенодействияония, при които при произнасяне на определена молитвена формула се изпросва Божията благодатнамират във връзка с празника Пасха (Възкресение Христово, [[Великден]]), а неподвижни са ония, която невидимо които се проявявапразнуват винаги на едно и също определено число на месеца. Св. отци на Първия вселенски събор (325 г.) наредили, като ни очистващото Пасха да се празнува в първия неделен ден след мартенското пълнолуние, възраждас цел никога да не съвпада с юдейската пасха. Поради това празникът на Христовото Възкресение, подкрепяспоред православния календар, освещава се пада в един от 35-те дни между 4 април и спасява8 май. Требите По-важните подвижни празници са установени от Църквата чинодействия: [[Пасха]], [[Възнесение]], [[Петдесетница]], [[Свети Дух (празник)]], неделите на [[месни заговезни|месни]] и [[сирни заговезни]], [[Тодоровден]], [[Неделя православна]], [[Връбница]], [[Велики четвъртък]], чрез които [[Велики петък]] и [[Велика събота]]. Неподвижните празници се измолва Божията помощ при една или друга духовна делят на ''Господски'', ''Богородични'' и телесна потреба''светийски''. В по По-широк смисъл важни ''Господски празници'' са: [[Рождество Христово]] (25.ХII), [[Обрезание Господне]] (1.I), [[Богоявление]] (6.I), [[Сретение Господне]] (2.II) и [[Преображение]] (6.VIII). Господски празници са и подвижните [[Възкресение]], [[Възнесение]] и тайнствата могат да бъдат смятани за треби[[Връбница]]. По-важни ''Богородични празници'' са: [[Рождество Богородично]] (8.IХ), [[Въведение Богородично]] (21.ХI), особено тия[[Благовещение]] (25.III) и [[Успение Богородично]](15.VIII). ''Светийски'' са празниците, които задоволяват частни духовни нуждиса посветени на велики Божии угодници пророци, апостоли, мъченици, преподобни, като напрсветители и пр. тайнство БракПо-нататък ще се дадат кратки сведения за по-големите празници, Елеосвещение и дртачени от Православната църква. Под думата „обред“ пък По-големите празници се разбира външната страна на богослужебните чинодействияпредшестват от известно число подготвителни дни, определени от св. Църква за [[пост]] и усърдна [[молитва]].
== Източници ==
* Арх. Серафим (Алексиев): "Нашата Вяра, Нашата Надежда, Нашата любов" (''При съставянето на настоящата статия са използвани цитати от книгата с разрешението на "Синодално издателство"с разрешение, дадено за "Енциклопедия Двери"). Текстът може да се използва и допълва свободно, тъй като е достъпен под обявените лицензи на проекта. ''
