11 779
редакции
Промени
м
+ar,el,pt
=== Оранта ===
Оранта (на гръцки Οράντα) е причастие от гръцкия глагол ορώ или οράω - ''виждам'', ''гледам'' оттам и названието "Богородица на знамението". Често етимологията неправилно се извежда от [[латински|латинското]] ''oro'' - "моля се", тъй като причастието му е същото - oranta, в превод ''молеща се''. Представлява допоясно изображение на Богородица, която благославя с двете си ръце, с разгърнати длани.<ref>[http://www.vehi.net/florensky/ikonost.html Флоренски, П. Иконостасът. Електронно издание на "Библиотека "Вехи"]</ref> В центъра на изображението, в кръг е изобразен Младенецът, който също благославя. Това е единственият иконографски тип на Богородица с Младенеца, където и двамата са изобразени "ан фас". Според някои изследователи именно този иконографски тип е най-древният, докато други учени предполагат за термин на неговото възникване едва [[11 век|11]]-[[12 век]]. Така или иначе, най-старите образци на Богородица Оранта са [[мозайка|мозаечни]] пана от [[13 век]].
=== Иконостас ===
Изображение на скърбящата Богородица (от латинското Pietas, жалост, милосърдие, благоговение), която оплаква сина си. Без строго определена иконография, но като сюжет твърде разпространена в религиозното изобразително изкуство. В [[ренесанс]]овото изкуство много често Мария се изобразява като скърбяща над тялото на Иисус, но не са редки случаите, когато изображението е стилизирано и Богородица е изобразена сама. Може би най-известна е скулптурната композиция на [[Микеланджело]].
=== Специфични изображения ===
Освен изброените утвърдени канонични изображения, съществуват множество техни разновидности или тълкувания.
==== Иконата на Свети Лука ====
Християнското предание сочи [[Лука (евангелист)|апостол Лука]] за първия иконописец. (Оттам светецът е смятан за патрон на всички художници.) Множество икони (особено т. нар. "чудотворни") са приписвани като авторство именно на този ученик на Христос - Иверската, Йерусалимската, Бачковската, редица изображения на Черната дева. В православната иконография съществува житийна сцена "Свети Лука пише икона на Богородица". Всички тези податки навеждат на мисълта, че апостолът наистина е правил някакви изображения, но неоспорими са фактите, че в ранната християнска [[живопис]] (до [[3 век|3]] - [[4 век]]) подобни изображения не съществуват, а най-ранните паметници, чието авторство се приписва на апостол Лука, са не по ранни от [[8 век]].
==== Богородица "Достойно ест" ====
[[Атон]]ските [[летопис]]и разказват, че през [[982]] г. в една българска [[килия]] към [[манастир]]а "[[Пантократор (манастир)|Пантократор]]" се случило [[чудо]]. [[Монах]]ът, който бил отдаден на усамотение в килията получил чрез видение няколко стиха "Достойно естъ яко блажити тя Богородицу" ''(Достойно е наистина да те облажаваме)'' като допълнение на древния [[химн]] на [[Козма Маюмски]] ''"Честнейшую херувимъ"'' (По-честна от херувимите). В памет на това събитие килията носи и до днес името "Достойно ест". Текстът е включен в богослужението, създадена е нарочна иконография - вариант на Елеуса, но за разлика от класическите изображения, Богородица и Христос се изобразяват гледащи в една посока, докато при класическите изображения на този иконографски тип, малкият Иисус обикновено гледа майка си.
==== "Непресъхващ извор" ====
През [[16 век|16]] - [[17]] век се оформя тържественото изображение ''"Непресъхващ (животворен) извор"''. Всъщност то не е самостоятелен иконографски тип. Представлява внушителна сцена, в центъра на която е Богородица, а наоколо са радващите се светци - от няколко до стотици - това е свързано с композиционни съображения и не засяга теоретичната основа на иконографията. Сред най-ярките български образци са иконите, създадени от майсторите на [[Самоковска школа|Самоковската школа]] [[Захарий Зограф]] и [[Димитър Зограф]].
==== "Неизгаряща къпина" ====
Това иконографско изображение произлиза от тълкуването на библейския разказ ''(Изх. 2:2-3)'', според който Бог се явява на [[Моисей]] като пламък върху една [[къпина]], която гори, без да изгаря. В православието един от [[епитет]]ите, с които е наричана Богородица е именно "Неизгаряща къпина", неизгарящата къпина се разглежда като предобраз на Богородица. Иконографският тип се развива в [[Русия]] някъде около [[14 век|14]] - [[15 век]], най-известни са творбите на [[Андрей Рубльов]] и [[Дионисий (зограф)|Дионисий]].
==== Богородица Катафиги ====
Среща се в едно единствено изображение - на двустранната икона от [[Погановски манастир|Погановския манастир]] ([[1396]] - днес в криптата на храма "Св. Александър Невски). Изображението е уникално по следните причини - Богородица е редом с Йоан Богослов (патрон на манастира) и като че ли се описва библейското събитие, свързано с разпятието. В същото време Богородица е изобразена като млада жена, докато Свети апостол Йоан - като старец, т. е. историчност не може да бъде търсена. Дева Мария е изобразена съобразно източната символика, с изключение на това, че е облечена в тъмносиня дреха - характерно за западната иконография.
В писмени източници иконографията е споменавана няколко пъти, без до нас да са достигнали други конкретни паметници. Самият епитет катафиги (на гръцки καταφύγι, ''убежище''), често се приписва на Богородица, но в чисто иконографски план иконата от манастира "Свети Йоан Богослов" е уникална. Това е едно от редките изображения, където Богородица е с покрити ръце - обикновено иконографските принципи изискват ръцете на светеца да бъдат ясно изобразявани.
==== Сцени ====
Извън тези [[сюжет]]и, Богородица нерядко е изобразявана в различни сцени, било като участник в съответните библейски събития, било в ролята си на небесен застъпник. Сред първите са изображенията на Рождество, Въведение, Бягството в Египет, Благовещение, Успение, които имат повече [[илюстрация|илюстративен]], а не символен характер.
===== Рождество Богородично =====
Рядко съществува като самостоятелно изображение, по често е част от житийните сцени към богородичните икони. Това е един от сюжетите, които дават голяма свобода за иконописеца да разгърне композиционното си въображение.
===== Успение Богородично =====
Описателна икона на Успението с многобройни символни елементи. Обикновено Богородица в рамките на едно изображение е изписана три пъти - веднъж като тялото на Божията майка, лежащо на одър, над него Христос който държи в ръцете си душата ѝ и трети път, в най-горната част на иконата - Богородица на небето.
== Римокатолическото учение за св. Богородица ==
== Български храмове и манастири, посветени на св. Богородица ==
{{Шаблон:Уикипедия|Богородица}}
[[Категория:Богословие]]
[[ar:والدة الإله]]
[[el:Θεοτόκος]]
[[en:Theotokos]]
[[es:Theotokos]]
[[fr:Marie la Mère de Dieu]]
[[mk:Пресвета Богородица]]
[[pt:Mãe de Deus]]
[[ro:Maica Domnului]]
