11 779
редакции
Промени
м
[[Картинка:Feofan Donskaja.jpg|thumb|right|200px|Донската Богородица (Елеуса)]]
+ar,el,pt
=== Богородица Елеуса ===
Богородица прегръща Младенеца, допряла е лицето си до неговото. В този случай е характерно изпускането на една от трите звезди, тъй като според [[символ]]иката си те са обозначение на троичния по лица (според християнството) Бог, т.е. след като едно от тези лица е изобразено, то няма нужда да бъде символно упоменавано допълнително. От тази иконография произлизат допълнително "Елеуса то кико" (смееща се, или играеща), "Достойно ест", "Галактотрофуса" (млекопитателница), утвърдени иконографии като "Владимировската", "Казанската" Богородица, известната чудотворна икона от [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]] също е изпълнена съобразно тази иконография.
=== Оранта ===
Оранта (на гръцки Οράντα) е причастие от гръцкия глагол ορώ или οράω - ''виждам'', ''гледам'' оттам и названието "Богородица на знамението". Често етимологията неправилно се извежда от [[латински|латинското]] ''oro'' - "моля се", тъй като причастието му е същото - oranta, в превод ''молеща се''. Представлява допоясно изображение на Богородица, която благославя с двете си ръце, с разгърнати длани.<ref>[http://www.vehi.net/florensky/ikonost.html Флоренски, П. Иконостасът. Електронно издание на "Библиотека "Вехи"]</ref> В центъра на изображението, в кръг е изобразен Младенецът, който също благославя. Това е единственият иконографски тип на Богородица с Младенеца, където и двамата са изобразени "ан фас". Според някои изследователи именно този иконографски тип е най-древният, докато други учени предполагат за термин на неговото възникване едва [[11 век|11]]-[[12 век]]. Така или иначе, най-старите образци на Богородица Оранта са [[мозайка|мозаечни]] пана от [[13 век]].
=== Иконостас ===
Изображение на скърбящата Богородица (от латинското Pietas, жалост, милосърдие, благоговение), която оплаква сина си. Без строго определена иконография, но като сюжет твърде разпространена в религиозното изобразително изкуство. В [[ренесанс]]овото изкуство много често Мария се изобразява като скърбяща над тялото на Иисус, но не са редки случаите, когато изображението е стилизирано и Богородица е изобразена сама. Може би най-известна е скулптурната композиция на [[Микеланджело]].
=== Специфични изображения ===
Освен изброените утвърдени канонични изображения, съществуват множество техни разновидности или тълкувания.
==== Иконата на Свети Лука ====
Християнското предание сочи [[Лука (евангелист)|апостол Лука]] за първия иконописец. (Оттам светецът е смятан за патрон на всички художници.) Множество икони (особено т. нар. "чудотворни") са приписвани като авторство именно на този ученик на Христос - Иверската, Йерусалимската, Бачковската, редица изображения на Черната дева. В православната иконография съществува житийна сцена "Свети Лука пише икона на Богородица". Всички тези податки навеждат на мисълта, че апостолът наистина е правил някакви изображения, но неоспорими са фактите, че в ранната християнска [[живопис]] (до [[3 век|3]] - [[4 век]]) подобни изображения не съществуват, а най-ранните паметници, чието авторство се приписва на апостол Лука, са не по ранни от [[8 век]].
==== Богородица "Достойно ест" ====
[[Атон]]ските [[летопис]]и разказват, че през [[982]] г. в една българска [[килия]] към [[манастир]]а "[[Пантократор (манастир)|Пантократор]]" се случило [[чудо]]. [[Монах]]ът, който бил отдаден на усамотение в килията получил чрез видение няколко стиха "Достойно естъ яко блажити тя Богородицу" ''(Достойно е наистина да те облажаваме)'' като допълнение на древния [[химн]] на [[Козма Маюмски]] ''"Честнейшую херувимъ"'' (По-честна от херувимите). В памет на това събитие килията носи и до днес името "Достойно ест". Текстът е включен в богослужението, създадена е нарочна иконография - вариант на Елеуса, но за разлика от класическите изображения, Богородица и Христос се изобразяват гледащи в една посока, докато при класическите изображения на този иконографски тип, малкият Иисус обикновено гледа майка си.
==== "Непресъхващ извор" ====
През [[16 век|16]] - [[17]] век се оформя тържественото изображение ''"Непресъхващ (животворен) извор"''. Всъщност то не е самостоятелен иконографски тип. Представлява внушителна сцена, в центъра на която е Богородица, а наоколо са радващите се светци - от няколко до стотици - това е свързано с композиционни съображения и не засяга теоретичната основа на иконографията. Сред най-ярките български образци са иконите, създадени от майсторите на [[Самоковска школа|Самоковската школа]] [[Захарий Зограф]] и [[Димитър Зограф]].
==== "Неизгаряща къпина" ====
Това иконографско изображение произлиза от тълкуването на библейския разказ ''(Изх. 2:2-3)'', според който Бог се явява на [[Моисей]] като пламък върху една [[къпина]], която гори, без да изгаря. В православието един от [[епитет]]ите, с които е наричана Богородица е именно "Неизгаряща къпина", неизгарящата къпина се разглежда като предобраз на Богородица. Иконографският тип се развива в [[Русия]] някъде около [[14 век|14]] - [[15 век]], най-известни са творбите на [[Андрей Рубльов]] и [[Дионисий (зограф)|Дионисий]].
==== Богородица Катафиги ====
Среща се в едно единствено изображение - на двустранната икона от [[Погановски манастир|Погановския манастир]] ([[1396]] - днес в криптата на храма "Св. Александър Невски). Изображението е уникално по следните причини - Богородица е редом с Йоан Богослов (патрон на манастира) и като че ли се описва библейското събитие, свързано с разпятието. В същото време Богородица е изобразена като млада жена, докато Свети апостол Йоан - като старец, т. е. историчност не може да бъде търсена. Дева Мария е изобразена съобразно източната символика, с изключение на това, че е облечена в тъмносиня дреха - характерно за западната иконография.
В писмени източници иконографията е споменавана няколко пъти, без до нас да са достигнали други конкретни паметници. Самият епитет катафиги (на гръцки καταφύγι, ''убежище''), често се приписва на Богородица, но в чисто иконографски план иконата от манастира "Свети Йоан Богослов" е уникална. Това е едно от редките изображения, където Богородица е с покрити ръце - обикновено иконографските принципи изискват ръцете на светеца да бъдат ясно изобразявани.
==== Сцени ====
Извън тези [[сюжет]]и, Богородица нерядко е изобразявана в различни сцени, било като участник в съответните библейски събития, било в ролята си на небесен застъпник. Сред първите са изображенията на Рождество, Въведение, Бягството в Египет, Благовещение, Успение, които имат повече [[илюстрация|илюстративен]], а не символен характер.
===== Рождество Богородично =====
Рядко съществува като самостоятелно изображение, по често е част от житийните сцени към богородичните икони. Това е един от сюжетите, които дават голяма свобода за иконописеца да разгърне композиционното си въображение.
===== Успение Богородично =====
Описателна икона на Успението с многобройни символни елементи. Обикновено Богородица в рамките на едно изображение е изписана три пъти - веднъж като тялото на Божията майка, лежащо на одър, над него Христос който държи в ръцете си душата ѝ и трети път, в най-горната част на иконата - Богородица на небето.
== Римокатолическото учение за св. Богородица ==
== Български храмове и манастири, посветени на св. Богородица ==
{{Шаблон:Уикипедия|Богородица}}
[[Категория:Богословие]]
[[ar:والدة الإله]]
[[el:Θεοτόκος]]
[[en:Theotokos]]
[[es:Theotokos]]
[[fr:Marie la Mère de Dieu]]
[[mk:Пресвета Богородица]]
[[pt:Mãe de Deus]]
[[ro:Maica Domnului]]
