Промени

Съборът осъдил това мнение като [[ерес]], защото по този начин Иисус се разделял на две лица — едно, което било дете на Мария, и второ с божествена природа, което не било нейно дете. Било решено, че макар и Христос да има две природи — божествена и човешка, —, те били завинаги съединени в едно Лице. Мария, като майка на Божия Син, може да бъде наречена Майка на Бога. Накрая Несторий също се съгласил с употребата на името "Богородица", отдавайки разногласията на влагането на различно съдържание в думите.

Най-често срещаните в [[Иконографияиконография]]та я изобразява изображения на Богородица са символните образи, в които тя държи Младенеца Иисус Христос. Те се подразделят на два основни типа - ''Одигиртия - на [[гръцки]] Οδηγήτρια "Пътеводителка"'' - Богородица държи малкия Иисус и го сочи като "Пътя, Истината и Живота"), или ''Елеуса - Ελεούσα - "Милостива", "Милваща", в специализираната българска научна литература терминът неправилно се превежда обикновено като "Умиление"''. Тези основни архетипи дават началото на редица следващи иконографски типове "Богородица - неувяхващ цвят", "Играеща Богородица", "Богородица троеручица" и т.н. Иконографиите, утвърдени със собствени имена като Царица"Владимировска Богородица", "Иверска Богородица" са разновидности на тези два основни иконографски архетипа. Отделно Богородица бива изобразявана в различни [[житийни сцени|сцени]] - например при иконографския тип "Рождество Христово", "Сретение Господне", "Сватбата в Кана Галилейска", "Успение Богородично", в различни илюстративни изображения. Извън чисто вероучителните разлики, отразени в някои изображения, между иконографията, възприета в римокатолицизма и източното православие, има тъждество. Но докато на Запад се набляга обикновено на духовно-нравственото значение (обикновено там Богородица се описва в сини одежди - символ на небесното и нематериалното), то в източната иконопис тя обикновено е изобразена в пурпур - символ на мъдростта. Във всички по-ранни образци, а на Изток и до днес, на двете рамена на Богородица, а също на челото и се изобразяват звезди - алюзия с [[Витлеемска звезда|Витлеемската звезда]]. Три - с идеята да подчертаят нейното "приснодевство" - т. е. тя е девица преди, седяща по време и след зачатието на трон Христос. В някои случаи една от тези звезди може да бъде пропусната, особено при иконографския тип Елеуса. === Богородица Одигиртия === Това изображение, според старинната християнска традиция, води началото си от първото изображение на Богородица. Тя е изобразена в тържествена поза, обикновено допоясно, с лявата си ръка придържа Младенеца, а с дясната го сочи, като "Пътят, Истината и държаща Животът". Смята се, че от одигитрия е произлязла иконографията "Богородица - неувяхващ цвят". Характерни изображения са мозайките в истанбулската [[Света София|"Св. София"]], намиращите се в [[крипта]]та на коленете [[храм]]а "[[Храм-паметник Свети Александър Невски|Св. Александър Невски]]" няколко икони от [[Несебър]] ([[16 век|16]]-[[17 век]]), т. нар. "Йерусалимска Богородица", двустранната икона в ''Църковния историко-археологически музей'' - [[София]] и др. === Богородица Елеуса === Богородица прегръща Младенеца, допряла е лицето си Младенецдо неговото. В този случай е характерно изпускането на една от трите звезди, молеща тъй като според [[символ]]иката си те са обозначение на троичния по лица (според християнството) Бог, т.е. след като едно от тези лица е изобразено, то няма нужда да бъде символно упоменавано допълнително. От тази иконография произлизат допълнително "Елеуса то кико" (смееща се , или играеща), "Достойно ест", "Галактотрофуса" (млекопитателница), утвърдени иконографии като "Владимировската", "Казанската" Богородица, известната чудотворна икона от [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]] също е изпълнена съобразно тази иконография. === Оранта ===Оранта (на гръцки Οράντα) е причастие от гръцкия глагол ορώ или държаща οράω - ''виждам'', ''гледам'' оттам и названието "Богородица на знамението". Често етимологията неправилно се извежда от [[латински|латинското]] ''oro'' - "моля се", тъй като причастието му е същото - oranta, в превод ''молеща се''. Представлява допоясно изображение на Богородица, която благославя с двете си ръце , с разгърнати длани. В центъра на изображението, в кръг е изобразен Младенецът, който също благославя. Това е единственият иконографски тип на Богородица с Младенеца, където и двамата са изобразени "ан фас". Според някои изследователи именно този иконографски тип е най-древният, докато други учени предполагат за термин на неговото възникване едва [[11 век|11]]-[[12 век]]. Така или иначе, най-старите образци на Богородица Оранта са [[мозайка|мозаечни]] пана от [[13 век]]. === Иконостас === В православния [[иконостас]] първата от иконите от северната страна на [[царски двери|царските двери]] е задължително богородична, независимо от иконографския тип. Освен това образът на скърбящата Мария се изобразява задължително на северната [[венчилка]] до Разпятието, а също на северната част на царските двери (на южната е архангел Гавраил - така цялостно се получава сюжетът Благовещение). === Други канонични иконографски типове === ==== Дейсис ====[[Дейсис]]ът (''моление'') е един от символите на [[страшен съд|Страшния съд]]. Представлява изображение на Христоскато Велик Архиерей с молещите се от двете страни Богородица и Св. [[Йоан Кръстител]]. Възниква през [[8 век]]. Изобразява я лежаща През [[9 век]] император [[Василий I Македонец]] препоръчва поставянето на това изображение пред [[олтар]]а (някои автори приписват създаването на този иконографски тип именно на императора, което е по-скоро продиктувано от благочестиви помисли, отколкото е разсъждение на базата на конкретни факти). Дейсисът съществува като самостоятелна икона във вида, описан по-горе, но впоследствие се появява (като не задължителен) т. нар. "дейсисен ред" на иконостаса - след раждането Богородица и св. Йоан Предтеча се добавят различни светци, символиката е, че те се застъпват пред Бога да опрощаването на човешките грехове по време на Страшния съд. ==== Пиета ==== Изображение на скърбящата Богородица (от латинското Pietas, жалост, милосърдие, благоговение), която оплаква сина си. Без строго определена иконография, но като сюжет твърде разпространена в религиозното изобразително изкуство. В [[ренесанс]]овото изкуство много често Мария се изобразява като скърбяща над тялото на Иисус, но не са редки случаите, когато изображението е стилизирано и Богородица е изобразена сама. Може би най-известна е скулптурната композиция на [[Микеланджело]]. === Специфични изображения === Освен изброените утвърдени канонични изображения, съществуват множество техни разновидности или тълкувания. ==== Иконата на Свети Лука ==== Християнското предание сочи [[Лука (евангелист)|апостол Лука]] за първия иконописец. (Оттам светецът е смятан за патрон на всички художници.) Множество икони (особено т. нар. "чудотворни") са приписвани като авторство именно на този ученик на Христос - Иверската, Йерусалимската, Бачковската, редица изображения на Черната дева. В православната иконография съществува житийна сцена "Свети Лука пише икона на Богородица". Всички тези податки навеждат на мисълта, че апостолът наистина е правил някакви изображения, но неоспорими са фактите, че в ранната християнска [[живопис]] (до [[3 век|3]] - [[4 век]]) подобни изображения не съществуват, а най-ранните паметници, чието авторство се приписва на апостол Лука, са не по ранни от [[8 век]]. ==== Богородица "Достойно ест" ==== [[Атон]]ските [[летопис]]и разказват, че през [[982]] г. в една българска [[килия]] към [[манастир]]а "[[Пантократор (манастир)|Пантократор]]" се случило [[чудо]]. [[Монах]]ът, който бил отдаден на усамотение в килията получил чрез видение няколко стиха "Достойно естъ яко блажити тя Богородицу" ''(Достойно е наистина да те облажаваме)'' като допълнение на древния [[химн]] на [[Козма Маюмски]] ''"Честнейшую херувимъ"'' (По-честна от херувимите). В памет на това събитие килията носи и до днес името "Достойно ест". Текстът е включен в богослужението, създадена е нарочна иконография - вариант на Елеуса, но за разлика от класическите изображения, Богородица и Христос се изобразяват гледащи в една посока, докато при нейното класическите изображения на този иконографски тип, малкият Иисус обикновено гледа майка си.   ==== "Непресъхващ извор" ==== През [[16 век|16]] - [[17]] век се оформя тържественото изображение ''"Непресъхващ (животворен) извор"''. Всъщност то не е самостоятелен иконографски тип. Представлява внушителна сцена, в центъра на която е Богородица, а наоколо са радващите се светци - от няколко до стотици - това е свързано с композиционни съображения и не засяга теоретичната основа на иконографията. Сред най-ярките български образци са иконите, създадени от майсторите на [[Самоковска школа|Самоковската школа]] [[Захарий Зограф]] и [[Димитър Зограф]]. ==== "Неизгаряща къпина" ==== Това иконографско изображение произлиза от тълкуването на библейския разказ ''(Изх. 2:2-3)'', според който Бог се явява на [[Моисей]] като пламък върху една [[къпина]], която гори, без да изгаря. В православието един от [[епитет]]ите, с които е наричана Богородица е именно "Неизгаряща къпина", неизгарящата къпина се разглежда като предобраз на Богородица. Иконографският тип се развива в [[Русия]] някъде около [[14 век|14]] - [[15 век]], най-известни са творбите на [[Андрей Рубльов]] и [[Дионисий (зограф)|Дионисий]]. ==== Богородица Катафиги ==== Среща се в едно единствено изображение - на двустранната икона от [[Погановски манастир|Погановския манастир]] ([[1396]] - днес в криптата на храма "Св. Александър Невски). Изображението е уникално по следните причини - Богородица е редом с Йоан Богослов (патрон на манастира) и като че ли се описва библейското събитие, свързано с разпятието. В същото време Богородица е изобразена като млада жена, докато Свети апостол Йоан - като старец, т. е. историчност не може да бъде търсена. Дева Мария е изобразена съобразно източната символика, с изключение на това, че е облечена в тъмносиня дреха - характерно за западната иконография. В писмени източници иконографията е споменавана няколко пъти, без до нас да са достигнали други конкретни паметници. Самият епитет катафиги (на гръцки καταφύγι, ''убежище''), често се приписва на Богородица, но в чисто иконографски план иконата от манастира "Свети Йоан Богослов" е уникална. Това е едно от редките изображения, където Богородица е с покрити ръце - обикновено иконографските принципи изискват ръцете на светеца да бъдат ясно изобразявани. ==== Сцени ==== Извън тези [[сюжет]]и, Богородица нерядко е изобразявана в различни сцени, било като участник в съответните библейски събития, било в ролята си на небесен застъпник. Сред първите са изображенията на Рождество, Въведение, Бягството в Египет, Благовещение, Успение, които имат повече [[успениеилюстрация|илюстративен]], а не символен характер. ===== Рождество Богородично ===== Рядко съществува като самостоятелно изображение, по често е част от житийните сцени към богородичните икони. Това е един от сюжетите, които дават голяма свобода за иконописеца да разгърне композиционното си въображение. ===== Успение Богородично ===== Описателна икона на Успението с многобройни символни елементи. Обикновено Богородица в рамките на едно изображение е изписана три пъти - веднъж като тялото на Божията майка, лежащо на одър, над него Христос който държи в ръцете си душата ѝ и трети път, в най-горната част на иконата - Богородица на небето.

Учението на Римокатолическата църква за св. Богородица се различава от православното с [[догмат]]а за "непорочното зачатие на Дева Мария" , или Immaculata Conceptio. Текстът на този догмат е следният: ''"Преблажената Дева Мария от първия момент на своето зачатие поради особената благодат и благоволението на Всемогъщия Бог и предвид заслугите на Спасителя на човешкия род Иисус Христос е била запазена недокосната от всякакво петно на [[първороден грях|първородния грях]]"''. Това учение, чуждо на църковната [[традиция]], е обявено за догмат от папа [[Пий IX]] през 1854 г. Логиката му е следната: не е възможно Христос да се роди безгрешен, ако майка Му носи в себе си първородния грях, към който е причастно цялото човечество след [[грехопадение]]то. Следователно, природата на Дева Мария също е свободна от първородния грях.

Православна Православната църква учи, че "от родените от жена, само Господ Иисус Христос е имал непорочно рождение" (св. [[Амвросий Медиолански]]). За всички останали важат думите: “Затова, както чрез “чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха -  — смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха”( Рим. 5:12). Св.  Богородица е била свободна от всеки личен грях, но като родена от смъртни хора, не е била свободна от първородния.