Промени

[[Картинка:Bogorodiza.png|мини|180п|Детайл от мозайка в "Св.София" - Константинопол]]

Третият [[Вселенски събор ]] в Ефес решава спора, дали Дева Мария трябва да се нарича Богородица или не. Богословският смисъл на прозвището "Богородица" бил да се подчертае, че Иисус, Синът на Мария, бил абсолютен Бог, както и абсолютно Човек и тези две природи на Иисус (Божествената и Човешката)били съединени в едно конкретно лице на Св. Троица, а именно Бог Слово. Противното мнение застъпвал [[Несторий]], по онова време Константинополски патриарх, който твърдял, че Дева Мария трябва да се нарича "Христородица", тоест "Майка на Христос". По този начин той искал да ограничи ролята й до майка само на човешката природа на Христос, а не на неговата Божествена природа.

Съборът осъдил това мнение като [[ерес]], защото по този начин Иисус се разделял на две лица - едно, което било дете на Мария, и второ с Божествена природа, което не било нейно дете. Било решено, че макар и Христос да има две природи - Божествена и човешка, те били завинаги съединени в едно Лице. Мария, като майка на Божия Син, може да бъде наречена Майка на Бога. Накрая Несторий също се съгласил с употребата на името "Богородица", отдавайки разногласията на влагането на различно съдържание в идиомите.