Схоластика

Схоластика (лат. scholastica, от гр. scholastikós — учен) - средновековна философска школа в Западна Европа (11-14 век), целяща да даде теоретично обяснение на религиозния мироглед. Основната идея на схоластиката е обосноваването на религиозните догмати чрез логическите методи за доказателство. Използва като фундамент идеи от античната философия (Платон, Аристотел, неоплатоническата традиция и т.н.). Посредством подобен апарат се е осъществявала систематизация на богословското познание в така наречените „суми” (сводки, обощения) на телогията.

Известен представител на схоластичния метод е Тома Аквински. През 15 век става очевидна несъвместимостта на схоластичния метод с по-нататъшното развитие на естествознанието, което води до упадък на схоластиката.

В преносен смисъл – схоластика е всяко болезнено умуване, откъснато от живота, основано на твърде отвлечени разсъждния.