Причастният или киноникът представлява стих (или стихове) от псалом, който се пее по време на причастяването на свещенослужителите в олтара. Причастни имат всички източни литургични чинове. Най-древният причастен използван в източната църква е Пс. 33:9 “Вкусете и ще видите, колко благ...”. За него се споменава в Апостолски постановления (380 г.) и в 23 тайноводческа катехеза на св. Кирил Иерусалимски (+ 386). По времето на св. Йоан Златоуст в Константинопол за причастен използвали Пс.144 “Ще Те превъзнасям, Боже мой...”. По времето на император Юстиниан (+ 565) за причастен започнали да използват “На Твоята Тайна вечеря за участник ме приеми...”. В Александрийската църква пеели Пс. 44:1 “Из сърцето ми се изля...”. Несторианите пеели Пс. 149:1 “хвала Нему в събранието на светиите...”, а коптите Пс. 50 “Помилуй ме Боже...”. Обикновено причастните стихове били съобразявани с прокимена. С намаляването броят на приемащите причастие намалявал и броя на пятите стихове. Постепенно започнали да пеят само един стих. Пеенето му обхващало причастяването на свещенослужителите и причастяването на християните, които били свързани. В Римската литургия причастният се нарича communio и се състои от стиховете на псалми, които не са толкова различни за различните празници, но се променят за различните дни от седмицата. В Мозарабската литургия причастният, рядко наричан communio, понякога наричан “за пристъпване” ad accedendum. В Несторианската литургия причастният, наречен респонзорий се състои от две части, разделящи някои възгласи и действия на свещеника. В българския Часослов са отбелязани Причастни за всеки ден, когато се извършва Литургия. На Господските и Богородични празници и на Преждеосвещена Литургия се пеят особени причастни.
Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: форматиране. Можете да натиснете на редактиране и да нанесете нужните корекции.== Източници ==
- Дякон Иван Иванов: "Между ангелите и човеците. Литургическата музикално-химнографска традиция на исихазма".