Богородица

Църковното учение за св. Богородица

Св. Богородица е майката на Иисус Христос, въплътеното второ Лице на Св. Троица. В нейно лице Църквата признава единственото творение в създадения от Бога свят (материален и духовен), което е достигнало крайната цел на тварното битие: съвършено единение с Бога и максимална реализация на всички жизнени способности.

Св. Богородица била счетена за достойна да участва със своята природна енергия (енергия на волята, но и енергията на майчинството) в единното действие на Божеството, тоест в самия Божествен живот.

Св. Богородица не е предоставила на Бога само своя биологичен организъм, но Църквата учи, че при Своето въплъщение Бог е приел не само човешка плът, но "плът, одушевена с разумна и мислеща душа" (св. Йоан Дамаскин).

Трети вселенски събор в Ефес, 431 г.

Третият Вселенски събор в Ефес решава спора, дали Дева Мария трябва да се нарича Богородица или не. Богословският смисъл на прозвището "Богородица" бил да се подчертае, че Иисус, Синът на Мария, бил абсолютен Бог, както и абсолютно Човек и тези две природи на Иисус (Божествената и Човешката)били съединени в едно конкретно лице на Св. Троица, а именно Бог Слово. Противното мнение застъпвал Несторий, по онова време Константинополски патриарх, който твърдял, че Дева Мария трябва да се нарича "Христородица", тоест "Майка на Христос". По този начин той искал да ограничи ролята й до майка само на човешката природа на Христос, а не на неговата Божествена природа.

Съборът осъдил това мнение като ерес, защото по този начин Иисус се разделял на две лица - едно, което било дете на Мария, и второ с Божествена природа, което не било нейно дете. Било решено, че макар и Христос да има две природи - Божествена и човешка, те били завинаги съединени в едно Лице. Мария, като майка на Божия Син, може да бъде наречена Майка на Бога. Накрая Несторий също се съгласил с употребата на името "Богородица", отдавайки разногласията на влагането на различно съдържание в идиомите.

Св. Богородица в църковната поезия

Езикът на църковната поезия използва за св. Богородица всевъзможни образи от света на природата, за да изрази идеята за универсално обновление на тварния свят в нейно лице. Дева Мария е наричана "небе", "благодатна земя", "неразрушима скала", "камък, напояващ жадните за живот", "плодородна почва" и др.

Църквата я нарича още "новата Ева", която чрез свободната си воля избра съвършеното Богообщение и живот без смърт, за разлика от "първата Ева", която пак чрез свободната си воля избра автономен от Бога живот, ограничен от разрухата и смъртта.

Св. Богородица в иконографията

Иконографията я изобразява като Царица, седяща на трон и държаща на коленете си Младенец, молеща се или държаща в ръце Христос. Изобразява я лежаща след раждането или при нейното успение.

Римокатолическото учение за св. Богородица

Учението на Римокатолическата църква за св. Богородица се различава от православното с догмата за "непорочното зачатие на Дева Мария" или Immaculata Conceptio. Текстът на този догмат е следният: "Преблажената Дева Мария от първия момент на своето зачатие поради особената благодат и благоволението на Всемогъщия Бог и предвид заслугите на Спасителя на човешкия род Иисус Христос е била запазена недокосната от всякакво петно на първородния грях". Това учение, чуждо на църковната традиция, е обявено за догмат от папа Пий IX през 1854 г. Логиката му е следната: не е възможно Христос да се роди безгрешен, ако майка Му носи в себе си първородния грях, към който е причастно цялото човечество след грехопадението. Следователно, природата на Дева Мария също е свободна от първородния грях.

Православна църква учи, че "от родените от жена, само Господ Иисус Христос е имал непорочно рождение" (св. Амвросий Медиолански). За всички останали важат думите: “Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха - смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха”( Рим. 5:12). Св. Богородица е била свободна от всеки личен грях, но като родена от смъртни хора, не е била свободна от първородния.