Христо Николов Кодов

Христо Николов Кодов е роден на 15 (28) август 1901 г. в Калофер. Прекарва детството си в Истанбул. Там за първи път се появяват интересите му към на езикознанието. Завърнал се в България през 1916 г., на следващата година постъпва в Софийската духовна семинария, която завършва през 1923 г., след което – до 1927 г. – следва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През време на обучението си слуша лекции при Беньо Цонев, Любомир Милетич, Йордан Иванов, Иван Шишманов, Боян Пенев и др. Ключова роля за формирането му като езиковед има световноизвестният Стефан Младенов, който го насочва към проблемите на сравнителното индоевропейско езикознание.

Завършва обучението си с кратка специализация в Полша, където има възможността да се запознае с научните достижения на най-добрите представители на Краковската школа. Друга фигура, която изиграва важна роля в изграждането му като специалист, е Маню Стоянов, който през 60-те години го привлича за съвместна работа по описа на славянските ръкописи в Народната библиотека.

Завърнал се от Полша, той е назначен за преподавател по класическите езици в Първа мъжка гимназия в София. Още в самото начало на учителските си години публикува своята първа научна монография: Подвижното българско ударение и неговото отношение към праславянското ударение. І. Съществителни имена (С., 1929 г.). Следват нови научни публикации, важно място сред които заема Езикът на тракийските българи (1935 г.) – студия, появила се като резултат от участието му в експедиция под ръководството на Стефан Младенов.

Събитията след 9 септември 1944 г. и свързаните с тях репресии срещу българската интелигенция се отразяват и върху съдбата на младия учен. След 1944 г. липсват сведения за живота му. Официално нищо не е известно за неговия живот и дейност, чак до времето на Никита Хрушчов и отзвука от настъпилото общо разведряване в България в края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век. Единствената податка за живота на проф. Кодов в този период е от Боряна Христова, която разказва, че “въпреки че владее 7 езика и е вече изграден специалист-езиковед, той е принуден да се пенсионира като шлосер”.

Заедно с други оцелели след 1944 г. видни български учени, в началото на 60-те години проф. Кодов отново се появява на научното поприще като сътрудник на БАН и Народната библиотека, а от 1965 г. вече и официално – нещатен сътрудник на Института по история на БАН. От началото на 1977 г. той е “старши научен сътрудник, ІІ степен” в Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия (решение на Научния съвет на института от 7 февруари 1977 г.). По решение на Св. Синод на БПЦ от 19 март с.г. той е назначен на постоянна работа в Института, а по-късно става и негов заместник-директор.

Междувременно проф. Кодов преподава и в Духовната Академия “Св. Климент Охридски”, където чете лекции по дисциплината Църковнославянски език (с оглед на старобългарския). В това си качество той е и член с право на съвещателен глас на Научния съвет на Църковно-историческия и архивен институт от момента на неговото учредяване.

През 1978 и 1979 г. проф. Кодов е инициатор за сформирането на екипа по описването на славянските ръкописи в Зографския манастир на Атон и основен участник в него. С Българската православна църква и със сградата на пл. “Ленин” 19, проф. Кодов остава свързан до края на живота си. Кръгът на преките и непреките негови ученици днес включва много от научните работници в областта на славистиката като цяло, както и преподаватели по богословие и висши клирици на БПЦ.

Проф. Христо Кодов напуска този свят след кратко боледуване на 17 юли 1982 г. Опелото му извършва на 19 юли лично приснопаметният Стобийски епископ Арсений (по-късно Пловдивски митрополит, а по-това време Главен секретар на Св. Синод) в храма на Централните софийски гробища, заедно с множество свещеници. Надгробно слово произнася един от най-близките ученици на професора – Божидар Райков. На опелото присъства цветът на българската славистика.

Списъкът с научните трудове на проф. Кодов е дълъг. Сред най-важните издания, плод лично на неговото перо или в съавторство, са: Един непознат препис на службата на Кирил Философ (С., 1963); Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека (т. ІІІ, С., 1964 и т. ІV, С., 1971), заедно с Маньо Стоянов; Енински апостол (старобългарски писмен паметник от ХІ век) (С., 1965), заедно с Кирил Мирчев; Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките (С., 1969); Климент Охридски. Събрани съчинения (т. І, С., 1970; т. ІІ, С., 1977 и т. ІІІ, С., 1973), заедно с Боньо Стоянов Ангелов, Куйо Куев и Климентина Иванова; Старобългарски музикални паметници (С., 1975), заедно със Стоян Петров; Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир на Света гора, т. I (С., 1985), в съавторство с Божидар Райков и Стефан Кожухаров; Славянски ръкописи в Рилския манастир (С., 1986), заедно с Божидар Райков и Боряна Христова. На проф. Кодов принадлежи и първоначалната идея за написването на широко известната днес Кирило-Методиевска енциклопедия, в издаването на която той е един от основните редактори. Той остава в историята на българското литературознание и като член на редакционната колегия на поредицата “Старобългарска литература”.

За него: “Христо Кодов” от Боряна Христова (енциклопедия Българска книга, съст. А. Гергова. С.-М., 2004, с. 247-248); “Проф. Христо Кодов (1901-1982)” от Иван Буюклиев (Съпоставително езикознание, 1/1983, с. 125-127) и “Учредяване, цел и задачи на Църковноисторическия и архивен институт” от Тодор Събев (Известия на ЦИАИ и ЦЦИАМ, т. І. С., 1978, с. 9-18).