Промени

От самото установяването на празника Пасха между отделните църкви възникнали противоречия относно деня на празнуването му. По-голямата част от западните църкви (Римска, Картагенска и др.) настоявали това да става в неделен ден, т. е. празникът да бъде подвижен. Тази идея особено ревностно защитавал тринадесетият по ред [[епископ ]] на Рим - Виктор (+199 г.). [[Антиохийска патриаршия|Антиохийската]], [[Александрийската]], [[Йерусалимска патриаршия|Йерусалимската]], [[Кесарийската]] и други източни църкви празнували Пасхата в първия неделен ден след еврейската Пасха, позовавайки се за това на [[св. апостол и евангелист Йоан]] и седмо апостолско правило: "Епископ, [[презвитер ]] или [[дякон]], който празнува светия ден на пасхата преди пролетното равноденствие заедно с юдеите, да се низвергне...". Малоазийските църкви с център град Ефес от друга страна настоявали отбелязването на Христовото възкресение да става вечерта на 14 ден на месец нисан заедно с евреите. Противоречията прераснали в т. нар. [["пасхални спорове"]], които били прекратени след решението на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] (325 г.) за едновременното празнуване на Пасха от всички църкви. Оттогава Пасха се отбелязва в първия неделен ден след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. С ежегодното изчисляване деня на Пасхата била натоварена [[Александрийска патриаршия|Александрийската църква]], тъй като от древността [[Александрийска школа|нейната школа]] била прочута с образованите си астрономи. Всяка година александрийският [[патриарх]] изпращал до [[предстоятел]]ите на останалите църкви т. нар. "Пасхални писма", с които ги уведомявал за деня на Пасхата и свързаните с нея празници. По-къно т. нар. "пасхална таблица" била включена в края на богослужебния устав и други богослужебни книги. Състояла се от девет колони. В тях били отбелязани годината от сътворението на света, годината от Рождество Христово, индиктът, слънчевият цикъл, лунният цикъл, датите, между които може да се случи Пасха, и др. ==Пасхалното богослужение==Съгласно първото правило на [[св. Дионисий Александрийски]] (+264 г.) и 89 правило на [[Шести вселенски събор|Шестия вселенски събор]] (680 г.) богослужението на Пасха трябва да започне около средните часове на нощта. Дотогава продължавал и предпасхалният [[пост]]. Според други богослужебни устави като този на светогорския [[манастир]] "[[Св. Филотей]]" от 1813 г. Христовото [[възкресение]] било възвестявано в деветия час на нощта, т. е. около три часа след полунощ. В много устави не бил определен час, а било отбелязва само, че пасхалното [[богослужение]] започвало в "ранни зори". С много малки изключения, предимно в светогорски манастири и някои села в Гърция, днес всички църкви празнуват Възкресението в шестия час на нощта, т. е. в полунощ.

С ежегодното изчисляване деня на Пасхата била натоварена [[Александрийска патриаршия|Александрийската църкваКатегория:Празници]], тъй като от древността нейната [[Александрийска школа|школа]] била прочута с образованите си астрономи. Всяка година александрийският патриарх изпращал до предстоятелите на останалите църкви т. нар. "Пасхални писма", с които ги уведомявал за деня на Пасхата и свързаните с нея празници. По-къно т. нар. "пасхална таблица" била включена в края на богослужебния устав и други богослужебни книги. Състояла се от девет колони. В тях били отбелязани годината от сътворението на света, годината от Рождество Христово, индиктът, слънчевият цикъл, лунният цикъл, датите, между които може да се случи Пасха, и др.

== Пасхалното богослужение ==[[el:Πάσχα]]Съгласно първото правило на [[св. Дионисий Александрийскиen:Pascha]] (+264 г.) и 89 правило на [[Шестия вселенски съборes:Pascua]] (680 г.) богослужението на Пасха трябва да започне около средните часове на нощта. Дотогава продължавал и предпасхалният пост. Според други богослужебни устави като този на светогорския манастир [["Св. Филотей"mk:Велигден]] от 1813 г. Христовото възкресение било възвестявано в деветия час на нощта, т. е. около три часа след полунощ. В много устави не бил определен час, а било отбелязва само, че пасхалното богослужение започвало в "ранни зори". С много малки изключения, предимно в светогорски манастири и някои села в Гърция, днес всички църкви празнуват Възкресението в шестия час на нощта, т. е. в полунощ.[[Категорияro:ПразнициSfintele Paşti]]